Докато Израел се готви за сухопътна офанзива срещу ислямисткото движение в Газа, някои критици на властта отбелязват, че каквото и да направи армията, не може да се добере до политическите лидери: те са в чужбина.

Докато световната дипломация търси изход от заложническата криза с над 220 пленени от ислямистката група "Хамас" при атаката ѝ срещу Израел на 7 октомври с над 1400 жертви, Израел трябва да се примири и че една от подслоняващите ги държави е и най-способната да помогне за разрешаване на кризата.

След неофициалното решение на Турция да ограничи контактите си с политическото ръководство обаче на фокуса на световното внимание се оказва именно Катар: държавата, която и под тежък натиск не отстъпи от връзките с "ХамаС" и която е ценна в решаването на тази и други подобни кризи.

Трудният баланс на Доха обаче я поставя пред сериозно изпитание.

Още в първите дни на войната се появи неофициална информация, че американски и израелски представители преговарят за освобождаване на тогава неизвестния брой заложници. Докато Израел повтаряше, че няма място за преговори и всички просто трябва да бъдат освободени, мястото на този диалог от самото начало бе Катар.

Разговорите добиха официален характер едва при визитата на американския държавен секретар Антъни Блинкен в Доха, като част от обиколка в Близкия изток в първите дни на войната.

Абсолютна монархия с население под 3 млн. души, от които само 300 хил. са граждани (останалите - чужди работници), Катар успява да надскочи позицията, която и без това му отреждат огромните запаси от природен газ: от години работи, за да се превърне в незаменим посредник, от Чад и Еритрея в Африка но Афганистан на североизток. Посредничи и в руско-украински преговори, например за връщане на украински деца, отведени в Русия в хода на войната.

За това допринася и положението му: малка, уязвима, полуостровна държава с единствен сухоземен съсед Саудитска Арабия и с Иран на другия бряг. Катарските дипломати се смятат за все по-умели, но някои от най-големите "козове" в ръцете им се очертаха ясно преди около десетилетие: комбинацията от американска база и "гостоприемството" за екстремисти.

Катар е съюзник на Съединените щати, който същевременно поддържа отворени канали за връзка с различни, враждебни на Запада държави и организации или такива, с които той няма официални отношения.

На стратегически форум в Сингапур в края на август катарският премиер Мохамад бин Абдуррахман Ал Тани обясни, че уникалното положение на страната му позволява тя да отвори "надеждни канали за комуникация" дори между държави във война, "които водят до жизненоважни споразумения, диалози и договорености за мир и сигурност."

Малка подробност, която той не споменава: отварянето на тези "политически офиси", увеличили тежестта на Доха, през 2012 г. става по изрична молба на Вашингтон.

От години Катар проявява към Израел враждебна реторика. Телевизия "Ал Джазира" традиционно отразява Израел негативно в полза на палестинците, а Израел я критикува, че омаловажава атаките на ислямистки формации и откровено терористични нападения в израелските градове.

Днес емирът на Катар шейх Тамим бин Хамад Ал Тани заяви, че западните съюзници на Израел му дали разрешение да убива свободно. "Казваме, че стига толкова", заяви той пред законодателния орган на Катар. По думите му Израел вече не може да пренебрегва реалността на окупацията, блокадата на Газа и израелските селища.

Катар същевременно може да не признава съществуването на Израел, но го съзнава.

Първата държава, установила търговски отношения с Израел в Персийския залив, бе именно Катар. Търговско представителство на еврейската дъжрава просъществува между 1996 г. (след Споразуменията от Осло и решението на Йордания да нормализира с Израел) и 2000 г. В периода 2000-2008 г., до първия голям конфликт с "Хамас" след завземането на Газа, всички официални връзки бяха прекратени. Въпреки това и до днес държавите общуват: през 2021 г. например подписаха споразумение за сътрудничество на пазара на диаманти.

От Катар идваха заплатите на държавните служители в Газа и различни помощи за палестинците. Организацията помогна на "Хамас" да оцелее; Израел не попречи. Не попречиха нито САЩ, нито "Фатах", палестинският противник на "Хамас", който управлява Палестинската власт.

Колкото и "Хамас" и "Ал Джазира" да стават повод за обтягане на отношенията, Израел е поредният пример: Катар говори с всички.

Израел разбира това: критиката му към Катар много често звучи приглушена, ако се сравни с тази към Иран.

От години кадри с охолния живот на хора като лидера Исмаил Хания и предшественика му Халед Мешаал в Катар плъзват по медии в Близкия изток - далеч не само израелски, но и други, в Саудитска Арабия, Бахрейн или Обединените арабски емирства, противници на политическия ислям. Газа е силно зависима от помощи и от постъпленията от работещи в Израел, но през 2019 г. Исмаил Хания я напусна на "временна обиколка", дълга спирка от която се оказа Доха.

Бъдещето на "Хамас" в Газа ще определи и съдбата на ценния "актив" в ръцете на Катар. Някои от важните кадри на ислямистката организация пристигнаха в Катар още в края на миналия век. Халед Мешаал за пръв път се премести там през 1999 г., след като, две години след покушение, извършено от Израел, бе изгонен от Йордания.

Работата с "Хамас" е тънък лед за Катар. И то далеч не само заради въпроса колко дълго Израел може да приема като посредник държава, приютила лидерите на врага му в настоящата война. .

Връзките с "Хамас" и поддръжката за "Мюсюлмански братя" (от чието разклонение води началото си "Хамас") и подкрепата за Арабската пролет, давана от "Ал Джазира", ядосват съседите. През 2014 г. Катар бе предупреден, през 2017 г. - изолиран от четири арабски страни, съседна Саудитска Арабия, Бахрейн, Обединените арабски емирства и Египет, които го обвиниха, че подхранва радикализацията в арабския свят. Помиряването отне три години и за известно време постави под въпрос самостоятелността на катарската външна политика в региона. "Ал Джазира", която съседите искаха да бъде закрита, обаче изглежда непокътната.

Още три години по-късно успехът със заложниците е продукт и на интересите на "Хамас", която се опитва да ги търгува срещу край на бомбардировките или доставки на гориво. Колко дълго и колко пъти може ислямисткото движение да склони да пусне пленени?

Преговорите за разблокираните средства на Иран показаха границите на баланса: Техеран се ядоса, след като Доха и Вашингтон решиха все пак да не отпускат парите на ислямската република след атаката на "Хамас", която Иран подкрепи.

Две седмици след началото на войната се чуват и коментари, че натискът на САЩ може да наложи Катар да преосмисли връзките с "Хамас". Примката вече се затяга: някои от живеещите в Катар кадри на движението се оказаха санкционирани. Най-малкото, според това разбиране, ще е нужна дистанция между монархията и ислямистите.

Страната обаче се ползва от привилегиите на важен съюзник на САЩ извън НАТО, каквито получи през 2022 г. в разгара на войната в Украйна, насред разрастваща се тогава енергийна криза - и преди той да е даден на ключовия военен партньор на САЩ в Близкия изток, Саудитска Арабия. Военновъздушната база "Ал Удейд" бе важна за американските операции в Ирак и Афганистан; и до днес тя действа почти като американска територия, макар за поддръжката ѝ да плаща Катар.