Макрон ще поиска днес в Израел примирието, което раздели Европа

Макрон ще поиска днес в Израел примирието, което раздели Европа

Макрон ще поиска днес в Израел примирието, което раздели Европа
Reuters
Френският президент Еманюел Макрон се очаква да обсъди в Израел възможността за "хуманитарно примирие" и да призове за "продължаване на истински мирен процес" 17 дни след като започна войната с ислямисткото движение "Хамас".
Така Макрон пристига в еврейската държава с идея, която по-рано днес върховният представител на Европейския съюз във външната политика Жозеп Борел обяви, но около която не всички държави в Европейския съюз се обединяват.
Екипът на френския лидер, без да конкретизира, говори за предложения, свързани с деескалация, освобождаване на заложници и стъпки към т.нар. решаване на конфликта с две държави (т.е. със създаване и на палестинска). Визитата идва в момент, когато се очаква сухопътна офанзива на израелските сили в Газа.
Франция иска да покаже на Израел, че не бива да се чувства сам срещу тероризма дни след визити на лидерите на държави като Съединените щати, Великобритания, Германия и Италия. Някои френски медии са критични към него, че се колеба две седмици, но все пак взе решение по-бързо, отколкото след началото на войната в Украйна.
Посещението на Макрон ще има особен отзвук и у дома, където големите мюсюлмански и еврейски общности във Франция са на тръни след убийството на учител от ислямистки бунтовник, когото френски официални лица свързват със събитията в Газа. Залог за страната на Макрон е и убийството на близо 30 френски граждани от "Хамас" на 7 октомври, най-малко седем други са в неизвестност.
С поглед към региона
Очакванията на френската дипломация са Макрон да посети една или повече арабски столици, редом с Израел, и да разговаря с президента на палестинската власт Махмуд Абас. Друг възможен събеседник е Абдел Фатах ас Сиси, египетският държавен глава.
Париж, бивша колониална сила в Близкия изток и Северна Африка, днес се смята за по-малко влиятелна в региона, а позицията му - за по-близка до англоамериканската линия.
"Меката сила на Франция на юг от Средиземноморието е значително избледняла", казва за "Ройтерс" Карим Емил Битар, базиран в Бейрут експерт по външна политика във френския мозъчен тръст IRIS. Решението на френското правителство да приеме пълна забрана на пропалестинските протести във Франция, преди да бъде отменено от съдилищата, е една от причините, поради които Макрон загуби доверие в арабския свят, каза той.
Оставаме с впечатлението, че сега нищо не отличава Франция от другите западни страни, което исторически не беше така и е шокиращо за общественото мнение в арабския свят.
Все пак, според Елисейския дворец, Макрон ще говори, освен за перспективите пред създаването на палестинска държава, и за нуждата да спре изграждането на евресйки селища в Западния бряг. Освен това Париж все още поддържа отлични отношения с Египет, Йордания и Обединените арабски емирства, които са важни в търсенето на мир.
Европа е разделена
Днес Европейският съюз обсъди възможността да одобри предложението за "хуманитарна пауза", което отпради генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. Идеята бе да се даде възможност повече хуманитарна криза да достигне цивилните в Газа - предложение, което според Борел ЕС трябва да подкрепи на на среща на върха тази седмица.
Борел говори за "основен консенсус" след среща на външните министри в Люксембург, но дипломатически източници на "Ройтерс" от три страни в ЕС твърдят, че не това е впечатлението им от срещата. От това агенцията заключава, че в следващите три дни предстоят дипломатически спорове, за да се стигне до текст, приемлив за всички.
Според дипломати има консенсус за нуждата да се увеличи хуманитарната помощ за палестинците след смъртта на 5000 души при израелски бомбардировки в отговор на атаката на "Хамас" с 4000 жертви. Почти две трети от населението на Газа е разселено според ООН. Липсва компромис за това как точно да се увеличи потокът от помощщ и как да се гарантира, че Израел има право да се защитава.
Германия например още не е подкрепила искане за "хуманитарна пауза", което Макрон и днес ще подкрепи. От държави с по-голяма симпатия към палестинската кауза като Испания, Ирландия, Словения и Люкевбург също се чуват такива призиви. Под въпрос ги поставят други, като Австрия и Чехия.
Разделенията бележат дори позициите на европейското ръководство; Борел осъжда тоталната обсада на Газа като нарушение на международното право, докато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен много по-недвусмислено заявява подкрепа за Израел.