Между 16 и 23 октомври екип на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) е на посещение във Фукушима за първото вземане на морска проба, откакто атомната електроцентрала започна да изпуска пречистени радиоактивни отпадъчни води в морето. Член на екипа на МААЕ каза в четвъртък, че не очаква повишаване на нивата на радиация в рибата, уловена в регионалните морета.

Според същия член на екипа японското правителство е поискало от МААЕ да извърши вземането на проби от околната среда и рибата, за да изгради доверие в данните, които Япония предоставя на фона на скептицизма в някои държави - членки на МААЕ. Държавите, които се отнася с недоверие към официалните данни на японските власти, не са назовани поименно. Освен двамата служители от лабораториите за морска среда на МААЕ в Монако екипът за вземане на проби включва експерти от лаборатории в Китай, Южна Корея и Канада.

Посещението на МААЕ е важно не само защото е първото от началото на този процес, но и тъй като МААЕ има възможност да види от първа ръка как се вземат и съхраняват проби от рибата, коментира ученият по морска радиология Пол Макгинити - член на екипа на МААЕ. Прякото наблюдение върху процедурите ще позволи на експертите да оценят по-добре надеждността на резултатите, разполагайки с информация, допълваща данните от лабораторните изследвания.

Екипът на МААЕ наблюдава шест вида популярна риба - маслинова камбала, пурпурна ципура, червеноперка, японски сафрид, сребърен крак и вермикулирана риба, уловени от брега по-рано в четвъртък и докарани на лодки до пристанището Хисанохама, в южната част на Фукушима. Експертите са избрали тъкмо тези видове риба, защото е известно, че те имат по-високи нива на радиоактивност от други видове поради районите, в които са склонни да пребивават, казва Макгинити.

Събраната в четвъртък риба е изпратена до лаборатория на Агенцията по рибарство в Чиба, близо до Токио, където екипът на МААЕ ще я инспектира. Идентични проби ще бъдат изпратени за анализ на радиоактивността и оценка до около дузина други лаборатории, включително в Япония, Китай, Южна Корея и Канада.

Леко покачване на нивата на тритий, които не могат да бъдат отстранени от отпадъчните води на АЕЦ "Фукушима I" от пречиствателната система на завода, е възможно в места близо до точките на изхвърляне. Въпреки това нивата на радиоактивност се очаква да бъдат подобни на тези, измерени преди освобождаването от отговорност миналата година, съобщава "Асошиейтед прес", позовавайки се на Макгинити,

От Токийската холдингова електро-енергийна компания (TEPCO) и японското правителството обясняват, че изхвърлянето на водата в морето е неизбежно, тъй като през 2024 г. резервоарите ще достигнат своя капацитет от 1.37 млн. тона и ще е необходимо място в завода за извеждането им от експлоатация, което би отнело десетилетия, ако изобщо е постижимо. Водата се третира, за да се намалят радиоактивните материали до безопасни нива, и след това се разрежда с морска вода стотици пъти, за да стане много по-безопасна от международните стандарти.

Някои експерти казват, че такова дългосрочно освобождаване на ниски дози радиоактивност е безпрецедентно и изисква внимателно наблюдение.

Работата по вземане на проби ще бъде последвана от отделна работна група на МААЕ, която ще прегледа безопасността на пречистената радиоактивна вода.

Аварията в АЕЦ "Фукушима I" в едноименната североизточна префектура от 11 март 2011 г. е класифицирана като събитие от най-високата, седма степен по международната скала за ядрените събития. Само още един инцидент е класифициран със седмо ниво - аварията в Чернобил през 1986 г.

Съоръжението се състои от шест реактора с кипяща вода, построени между 1971 и 1979 г., като по време на аварията работят само реактори 1-3, а реактор 4 служи като временно хранилище за отработени горивни пръти. Вълните цунами, причинени от основния трус на земетресението, повреждат резервните генератори в централата. През първите няколко дни от бедствието охладителните системи във всеки от реакторите се повреждат.

Повишаването на остатъчната топлина в сърцевината на всеки реактор довежда до прегряване и частично стопяване на горивните пръти в реактори 1, 2 и 3, което понякога води до освобождаване на радиация. Разтопеният материал пада на дъното на защитните съдове в реактори 1 и 2 и пробива дъната им.

Голямата ядрена авария от 2011 г. е последваната от втора, по-малка. През август 2013 г. са изпуснати приблизително 300 тона вода, използвана в текущите операции по охлаждане в реактори 1, 2 и 3 и изложена на радиацията.