Китай има над 500 ядрени бойни глави в арсенала си и вероятно ще има над 1000 бойни глави до 2030 г. Това заяви Пентагонът в годишния си доклад за армията на Пекин, за който китайското външно министерство преди малко заяви, че изопачава фактите.

Ядреният арсенал на азиатския гигант остава по-малък от руския и американския: Вашингтон имат запас около 3700 ядрени бойни глави. Русия разполага с около 1550 ядрени оръжия, а според Федерацията на американските учени има запас от 4489 ядрени бойни глави.

Този арсенал обаче се разширява много по-бързо от прогнозираното досега. В доклада си Пентагонът казва, че с над 500 бойни глави Китай надхвърля очакванията; към 2021 г. оценката бе за 400.

Миналогодишният доклад, който стъпваше на последното число, говореше за очакване Китай да има почти четири пъти по-голям брой глави - 1500 - до 2035 г., при 1000 до 2030 г. През 2021 г. имаше рязко повишаване на прогнозата.

Докладът излиза в момент на продължаващо напрежение между двете водещи световни икономики, което Пентагонът се надява да успокои с присъствие на най-големия годишен форум на сигурността в Китай в края на октомври и срещи с официални представители. Очаква се и президентите на двете страни да се срещнат в кулоарите на срещата на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в Сан Франциско.

В доклада се добавя, че китайският флот има над 370 кораба и подводници при 340 миналата година. И сега Китай има най-големия флот в света.

Изразена за пореден път е и загриженост от риска за натиск срещу Тайван, който Китай продължава да разглежда като отцепила се провинция. Освен това, смята Пентагонът, Китай "почти със сигурност" е научил уроци от войната в Украйна за това как може да изглежда конфликт за Тайван.

Друго опасение е, че Китай може да опитва да се сдобие с нова междуконтинентална ракетна система, която да може да представлява заплаха от конвенционални удари по Съединените щати, Хавай и Аляска.

САЩ продължават да определят Китай като водещото предизвикателство за сигурността си и след войната в Украйна, а и след началото на тази между Израел и "Хамас" на 7 октомври.

От своя страна китайският президент Си Цзинпин планира страната да има армия "от световна класа" до 2049 г. През 2023 г. официалните ѝ разходи за отбрана са 7.2% - повече от икономическия ѝ растеж - дори само според официалните данни.