Не и Русия. Но Москва отиде по-далеч. Тя прие негова делегация - членове на същата група, убила руснаци при нападението с 1400 жертви в Израел и взела (сред над 220 пленени) неизвестен брой руски заложници. Член на "Хамас" използва трибуната на едно от все още влиятелните руски издания, за да постави ултиматум на Израел: спрете бомбардировките, иначе повече заложници (а това означава - и руснаци) няма да бъдат освободени. Той повтори и познатата от последните 24 часа теза: Израел убива заложници при бомбардировките срещу Газа, загиналите са вече близо 50.

По-късно Абу Марзук коригира мнението си: към освобождаването на руснаците "Хамас" се отнасяла "много положително и внимателно".

Изненадващото за повечето руски медии посещение бе обяснено тъкмо като "контакти в продължение на руската линия за незабавно освобождаване на чуждите заложници" в Газа. Москва обаче обсъжда с "Хамас", като с легитимен представител на палестинския народ (какъвто движението не е), нуждата от създаване на палестинска държава в границите от 1967 г. със столица Източен Ерусалим.

Визитата на "Хамас" се вписва в серията от цели, които според наблюдатели преследва Русия в хода на новата война, разтърсила Близкия изток и които на моменти си противоречат взаимно.

Сред най-често срещаните тези (например на един от известните руски пропагандисти Сергей Мардан) е, че Русия се надява дълъг и продължителен конфликт да разколебае Съединените щати от подкрепата за Украйна в хода на продължаващата 20 месеца война.

Тъкмо в първите дни на войната започна и руската офанзива в района на Авдиивка, недалеч от град Донецк, една от целите на които вероятно е изтощаване на украинските боеприпаси. Украинският президент Володимир Зеленски отиде още по-далеч, като говореше за интереса на Москва голяма близкоизточна война да "подкопае световното единство" и "да помогне на Русия да унищожи свободата в Европа".

Засега администрацията на президента Джо Байдън иска да постави това под въпрос, като предлага външнополитически пакет за 106 млрд. долара на Конгреса за гласуване - от тях 60 млрд. са за Украйна. Плановете на Белия дом бяха да ангажира несклонните да подпишат празен лист за Киев републиканци с подкрепа за Украйна чрез включване в пакета на средства за Израел, който е по-вероятно те да подкрепят. Републиканци в Сената обаче поискаха парите за Украйна и Израел да се разгледат отделно.

И все пак действия, които преди биха приковали световното внимание, днес остават встрани от него. Като пример Николай Кожанов от Центъра за изучаване на Персийския залив в университета на Катар дава, пред руската служба на Би Би Си, решението за отказ от Договора за забранаа на ядрените опити.

Отношението на Русия зависи и от степента на ескалация на конфликта: ако "Хизбула" отвори същински втори фронт и конфликтът прелее в Ливан и Сирия, това би застрашило интересите ѝ; Русия вече прехвърли 1000 военни от Сирия, основния си плацдарм в региона, към войната в Украйна миналата година.

В сегашния вид на войната обаче Москва има други съображения в трудния баланс, който и сега излага на риск изграждания с години политически капитал в части от региона, без непременно да ѝ носи ползи.

Наблюдатели отбелязват от години, че - противно на твърденията на Мардан - Русия и Иран не са точно партньори в Близкия изток, а живеят в сложен режим на сътрудничество и конкуренция. Дълъг конфликт би изместил баланса на силите, но би отклонил и иранската помощ за Москва към по-важния терен в Близкия изток. Възможно е да изложи на опасност и руското военно присъствие в Сирия и контрола на базата в Тартус, смята Джонатан Лорд, дирестор на програмата по сигурност в Близкия изток към Центъра за нова американска безопасност (CNAS). "Всички действия на Путин са продиктувани именно от тези цели."

Нещо повече, бойците на "Хизбула" в Сирия може да се прехвърлят в Ливан, а това да отслаби режима на Асад; Москва не иска това.

Мардан твърди и че за Москва е лесно да избере страна: "Иран е истинският ни военен съюзник. Израел е съюзник на САЩ." Но не е толкова просто.

Русия поддържа отношения и с Израел, и с Палестинската власт. Малко след посещението на делегация на "Хамас" заместник-външният министър на Русия Михаил Богданов заяви, че палестинският президент Махмуд Абас "скоро" ще пристигне в Москва за разговори с Путин (каквито не е известно делегацията на ислямистите да е провеждала).

Рушенето на Палестинската власт и потъването на Западния бряг (и Израел) в хаос не носи ползи на Русия. Тя няма как да подкрепи безусловно "Хамас" (както не го прави и Палестинската власт), но няма как да се обърне изцяло срещу Израел. С Тел Авив Москва поддържа деликатен баланс в близкоизточната държава, в която е най-значим фактор: Сирия.

