Израел изпрати хиляди военни по улиците и пътищата в последните месеци, имаше поредица операции срещу въоръжени палестинци (сред тях най-мащабната от 20 години) докато напрежението растеше; армията дълго очакваше сериозна криза.

Просто я очакваше в Западния бряг, окупиран повече от половин век. А тя започна в Газа и изненада всички, след като "Хамас" нападна градчета и кибуци в Израел и уби близо 1400 души. Много са причините Израел да не успее да предотврати това, но една от тях е, че вниманието ѝ бе насочено другаде.

В Западния бряг се пресичат дългогодишните грешки на Израел и палестинското ръководство - политиката "разделяй и владей" към "Хамас" и "Фатах", без напредък по споразуменията от Осло и опасенията на окопали се в институциите палестински лидери да бъдат изхвърлени от властта, раздирани от вътрешнополитически борби. Тъкмо операциите на Израел в Западния бряг бяха изтъкнати като един от поводите "Хамас" да атакува сега.

След нападението от 7 октомври Израел се опасява, че Западният бряг може да се превърне в още един фронт в конфликта в навечерието на сухопътна операция срещу "Хамас" в Газа и нарастващо напрежение на север по границата с Ливан. Докато напрежението ескалира, тези опасения изглеждат все по-основателни.

Израел съобщи в неделя, че през нощта е атакувал обект на "Хамас" и "Ислямски джихад", скрит под джамията "Ал Ансар" в бежански лагер край Дженин на Западния бряг, при което е убит един човек. Според армията, която разпространи снимки и схема на района със "скривалища на оръжие", с твърдения, че се вижда вход към бетонен бункер, там са планирани нападения срещу Израел, включително предстояща акция на терористите. По-рано агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNWRA) съобщи за операция та Израел в бежанския лагер Нур Шамс в Западния бряг, в която а убити 13 души.

Войната с "Хамас" не бе необходима, за да запали Западния бряг. Това стана още преди правителството на Бенямин Нетаняху, най-крайнодясното в историята на страната, да встъпи в длъжност през януари.

От началото на десетилетието проблемът става все по-осезаем. Само през 2022 г. в сблъсъци с израелските сили за сигурност загинаха 150 души, близо половината - свързани с въоръжени групировки, но имаше и младежи, замеряли полицията с камъни като протест срещу израелски операции. Разрасна се заселническото насилие. През лятото Израел осъществи най-голямата операция в Дженин от 20 години.

Броят на палестинските жертви за година и половина достигна 190. Загинаха обаче и израелци - най-малко 30 - при палестински атаки.

Накратко: атаките на въоръжени палестинци зачестиха, операциите на израелската армия в отговор не закъсняваха. Някои наблюдатели заговориха за "Трета интифада" - ново, кърваво въстание с хиляди жертви, каквито имаше в последните десетилетия.

Начинът, по който функционира Западният бряг и по който се промени палестинското общество, могат да дадат част от обяснението.

В центъра му, в Рамалла, е и създадената по силата на Споразуменията от Осло Палестинска власт. Тя има ограничен контрол над територията си, който варира в три различни зони. В много малка част палестинските власти имат пълен контрол и над гражданските въпроси, и над сигурността.

Споразуменията не превърнаха Палестинската власт в отправна точка за палестинска държава, но все пак създават важна структура за опазване на мира: палестински сили за сигурност, които координират с Израел. В тези сили се оказа и разковничето: те са важни за сигурността и на Израел, и на палестинците, но и сътрудничеството им с Израел отчужди много избиратели.

Когато "Хамас" спечели изборите и след конфликт с управляващата "Фатах" завзе властта само в ивицата Газа, тя не успя да развие сериозни структури и капацитет за атака в Западния бряг, отчасти заради израелските операции и на сътрудничеството с палестинските служби. Когато обаче силите за сигурност на Рамалла, под израелски натиск, сами арестуваха член на "Хамас" миналата година - а това се случва рядко - се стигна до протести срещу управляващите и президента Махмуд Абас. Един човек бе убит.

Това е само пример за недоволството срещу президента Махмуд Абас, избран на последните избори през 2006 г. и за когото проучванията сочат, че би загубил нови (оттам и горчивата шега, че той е в 18-ата година на четиригодишния си мандат). Усещането за слабост породи и напрежение сред младите палестинци. Те излизат по улиците, някои се въоръжават, други излизат с камъни. Но не на протест срещу демокрацията.

След години на загубени битки с Израел в Западния бряг, с тях започна да работи "Хамас", за да компенсира организационните си проблеми: да им предоставя ресурси, без да са част от организацията и да изповядват възгледите ѝ; а, според Шикаки, без те дори да са ислямисти. Родителите им, продължава той, казват пред социолозите, че не искат те да бъдат разоръжавани, дори да се страхуват за тях. Не би ги спрял и Абас, защото палестинците ще съзрат у него ръката на Израел.

В тази напрегната обстановка войната на Израел с "Хамас" само наля масло в огъня.

Израелската армия бързо затвори пропускателните пунктове към Западния бряг и тези между градовете, за да предотврати бъдещи атаки. За поне дузина такива опити съобщи армията от началото на конфликта. За часове след 7 октомври над 350 души са арестувани, като близо 200 от тях, според израелските власти, са свързани с "Хамас".

