Ще нападне ли Иран Израел? Това бе сред първите въпроси, когато "Хамас" извърши изненадваща атака срещу Израел, довела до война, сееща разруха в Газа в опит да се ликвидира военното ръководство на групировката, в отговор на избиването на израелци.

Лесно е да се очаква конфликт. Израел е водещата регионална заплаха за Иран - или поне така твърдят управниците му. Иран подпомага организации като "Хамас" и "Хизбула", а присъствието му по границите на Сирия с Израел, обратно, се възприема като сериозен риск за еврейската държава. За ролята на Иран в атаката от 7 октомври няма доказателства според Съединените щати, но първоначалните сигнали бяха разнопосочни.

От революцията през 1979 г. насам Иран отрича правото на Израел да съществува, говори за него като за "ционисткото образувание". Израелски знамена се горят на митинги. Еталон за ефективност на нова ракета през юли се оказа обсегът ѝ: тя достига Тел Авив. Говоренето срещу Израел е обичайна част от политическия дискурс. Месец по-късно впрочем бе показан и такъв дрон.

Всъщност атака по Израел може и да не последва, колкото и логична да изглеждаше. Няколко анализа през последните дни съдържат аргументи в полза на тази теза.

Иран в началото се разглеждаше като печеливш от конфликта. Атаката на 7 октомври разруши мита за неуязвимост на еврейската държава. Революционната гвардия изпозва това в пропагандата си. Световното внимание се отклони западно от иранските граници и малцина обърнаха внимание, че изтече действието на санкциите на ООН срещу балистичната програма на страната, пише Луиз Кетъл за британския мозъчен тръст Royal United Services Institute (RUSI).

Осуетените планове (засега) за нормализация на Израел в региона, най-вече със Саудитска Арабия, след Авраамовите споразумения с Обединените арабски емирства, Бахрейн, Судан и Мароко са нещо, от което Техеран може само да има полза.

В подхода си обаче Иран е изправен пред трудно уравнение.

Техеран постоянно опитва да балансира между идеологическата си реторика и политическата целесъобразност, пише за The Conversation Шахрам Акбарзаде, заместник-директор на Alfred Deakin Institute for Citizenship and Globalization; но в това усилие страната си играе с огъня, а балансът лесно може да бъде нарушен.

Подобна атака би струвала скъпо както военно, така и вътрешнополитически. Тя ще бъде последвана от израелски отговор, но и може да има политически негативни последици за все по-малко харесват от жителите режим. Иранците виждат в яростта към Израел параван за лошото управление и корупцията. И протестите след смъртта на Махса Амини, задържана от моралната полиция, напомниха това (впрочем редица протести в последното половин десетилетие прерастват, от конкретни икономически нужди, в изблик на гняв със скандирания като "Смърт на диктатора").

За иранците са притеснителни и икономиката, и смазването на протести. В два от цитираните анализи се споменава лозунгът от последните демонстрации, в отговор на подкрепата за "Хамас" и "Хизбула":

За всички тези рискове говорят пред "Ню Йорк таймс" и трима иранци, свързани с правителството, запознати с вътрешните обсъждания. Нещо повече, ако САЩ влязат в конфликта (а дори да не влязат), способностите на съюзниците на ислямската република може значително да бъдат отслабени.

Иран е под сериозен международен натиск. Няма доказателства за участието му в атаката от 7 октомври, а и страната отрича. Все по-трудно ще му е да доставя оръжия на съюзниците, продължава Луиз Кетъл. В сметките на ислямската република е и нуждата да спазва споразуменията за доставки на оръжия за Русия.

В сложната близкоизточна обстановка за Иран не е типично да напада директно в последните десетилетия, а по-скоро да работи гъвкаво, чрез посредниците си. Поддръжката на "Хамас" дълогосрочно може да му струва скъпо, особено в трудни времена за икономиката му.

Изпитание за Иран тук е вътрешният натиск: някои твърдолинейни консерватори питат защо думите на страната им не биват последвани от дела, когато се говори за "освобождаването на Ал Кудс" (Ерусалим) от Израел. Иран може да загуби милициите си, коз в международната му политика, в подобен конфликт. Ако не направи нищо, репутацията му може да пострада, смята Али Ваез, директор за Иран на Международната кризисна група, цитиран от "Ню Йорк таймс". "Средният път" би бил да остави милициите си, от "Хизбула" до хутите в Йемен да действат с ограничени атаки по Израел, за да се оказва натиск върху страната, казват запознати с плановете.

Акбарзаде обръща внимание и на приглушената реакция на Иран в случаи като убийството на ръководителя на поделението "Кудс" за външни операции на революциионната гвардия, Касем Солеймани, с дрон край Багдад. "Жестокият" обещан отговор бяха удари по две бази в Ирак с войници на САЩ; при това американците бяха предупредени.

Техеран премерваше отговора си и при атаки по негови позиции в съюзника му Сирия, т. нар. война между войните. Въпреки цялото профилиране на ислямската република срещу Израел откритата конфронтация би била екзистенциална заплаха.

Когато се говори за "Хизбула" като "посредник" на Иран, често се подценява фактът, че ислямската република не контролира всичко. "Иран може и да не нареди на "Хизбула" да пусне ракетите си срещу Израел, но това не означава, че не може да стане случайно, чрез поредица от грешки или дори преднамерено от страна на ливанската шиитска група", казва Акбарзаде.

Ако войната се разпространи, гъвкавостта на Иран ще отстъпи на риска от погрешни сметки и ескалация, продължава Луиз Кетъл.

Тук е и контратезата, от която следва, че дори Техеран да контролира всичко, засега не показва, че войната е в негов интерес: "Няма нужда Иран директно да се въвлича във война и сам да атакува Израел, тъй като си има милициите от Оста на съпротивата, които следват политиките на Иран и действат от негово име", казва Насер Имани, близък до правителството анализатор, за "Ню Йорк таймс".

До каква степен е под контрол Иран, също е предмет на дискусии. В "Ню Йорк таймс" миналия месец се появиха и обратните твърдения: че с атаката "Хамас" е сварила Иран неподготвен (тъкмо "Хамас" обаче едва ли може да се смята за пълнокръвен сателит на ислямската република).

Каквато и да е истината, засега иранците дават открити сигнали, че не искат война. "Ако това стане", казва за медията външният министър Хосейн Амир-Абдолахиан в мисията на Иран в ООН. "Регионът е в точка на кипене и във всеки моменн може да експлодира и това да е неизмежно. Ако това стане, всички страни ще загубят контрол."

Друго неизвестно в тази контратеза: Иран изчаква да види колко сериозна е опасността за "Хамас" от израелските атаки. Затова командирът на "Кудс" Есмаил Каани (наследникът на Солеймани) е прекарал в Бейрут по-голямата част от последните три седмици.

С други думи, решението на Иран може да предстои. Рисковете обаче са много високи.