Крачката към реформата на Римокатолическата църква е направена, но засега само за жените

Крачката към реформата на Римокатолическата църква е направена, но засега само за жените

Епископите седят, докато папа Франциск председателства заключителната литургия в края на Синода на епископите в базиликата Свети Петър във Ватикана, 29 октомври 2023 г.
Reuters
Епископите седят, докато папа Франциск председателства заключителната литургия в края на Синода на епископите в базиликата Свети Петър във Ватикана, 29 октомври 2023 г.
Първата сесия от 16-ата Редовна обща асамблея на Синода на епископите, която ще продължи и приключи през октомври 2024 г., бе закрита на 29 октомври със Светата литургия в неделя във Ватикана - 25 дни след началото ѝ, поставено на 4 октомври. Това издание беше историческо поради обхвата и значението на темите, определящи посоката на развитие и лицето на Римокатолическата църква - как да бъде по-приобщаваща и мисионерска църква през XXI век.
Папа Франциск свика Синода преди повече от две години като част от цялостните усилия за реформа да направи църквата по-приобщаващо място, където миряните имат по-голяма дума в живота на църквата. По време на срещата той за първи път даде право на жените и миряните да гласуват по църковните въпроси.
Процесът и двугодишната агитация сред редовите католици, която го предшестваше, породиха както надежди, така и страхове, че е налице истинска промяна.
Прогресивно настроените се надяваха събирането да изпрати послание, че църквата ще бъде по-гостоприемна към ЛГБТИ+ хората и ще предложи на жените повече лидерски роли в една йерархия, където им е забранено да бъдат ръкополагани. Заемащите консервативни позиции, напротив, подчертаха необходимостта да останат верни на 2000-годишната традиция на църквата и предупредиха, че започването на дебат по подобни въпроси е "кутията на Пандора", която рискува разкол.
В резултат на това разделение и вътре в него самия Синодът не постигна ясни позиции по ключови въпроси като достъпа на жените до дяконство и приемането за ЛГБТИ+ общността, предаде Ройтерс. В нея взеха участие около 300 епископи заедно с миряни и около 50 жени. По време на срещата папа Франциск за първи път даде право на жените и миряните да гласуват по църковните въпроси.
През юли т.г. Ватиканският пресцентър обяви представителя на Църквата в България в лицето на Никополския епископ монс. Страхил Каваленов, който взе участие в работата на континенталната Асемблея за Европа в Прага през февруари т.г. Епископ Каваленов е един от 365-мата членове с право на глас, включително папа Франциск, 54 жени и 12 братски делегати.
Въпреки че организаторите настояват, че целта е да се постигне консенсус, а не "да се преброяват гласовете подобно на вот в парламент", реформата на гласуването трябва да се разглежда "като важно и осезаемо доказателство за визията на Франциск за Католическата църква, свързана с промени повече за стадото, отколкото за пастирите", отбелязва "Асошиейтед прес".
Ватиканът провежда синоди за обсъждане на конкретни въпроси като църквата в Африка или Амазонка от десетилетия, като накрая епископите гласуват за предложения, които папата да разгледа в бъдещ документ. Такъв документ ще бъде изготвен за настоящата Редовна обща асамблея на Синода на епископите след заключителната сесия, която ще се проведе след една година. Сега Органът публикува обобщителен доклад в 81 параграфа, всеки от които е получил подкрепа от поне две трети от гласувалите.
Два от тези 81 параграфа се отнасят до възможността жените да бъдат ръкополагани за дякони. Въпреки че бяха одобрени, поради което и са включени в документа, те получиха най-голям брой отрицателни гласове и по същността си са само съгласие за по-нататъшни обсъждания. В единия параграф се отбелязват различията в позициите, а в другия се призовава за допълнително проучване преди следващата синодална сесия.
На предишни синоди на жените бяха разрешени само по-незначителните роли на наблюдатели или експерти, буквално седнали на последния ред в залата за аудиенции, докато епископите и кардиналите заемаха първите редове и гласуваха. Този път всички участници бяха настанени заедно на йерархично неутрални кръгли маси, за да улеснят дискусията.
Обобщителният доклад не включва позиция по въпросите на ЛГБТИ+ общността, въпреки че предварително се обсъждаше, че синодът може да призове Църквата да бъде по-гостоприемна към нея. Така тази първа сесия не доведе до решителни действия по този въпрос и отхвърли всякакви конкретни призиви за посрещане на католици от ЛГБТК+ общността въпреки многократните контакти на Франсис с нейни представители и желанието му да се обмисли благословията на еднополовите двойки.
Може да се търси положителен знак в тази посока в един от параграфите в окончателния документ, който гласи: "По различни начини хората, които се чувстват маргинализирани или изключени от Църквата поради техния брачен статус, идентичност или сексуалност, също искат да бъдат изслушани и придружени." Макар да не призовава за по-голямо включване, в него се казва, че участниците в синода изпитват "дълбоко чувство на любов, милост и състрадание" към онези, които се чувстват наранени или пренебрегнати от Църквата.
Запитан на пресконференцията за сравнително високия брой отрицателни гласове за жените дякони, кардинал Жан-Клод Холерих, един от организаторите, каза, че е изненадан, "че толкова много хора са гласували в подкрепа... това означава, че съпротивата не е толкова голяма, колкото хората си мислят".
Франсис ДеБернардо, изпълнителен директор на New Ways Ministry, чиято кауза е признаването на равни права и приемане на ЛГБТ католици, заяви, че докладът е донесъл голямо разочарование на онези, които са очаквали нещо по-положително. В изявление той подчерта, че е важно Католическата църква да бъде приобщаващо място в съответствие с най-светлите си идеали, "където всички са добре дошли, всички са уважавани и всички са третирани еднакво".