Амир Вайтман, депутат от управляващата "Ликуд" на Нетаняху, ключова фигура от либертарианската ѝ фракция, каза пред руския пропаганден канал RT:

Дали това би означавало въоръжаване на Украйна? Едва ли сега, докато Израел е във война. Но подобен ход, дори след месеци, би бил неприятна промяна на бойното поле в Украйна, за която всяка помощ е ценна. Спорно е дали Израел дълго ще търпи сравнения като използваните за Украйна: Путин вече заяви, че блокадата на Газа била като нацистката - на Ленинград. Израел вече бе засегнат от антисемитски коментари на външния министър Сергей Лавров, за които Путин се извини; сега обаче, след избиването на цивилни от "Хамас", чувствителността в еврейската държава е много по-изострена. Тя реагира емоционално не просто на всяка обида, а на всяко поставяне под съмнение на елементи от официалния разказ за войната.

Няколко дни преди разговора си с Нетаняху Путин призна, че Израел има право да се защитава; Русия обаче настойчиво отхвърля резолюции на Съвета за сигурност на ООН, предлагани от САЩ, които съдържат същото уверение.

При миналогодишните срещи на Русия с "Хамас" - през септември, когато войната и Еврейската агенция тежко засегнаха отношенията по времето на премиера Яир Лапид - Абу Марзук каза за "Ал Джазира:

Според онлайн изданието "Медуза" в Газа действа културен център "Калинка". Там живеят руснаци, на които дипломати оказват помощ, като пътуват от Рамалла (Палестинската власт) до ивицата. Без сътрудничество с "Хамас" това е невъзможно.

Англоезичната версия на в. "Ал арабий ал джадид" пише, че подходът на Русия към регионални играчи като "Хамас" "позволява на Москва да задълбочава и диверсифицира икономическите си отношения в Близкия изток". За вестника британският изследовател Самюъл Рамани добавя, че позицията за палестинската кауза носи на Русия дивиденти в държави като Ирак: например икономически споразумения.

Путин и "Хамас" поддържат контакт от години. Движението благодари на Путин в канала си в "Телеграм" (впоследствие блокиран от приложението) за подкрепата за създаване на палестинска държава. Кремъл заяви преди време, че все още се "проучва ситуацията", за да се вземе решение дали нападението срещу Израел може да доведе до обявяването на движението за терористична организация. Дори това да стане, комуникацията няма непременно да спре; "терористи" са и талибаните в Афганистан, а техни делегации бяха приемани още докато опитваха да отвоюват страната.

Израел критикува Москва за приемането на делегацията - и от ден след като Русия наложи вето на резолюция, която осъжда движението и подчертава правото на Израел да се защитава (което иначе Путин призна) в Съвета за сигурност; впрочем "Хамас" не фигурира поименно в руските проекти. Подобен публичен коментар срещу Русия - по описаните, свързани със Сирия, причини - е рядкост.

Посещения от делегации на ислямисткото движение всъщност не са рядкост в последните години. Последната бе през март тази година; и тогава, както и сега, заместник-външният министър Михаил Богданов бе събеседник.

От петия ден на войната с Израел сайтът на военното крило на "Хамас" премина на руски хостинг.

Русия продължава да настоява, че може да бъде посредник в Близкия изток: Путин го предложи от трибуната на срещата на Общността на независимите държави в Бишкек на 13 октомври. Подобно влияние, въпреки топлите отношения с държави от Египет до Обединените арабски емирствва, е силно ограничено, но усилията играят в полза на същата политика, която предпочита на Балканите: да създава впечатление, че Западът е в слаба позиция (и особено САЩ).

Още от първите 24 часа на войната Путин се старае да я обрисува като стратегически провал на дипломацията на САЩ и на политиката на загърбване на решението на палестинския конфликт с две държави.

Към момента едностранните критики към Израел - и отказът от подкрепа за резолюциите в Съвета за сигурност, изтъкващи правото му да се защитава - отнемат от тежестта на претенциите на президента да бъде възможен посредник: "Никой не може да ни обвини, че играем за една от страните."

Обратната теза изразява например Андрей Кортунов, от Руския съвет за международни въпроси, според когото Москва може да използва връзките си с Техеран и Дамаск, за да работи за мирно уреждане; към това трябва да се добавят историческите връзки с арабските държави от съветско време.

Главният редактор на сп. "Русия в глобалната политика" Фьодор Лукянов смята, че роля в преговорите могат да имат "по-неутрални регионални актьори"; а позицията на Русия остава несъмнено по-пропалестинска. Кремъл "няма нито възможност, нито желание за истинско примирие или разрешаване на конфликта", казва за руската служба на Би Би си Анна Боршчевская от Вашингтонския център за близкоизточна политика.

Според Николай Кожанов от Катарския университет Путин получава с този конфликт още един канал за общуване с външния свят и дори, хипотетично, за да покаже значимостта си в момента на задълбочила се изолация.

За "Ал арабий ал джадид" американският изследовател Марк Кац обаче отбелязва, че призивите на Путин за прекратяване на огъня между Израел и "Хамас" вероятно са искрени: колкото повече продължават сраженията, толкова по-неефектина ще е Русия в Близкия изток.