Ирит Лахав от кибуца Нир Оз е заедно с дъщеря си, когато в 6.35 сутринта се събуждат от започналата ракетна атака по Израел. Те веднага се скриват в бомбоубежището. Когато ислямистите от "Хамас" нахлуват в кибуца, Ирит с ужас осъзнава, че вратата не се заключва, защото е предвидена само за укриване от ракети.
"Брат ми, който живее на 5 км от нас, ми изпрати снимка как той е заключил неговата врата с две метли. Взех тръбата от прахосмукачката. Дъщеря ми имаше комплект за правене на бижута и взехме кожени дълги въжета. Вързахме ги за дръжките направихме връзка", спомня си Ирит.
11 часа и половина те прекарват без вода, храна и тоалетна. "Помислих си, че ако все пак влязат, ще ни разстрелят, и се скрихме под масата. Наредих всички книги между нас и вратата, за да могат да ни предпазят и куршумите само да ни ранят, но не и да умрем."
Тя самата е била доброволец в организация, която помага на палестинци с онкологични заболявания или бъбречни проблеми, като ги е карала със собствената си кола до израелски болници. При нападението колата й е унищожена.
"Една четвърт от моя кибуц са убити или отвлечени. Първо мислим за отвлечените и как да бъдат освободени. Трудно е да мислим за утре или следващия месец", споделя Ирит.
