Всекидневен обстрел по Израел "от Ливан". Ракети "от Ливан" и евакуация на хиляди живеещи по северната граница. В Израел някои наричат тази граница "втори фронт". Някои арабски издания поддържат новини на живо от "ливанския фронт", атака след атака: снощи едно от тях оцени броя на убитите ливанци на него на 35; загинал е и поне един журналист.

С кой Ливан разменя огън Израел? Недалеч от този фронт в понеделник пристигна, в костюм, премиерът Наджиб Микати и увери ръководителя на мироопазващата мисия на ООН, че държавата му се стреми към мир и ще уважава всички международни резолюции. По думите му страната прави всичко за мир, а "приятелите" (вероятно Франция и арабските монархии от Залива) правят всичко възможно да се избегне криза.

Противоречието напомня за положението, в което се оказа малката, плуваща в океан от кризи близкоизточна дъжрава: в плен на проиранското шиитско движение "Хизбула", безпомощни са и жителите ѝ, и политиците, които носят отговорност за превръщането на все по-мощната въоръжена група във водеща сила.

Мнозина се съмняват, че нова пълномащабна война с "Хизбула" може да се разрази с Израел заради събитията в Газа. Ако обаче се случи немислимото, Израел ще се изправи не само срещу може би най-силната групировка в Близкия изток, но и трета политическа сила в Ливан, победителка по народен вот, способна да направлява изпадналата в дълбока криза ливанска политика. Самият Ливан ще бъде смазан под тежестта на конфликта.

Във вторник "Файненшъл таймс" разказа как жителите на Ливан се запасяват с консервирани храни, вода, гориво и други стоки от първа необходимост, докато се подготвят за най-лошото.

От тези, които имат възможност, някои бягат или кандидатстват за визи за Турция или Обединените арабски емирства. На север хотели пишат за неспирни запитвания дали стаи може да се наемат дългосрочно.

Някои се сбогуват, отменят сватби и конференции. Собственици в близост до сгради на "Хизбула" или "Хамас" в Бейрут отдават имотите си под наем. На юг, в по-близките до Израел райони, най-малко 20 хил. души (от население 5.6 млн.) са се разселили.

За последно "Хизбула" и Израел бяха във война през 2006 г., за около месец; през лятото се плашиха взаимно с връщане на другата в каменната ера. Независимо че ескалацията не поражда нова война в последните три седмици, западни - но и регионални - държави изтеглиха дипломати от Бейрут, а няколко държави в ЕС препоръчаха да не се пътува дотам. Израел и "Хизбула" си разменят остри реплики, а вторият човек в групировката каза, че организацията е "в сърцето на съпротивата" срещу Израел.

Микати опитва да убеди ливанците, че има думата и че разбира опасенията им. За "Файненшъл таймс" обаче събеседник от ливанските власти предупреждава: "Хизбула е вземащият решение тук, не Микати."

Политическа криза през 2019 г., последвала началото на икономическа, която пък бе задълбочена от коронавируса; експлозията на пристанището в Бейрут, убила стотици, ранила хиляди и повредила домовете на десетки хиляди; продоволствената криза след унищожаването на зърнените терминали подхрани политическата. Към май 2023 г. парламентът на Ливан не избра президент при над дузина опити. Така и не успява да състави редовно правителство: Микати продължава да е "изпълняващ длъжността".

В предишната война с "Хамас", през 2021 г., попаденията на баража от ракети, убили израелски цивилни, повдигнаха въпроса дали системата "Железен купол" изобщо би устояла, ако "Хизбула", със своите 130-150 хил. ракети (или до 200 хил. според някои израелски данни),

нападне. Тя контролира и голяма част от ливанската икономика.

Шиитската групировка, появила се в хода на гражданската война (1975 г.) и военно и финансово подкрепяна от Иран, според лидера си Хасан Насрала е обучила 100 хил. бойци (макар други оценки да говорят за под 30 хил. на заплата и толкова в резерв). Тя действа в Сирия, Ирак, Йемен и Израел, в Ливан има и собствен апарат за сигурност, разполага със собствена мрежа за социални услуги и голям процент от шиитите все още я подкрепят, макар и постепенно това да се променя.

Ако обаче започне война на ливанска територия, отговорност да защитава жителите би имало правителството в Бейрут; то трудно би могло да организира и задели средствата за нужната отбрана. Ливанските власти все пак държат да покажат, че правят каквото могат: агенции, болници, училища и хотели вече разработват "черния сценарий" на реакция при война. Специално одобрен от правителството план предвижда серия от стъпки, ако граничната престрелка прерасне във война, как да се управлява инфраструктурата: пътища, мостове, пристанища, международното летище "Рафик Харири".

Споменът за войната от юли 2006 г. още е жив в Ливан, където загинаха над 1200 души, повечето - цивилни. За саудитското издание Arab News мъж, който работи в медиите, казва, че цели квартали са се превърнали в призрачни градове, с по няколко обитаеми къщи. "Останали са мъже, изпратили далеч съпругите и децата си. Хората се страхуват." Много хора по границата обаче казват, че просто няма къде да отидат и нямат финансови възможности да си го позволят.

Лидерът ѝ Хасан Насрала, според телевизия "Ал Манар", се е срещнал с водещи фигури от двете организации. Сред тях, редом с лидера на "Ислямски джихад" Зияд ан Нахала (който често посещава Техеран) е и Салех ал Арури, заместник-ръководителя на "Хизбула", смятан заедно с Мохамед Дейф и Яхия Синуар за движеща сила във втвърдяването на подхода и решението да се предприеме бруталната атака срещу Израел с 1400 жертви.

Според мозъчния тръст Arab Center Washington DC не само Израел, но и "Хизбула" не е вероятно да иска война и то не само защото е обещала на ливанското правителство да не го прави. Първо, с тази война би било унищожено каквото е останало от инфраструктурата на Ливан в момент на срив на държавата; второ, тя не може да разчита на политическите си съюзници от 2006 г.; трето, Ливан, изпаднал в сегашната криза, трудно ще намери средства за възстановяване след подобен опустошителен конфликт - още по-малко от арабските монархии от Персийския залив.

Така "приятелски" настроените държави, за които говори Микати, или ще трябва да избегнат израелско-ливанска война, или ще трябва да решат дали да платят за справяне с последиците.