България попадна в "сив списък" на засилено наблюдение за пране на пари

България попадна в "сив списък" на засилено наблюдение за пране на пари

България попадна в "сив списък" на засилено наблюдение за пране на пари
John McArthur/Unsplash
Въпреки положените усилия от правителството и парламента България не успя да избегне попадането в списъка на страни и територии под засилено наблюдение за пране на пари и борба с финансирането на тероризма.
Решението, за което съобщи кореспондент на "Дойче веле" в Брюксел, е на основаната през 1989 г. Група за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF), базирана в Париж. Тази международна организация е на практика глобалният лидер в борбата с прането на пари и финансирането на тероризма, като препоръките на тази група с 39 държави членки и нейните регионални партньори се следват от над 200 страни и територии.
Според Юнас Кан от досегашните 26 държави в този "сив списък" са отпаднали Албания, Каймановите острови, Йордания и Панама. Другата европейска държава в тази група е Хърватия.
По-късно това бе потвърдено и с публикуването на днешното решение. В него се казва, че България е поела този месец политически ангажимент на високо ниво да работи с FATF и MONEYVAL (партньорът към Съвета на Европа, работещ с европейските страни) за укрепване на ефективността на борбата с прането на пари и финансирането на тероризъм.
Това ще става чрез:
  1. прилагане на национална стратегия с приемане на цялостен план за действие
  2. отстраняване на оставащите пропуски в техническото съответствие
  3. демонстриране, че е започнало прилагане на основан на риска надзор за оператори на пощенски парични преводи пари, доставчици на обмяна на валута и агенти за недвижими имоти и установяване на контрол за навлизане на тези сегменти от пазара
  4. гарантиране, че информацията за действителните собственици, съхранявана в регистъра, е точна и актуална завършване внедряването на автоматизираната система за осигуряване на по-добро приоритизиране на докладването на съмнителни транзакции
  5. подобряване на разследванията и съдебните преследвания на различни видове пране на пари в съответствие с рисковете, включително корупция в големи мащаби и организирана престъпност
  6. гарантиране, че конфискацията се преследва като цел на прилаганите политики
  7. осигуряване на възможност за провеждане на паралелни финансови разследвания във всички разследвания за тероризъм
  8. отстраняване на пропуски в рамките на целевите финансови санкции
  9. идентифициране на определена категория неправителствени организации, които са най-уязвими към злоупотреби в името на тероризъм
  10. демонстриране на първоначално прилагане на базирано на риска наблюдение за предотвратяване на злоупотреби за целите на тероризма.
Решението е на пленарно заседание на FATF, което се свиква три пъти годишно и ако прецени, че една държава системно не прилага стандартите на организацията, може да попадне в групата Юрисдикции под засилено наблюдение или Юрисдикции с висок риск ("черен списък", в който са Северна Корея, Иран и Мянмар).
Държавите със статута, даден днес на България, фактически признават, че имат стратегически недостатъци на националния си режим за борба с прането на пари и финансирането на тероризъм и разпространението на оръжия за масово унищожаване.
Очаква се те активно да работят с FATF в ясно определена времева рамка за бързи действия. Формално погледнато, няма препоръка към бизнеса и другите държави по света да засилят предварителните си проверки, да очакват изключване на цели категории клиенти или да вземат мерки за намаляване на риска, но посланието е ясно - това е страна, към която трябва да се подхожда със засилено внимание.
Последната оценка на експертите в Петия доклад за България бе одобрена на пленарното му заседание през май 2022 г. Докладът с подробностите, описани върху близо 350 страници, бе публикуван на 11 юли 2022 г. и, както е отбелязано в него, отразява реалностите към периода 6 - 17 септември 2021 г. - моментът на визитата и срещите на мисията им в България.