Германският президент Франк Валтер Щайнмайер изрази "срам" за колониалните зверства, които страната му е причинила на Танзания, и помоли за прошка наследниците на загиналите в страната, която преди сливането си със Занзибар носи името Танганика.

По същото време кралят на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия Чарлз Трети изрази съжаление за "отвратителните и неоправдани актове на насилие" , извършени срещу кенийци по време на борбата им за независимост, но не поднесе официално извинение, въпреки настояванията на групи за защита правата на човека, пише "Гардиан".

Като част от тридневното си посещение в Танзания Щайнмайер се срещна с потомците на един от лидерите на въстанието Маджи Маджи (думата за вода на суахили)), вождът Сонгеа Мбано, който е сред екзекутираните през 1906 г. Днес той е почитан като национален герой в Танзания и президентът Щайнмайер каза на наследниците му, че германските власти ще се опитат да намерят останките му. Някои от потомците на убитите са идентифицирани чрез ДНК анализ на останките им.

Бунтът на Маджи Маджи в началото на 1900 г. е едно от най-кървавите антиколониални въстания. Войната продължава от 1905 до 1907 г. В хода ѝ умират между 75 000 и 300 000 души, предимно от глад.

Президентът Франк-Валтер Щайнмайер посети музей в Сонгеа, на мястото на провеждане на въстанието. Бунтът на Маджи Маджи е предизвикан от германска политика, предназначена да принуди местното население да отглежда памук за износ. По това време Танганайка е част от Германска Източна Африка, в чиито граници са влизали съвременна Руанда, Бурунди и части от Мозамбик.

Президентът Щайнмайер каза също, че се надява Танзания и Германия да работят за "общностно превъзмогване" на миналото, обещавайки да отнесе "тези истории със себе си в Германия, така че повече хора в моята страна да знаят за тях".

През 2021 г. Германия официално призна извършването на геноцид по време на окупацията на Намибия и обяви финансова помощ на стойност над 1,1 милиарда евро.

Според Юрген Цимерер, професор по история в университета в Хамбург, доскоро Германия е страдала от "колониална амнезия":

Крал Чарлз на свой ред призна "отвратителните и неоправдани актове на насилие, извършени срещу кенийците" по време на тяхната борба за независимост. Чарлз Трети е на държавно посещение в Кения, която отбелязва 60-ата годишнина от независимостта си. В предходното десетилетие хиляди са убити и измъчвани при потушаването на въстанието Мау Мау.

Преди десетилетие правителството на Обединеното кралство изрази своето "съжаление за това, че тези злоупотреби са се случили" и обяви "процес на помирение", материализиран в плащания от почти £20 милиона на повече от 5000 души.

Независимо от изказаната позиция на съжаление, британският монарх не поднесе официално извинение. За да бъде оправомощен да направи такова, правителството на Обединеното кралство трябва да вземе решение в този смисъл. Министър-председателят на Обединеното кралство Риши Сунак вече отхвърли призивите за извинение по отделния въпрос за робството.

Ако и да има притеснения, че извинението би се тълкувало като признаване на отговорност и би довело до съдебни искове, според оцелелите от ексцесиите на колониалното правителство в Кения това би помогнало за изцеление и затваряне на тази страница.

Кралското семейство, особено при посещения в страните от Британската общност, все по-често се изправя пред въпроси относно наследството на колониализма и робството и призиви за извинения и репарации, отбелязва Би Би Си.

Като изрази категорично признание за "най-болезнените моменти от нашите дълги и сложни отношения", Крал Чарлз III каза на събралите се, че приятелството между Великобритания и Кения може да бъде укрепено чрез "обръщане към нашата история с честност и откритост".

По-рано тази година Бъкингамският дворец заяви, че подкрепя независими исторически изследвания за установяване на кралските връзки с търговията с роби. Едно такова изследване, публикувано наскоро, разкрива различните нагласи към робството на членовете на кралското семейство - още от началото на 1800 г. то е разделено за и против премахването на робството.

Уилям IV е бил силен защитник на робството, докато неговият братовчед херцогът на Глостър е бил едно от лицата на аболюционизма.