Владимир Путин използва в петък среща на Обществената палата към Кремъл (но за пръв път с представители на незаконно анексираните украински територии), за да произнесе поредната си антизападна тирада, но този път тя включи изненадваща вариация.

Според руския президент живелият през XIII век Александър Невски се е кланял на Златната орда, за да противостои на "нашествието на Запада" (други версии твърдят, че той просто е бил опортюнист и често е ходел при хана заради лични цели, включително за да ликвидира брат си).

Това е известна теза на един от съвременните идеолози на евразийството - Лев Гумильов, който дори смята, че Невски за отправна точка за формирането на руския етнос. Изследовател на тюрки, хуни и хазари, Гумильов развива толкова екзотични тези, че те никога не са печатани по съветско време. Той вярва в т.нар- пасионарност (състояние, в което цели народи с готови да се жертват в името на някаква идеалистична цел, антиинстинкт, излишък на "биохимична енергия" в живата материя) и свързаната с нея етногенеза, предизвикана от "тласъци с космическа природа", развиващи се според ландшафта.

Ето какво каза Путин още в началото на обръщението си:

Винаги е било така. Да си спомним какво се случи по времето на Александър Невски, да речем. В края на краищата той пътувал до Ордата, поклонил се на хановете ѝ, получи грамта да царува, включително и преди всичко, за да се противопостави ефективно на нашествието на Запада. Защо? Защото Ордата се държала арогантно, жестоко, но те не засегнаха основното - нашия език, традиции, култура, за което претендираха западните завоеватели. И това е най-важното, защото ако се унищожи културата, традициите и историята на един народ, тогава народът постепенно започва да изчезва като етнос, разтваря се като сняг в късна пролет.

Защо толкова почитаме Александър Невски като светец? Заради този избор е. Той мислеше за спасяването на руския народ, а след това и на всички народи, живеещи на територията на нашата огромна страна.

В много отношения същото се случва и днес, когато казваме, че защитаваме нашите морални ценности, нашата история, нашата култура, нашия език, включително като помагаме на нашите братя и сестри в Донбас и Новоросия да направят това. Това е ключът към събитията, които се случват днес."

Срещата бе в навечерието на днешния Ден на народното единство. Това е държавен празник и един от дните на воинската слава, въведен в първите години на Путин, около който и до днес има голяма бъркотия.

Когато Путин го учреди в самия край на 2004 г. имаше почти пълно единодушие, че това е опит да се замести с нов празник 7 ноември - най-големият ден за болшевишката държава, отбелязващ т.нар. Октомврийска революция от 1917 г. Косвено, това превърна 9 май, Денят на победата, в най-популярния национален празник с все по-силен войнствен елемент в него. В действителност основният руски държавен празник е 12 юни (денят, в който през 1990 г. парламентът на съветска Русия прие Декларация за държавен суверенитет, обявяваща върховенство на руската конституция над законите на СССР), но той все още не е популярен и няколко пъти смени името си, като Путин го прекръсти през 2022 г. на Денят на Русия.

Денят на народното единство е свързан с бунта на Кузма Минин и Дмитрий Пожарски от 1612 г. срещу войските на Жечпосполита (Полско-литовското кралство) в Москва, завзета по време на Смутните времена, предизвикани от руски вътрешни раздори и тежка икономическа криза, причинена и от разходите на военните походи на Иван Грозни.

Въпросът е, че на 4 ноември (по нов стил) нищо не се е случило. Опълчението, предвождано от Минин и Пожарски щурмува гарнизона в т.нар. Китай-город в Москва на 1 ноември, поляците капитулират на 5 ноември и се предават на следващия ден. Понеже начело на бунта е носена иконата на Казанската Богородица и през 1649 г. по този повод цар Алексей Михайлович наредил денят на тази чудодейната поява на тази икона на 8 юли 1579 г. да се празнува не само през лятото, но и през ноември..