Изображения от Curiosity, предишния марсоход на НАСА, от утаечни скали под Мексиканския залив на Земята и компютърни симулации заедно помогнаха на учени да разпознаят следи от реки в кратери на Марс.

За това разказа екип учени, воден от Бенджамин Карденас от Университета в Пенсилвания (Penn State), изследвал данни от кратера Гейл на Марс, събрани от Curiosity.

Работата на екипа е публикувана в Geophysical Research Letters. Чрез числено моделиране (техника със симулация на сценарии в геологията) е симулирана ерозия на Марс в течение на хилядолетия. Изводът е, че най-вероятно често срещани кратерни образувания са останки са останки от речни корита.

За реки на Марс в миналото говорят множество изследвания, а и находки от марсоходите в последните години - например откритието на минерали и съединения, които се образуват във вода. Curiosity - марсоходът колкото автомобил, който кацна през 2012 г. - вече бе установил, че кратерът Гейл, с ширина 154 км, е бил пълен с вода в течно състояние.

Според публикацията обаче това е първото изследване, описващо ерозията, като обучава компютърен модел, базиран на комбинации от сателитни данни, изображения от марсохода и триизмерни сканирани изображения на скални слоеве под Мексиканския залив.

Възможно е на базата на тези данни Марс да е имал много повече реки, отколкото се предполагаше досега, "а това рисува много по-оптимистичен поглед към древния живот на Марс", продължава Карденас. "Предлага визия за Марс, където по-голямата част от планетата някога е поддържала точните условия за живот."