Сблъсъците на млади палестинци с армията зачестяват, тези със заселници - също. Към 20 октомври най-малко 80 души бяха загинали в насилие в Западния бряг. Арестувани бяха 900 души. Тези арести ограничават рисковете, но и отприщват недоволство.

По улиците в момента чужди (западни и арабски) журналисти виждат палестинци, които скандират за "Хамас" или лозунги като "Искаме бригадите "Ал Касам" (въоръженото крило на "Хамас").

Двайсетгодишен протестиращ, с когото разговаря "Ройтерс", казва:

Не всички искат да се сражават; архитект например казва пред същата агенция за израелския премиер и лидера на "Хамас": "Нетаняху иска да се сражава, Ханийе иска да се сражава - сложете ги в пустинята с по чифт револвери и да се стрелят." Всеки инцидент от последните дни, за който съобщават палестинските власти (а те вече са всекидневие), обаче крие риск да отприщи още по-голямо недоволство, независимо дали предимно младите мъже са нападали израелската армия, както твърди тя.

На 20 октомври палестинските власти съобщиха за 13 убити при операция в бежанския лагер "Нур Шамс" край град Тулкарм, при която нахлуха военни и едновременно бяха нанесени въздушни удари. Израелската армия изключително рядко нанася въздушни удари по Западния бряг. За тази операция - при която са ранени и 10 израелски граничари - бе потвърдено и от израелска страна. Говори се и за десет арестувани.

Принципът "разделяй и владей" буквално би затруднил пламването на целия западен бряг: зонирането, израелските селища, неравният терен и пропускателните пунктове разделят палестинските общности. Те обаче не спряха Втората интифада (въстание), което продължи пет години и отне над 4000 живота, повечето на палестинци (като някои от тях бяха убити от други палестинци).

В големите градове хората от средната класа едва ли биха се сражавали, но не така мислят хилядите в бежанските лагери.

Според Халил Шикаки много зависи от силите за сигурност: втората интифада продължи толкова дълго заради включването им на страната на бунтуващите се. Днес, продължава той, е различно. "Сегашният сектор за сигурността на Палестинската власт е най-професионалният в историята ѝ. Да, Палестинската власт отслабва. Ако отслабне още, сривът на Палестинската власт и особено на сектор сигурност ще стане опасност. Тогава ще се приближим към Трета интифада."

Въпреки гнева към Палестинската власт от последните години "Фатах" би спечелила с два пункта пред "Хамас" по данни от същата анкета на Палестинския център за изследване на политики и проучвания отпреди войната. Сриването на авторитета лично на Абас, чиято оставка искат 78% към средата на септември, обаче не е само заради сътрудничеството с Израел и липсата на избори или заради лошото управление и корупцията.

След удара по болница в Газа, който "Хамас" приписа на Израел, президентът внезапно се отказа от среща с американския колега Джо Байдън и се върна в Рамалла от солидарност - макар протестиращите, при които се прибра, да искаха тъкмо неговата оставка: те не виждат у него гнева и яростното заклеймяване и отговор на израелските бомбардировки, който очакват.

Той дълги години бе основният палестински събеседник на международната общност; не и за Израел, където националистически политици, веднъж на власт, работеха по начин, който - казваха критиците им - целеше да отслабва и пренебрегва Палестинската власт и "Фатах" и да отдалечи създаването на палестинска държава.

Анализатори, с които разговаря "Файненшъл таймс", изтъкват още една причина: "нескончаемия натиск от редица израелски правителства за разширяване на еврейските селища." Същевременно, продължава медията, западни и арабски лидери опитват да подсилят Палестинската власт в опит да донесе стабилност; събеседник от арабска държава пита: "Ако не Палестинската власт, кой? Може да бъде "Хамас 2.0"." Алтернативата изглежда още по-плашеща.

Ако наблюдатели сега се тревожат от радикализация, то е и защото тя бе факт още преди войната. Според последната анкета на Палестинския център за изследвания на политики и проучвания, месец преди атаката на "Хамас", две трети гледат на споразуменията от Осло като нещо навредило на палестинските интереси.

Мнозинство в Западния бряг (и Газа) смятат, че най-добре палестинците да се откажат от него, макар около половината да вярват, че захвърлянето му ще срине Палестинската власт и ще върне израелската гражданска администрация.

Непосредствено преди подписването на споразумението от Осло, спомня си Халил Шикаки, две трети от палестинците подкрепяха.

Четири седмица преди войната 58% от палестинците подкрепят въоръжена конфронтация и интифада за край на сегашната безизходица; попитани кой е най-ефективният метод за край на израелската окупация, "въоръжена борба" посочват 53%, преговори с Израел - едва 20 на сто.

Анкетата сочи и увеличила се подкрепа за решение, включващо създаване на палестинска държава, към септември: от 28 на 32%. Как войната променя това, остава неизвестно.

Какво ще направи "народната воля" в момент надигащ се гняв от смъртта на палестинци? Ако се превърне във "втори" или "трети" фронт, тази територия с дълга граница с Израел ще ангажира израелската армия в мащабен конфликт в още по-голяма близост до големите градски центрове като Ерусалим (който сам може да е точка на конфликт) и Тел Авив, а увеличаващите се палестински жертви само може да задълбочат риска сблъсъкът да стане регионален.