Хиляди палестинци са се събрали в района на границата между Газа и Египет и тя остава затворена въпреки продължаващата над седмица и половина война на Израел и "Хамас" и ударите срещу ивицата.

Името на пункта Рафах между ивицата Газа и Египет - единствения маршрут, по който помощта може да се влезе директно в ивицата - се споменава често, докато много палестинци искат да избягат, други - просто да получат помощи, а чужди държави желаят оттам да напуснат техни граждани. Палестинците в непосредствена близост до района се удвоиха, след като над 600 хил. души се преместиха от север на юг в очакване на израелска сухопътна операция.

Само през този пункт могат да минават хуманитарни помощи от Синай в Египет в условията на "тоталната блокада", обявена от Израел след изненадващата атака на "Хамас" на 7 октомври. След нападението, причинило смъртта на близо 1400 души, Израел затвори до второ нареждане двата пункта до Газа, "Ерец" и "Керем Шалом". Това насочи вниманието към единствения, който не води към Израел.

Контролиран от Египет от едната страна и от "Хамас" от другата, "Рафах" се оказа напълно затворен след три израелски удара на 9 и 10 октомври. Преминаването през него обаче е силно ограничено и отпреди това - само заради израелската тревога, че през него с помощи за ивицата може да преминават бойци на "Хамас" или други организации.

Очаква се на притежателите на чуждестранни паспорти да бъде позволено да излязат при всяка сделка за повторно отваряне на пункта и затова през последните дни се отправиха към околностите. Такава насока например даде американското посолство. И Израел призова палестинците да отидат по-близо до "Рафах", бягайки от бомбардировки.

И днес Египет настоява, че от началото на кризата пунктът не е затварял, но въпреки това никой не може да мине през него.

За това има няколко причини.

Проблемът пред Кайро е, че се опасява от несигурност около границата с Газа в североизточната част на Синайския полуостров. През миналото десетилетие Синай бе средоточие на ислямистки бунт.

Преминаването изисква задължителни проверки. Който иска да влезе от Египет в Газа, се нуждае от предварително разрешение и от контролираната от "Хамас" власт в ивицата, и от египетската.

Сътрудничеството с Израел остава важно за Египет, първата арабска държава, установила отношения с него преди над 43 години. Той често действа като посредник между Израел и палестински фракции, като в различни кризи обикновено позволява медицински евакуации и хуманитарна помощ. Мащабни движения на хора обаче не са приемливи.

ООН се опасява, че ако помощи не достигнат до Газа, се задава хуманитарна катастрофа и че запасите от храна, гориво и вода са на изчерпване. Египет настоява, че сметка за това трябва да бъде търсена на Израел, който не сътрудничи за помощите, а пред Би Би Си външният министър Самех Шукри заяви, че пунктът е "официално отворен", но "въздушните бомбардировки" на Израел правят ситуацията невъзможна.

Кайро обаче се страхува от отваряне на "Рафах".

През 2008 г. десетки хиляди палестинци прекосиха Синай, след като "Хамас взриви дупки в граничните укрепления. В резултат Еггипет построи стена от камък и цимент.

Сегашната криза може да тласне стотици хиляди да опитат да преминат. Опасенията и в ООН са, че такова разселване може да е трайно.

Това е гледната точка и на Египет: той обвинява Израел, че се опитва да прогони палестинците. "В Газа в момента се осъществява опит да се принудят мирните жители да избягат и да мигрират в Египет, а това не може да се приеме", каза днес президентът Абдел Фатах ас Сиси на среща с германския канцлер Олаф Шолц. На протест срещу това, продължи Сиси, по улиците на Египет биха излезли "милиони... ако бъдат призовани".

Сиси отиде още по-далеч и предложи вместо това Израел да премести палестинците в израелската пустиня Негев, на юг и изток от Газа, "докато се справи с бойците" (идея, която другата граничеща с палестински територии - Йордания, например категорично отхвърля).

Кайро периодично е под натиск за подобно решение.

Въпросът с всякакво преместване на палестинци има и силно символично значение в арабския свят. "Накба", или "катастрофата", е дълбоко залегнала в колективната памет, когато стотици хиляди палестинци напускат домовете си при създаването на Израел през 1948 г.; днес много от тях още живеят в бежански лагери. Това само прави мисълта за нова вълна на постоянно изселване още по-неприемлива. Тъкмо в Кайро Арабската лига проведе среща, на която миналата седмица категорично отхвърли всеки опит палестинците да бъдат разселвани отново в съседни страни.

Готовността на Египет да допусне помощи прозира в съобщенията, разпространявани от длъжностни лица: "Ройтерс" и "Ал Арабия" цитираха в понеделник източници, според които е постигната сделка с Израел и Съединените щати, паралелно с прекратяване на огъня за няколко часа.

Информацията се оказа неточна заради един според въпрос: какво точно да минава през пункта.

От понеделник насам чужди кореспонденти наблюдават раздвижване на камиони по египетската граница сутрин в очакване да се вземе решение. Миналата седмица египетското външно министерство заяви, че насочва международни полети с помощи за Газа към Северен Синай.

Кайро обаче разбира, че много палестинци вече няма да имат къде да отидат: над 22 хил. сгради в ивицата са унищожени в хода на израелската кампания срещу "Хамас". Стотиците хиляди, напуснали Севера, биха се върнали сред руини, когато оръжията замлъкнат. А и на юг, около другия голям град - Хан Юнес, израелската армия също нанася удари.

В резултат съгласно нова директива в Северен Синай за съставяне на списък с училища, жилища и свободна земя за използване като убежища при нужда, предполага, че ограничен брой бежанци може да бъдат приети.

По границата, според египетски медии, са изпратени стотици представители на силите за сигурност. Египет не просто не иска бежанци, но споделя с Израел друга тревога: опасява се от ислямисти, които (както през 70-те) ще искат да водят битката с Израел от негова територия.

Има обаче още една "червена линия", за която пише Foreign Policy: в Кайро съществуват опасенията, че пълното изселване от Газа би могло да доведе до отхвърляната и от САЩ пълна реокупация на ивицата.