Арабската улица предизвика арабските лидери, но не по плана на "Хамас"
"Аз съм кувейтец и съм с Израел", написа Джасем ал Джурейд в платформата Х след атаката на "Хамас" на 7 октомври. "Солидарен съм с палестинския и израелския народ. Всеки кувейтец, който забравя предателството на палестинското ръководство, е невежа."
Известен журналист с опит във финансовия сектор и кандидат за депутат, той нашумя в Израел година по-рано с призиви за нормализация с еврейската държава; с това, че я наричаше (включително по телевизията) "Държавата Израел", а не "ционисткото образувание"; и с уверение, че тя не е направила нищо на кувейтците.
Ал Джурейд, уволнен и осъден на 7 години затвор за обида към исляма, днес чака решение за убежище от страни, които не иска да бъдат споменавани, и бе залят от лавина от критики.
Дни по-късно, когато израелски удари вече убиваха палестинци в Газа, той още стоеше зад думите си, а в разговор с "Дневник" призна: в разбирането какво е или не е направил Израел на арабския свят "има малък напредък". Но той не е достатъчен. Думите му обаче напомнят, че дори сега арабското общество не е монолитно; в момента по-силно го обединява само желанието за мир за палестинците. Насред политическите промени в арабския свят към Израел семето на разделенията е посято.
След 7 октомври напредъкът, за който говори Ал Джурейд, може да бъде заличен. Хиляди араби излязоха на улицата срещу войната и убиването на невинни палестинци от израелски бомби, на прицел на които е ислямисткото движение.
"Хамас" запали искрата, която изкара десетки хиляди араби на улицата, но може и да не причини пожара, за който групата мечтае.
Арабската улица все пак ще е голямо изпитание за арабските лидери, които виждаха много ползи да работят с Израел и не показват, че горят от желание да спрат. Ако някой ден иска да продължи интегрирането си в останалия Близък изток, Израел след войната също ще трябва да се справи с него.
От атаката на "Хамас" - към войната в Газа
Почти месец след изненадващата атака на "Хамас", все още е рано за панарабски проучвания на общественото мнение. Кадрите от улиците на редица градове в арабския свят същевременно загатват как може да изглежда то.
В джамии, на стадиони, по централни площади, от Рабат и Кайро до Аман, Багдад и Дамаск: пропалестинските послания изобилстват по улиците.
В Аман, Йордания, отзвукът е със силно палестински привкус предвид седемцифрения брой жители от палестински произход: на демонстрация тази седмица имаше и огромна ракета с надпис "Бурята ал Акса" - атаката на 7 октомври, в която "Хамас" изби 1400 души в Израел. И там, и в Рамалла, в Палестинската власт, действително има и хора, които приветстват операцията. Аргументът на поддръжниците (особено в държави с множество палестински бежанци) бе: Израел дълго убиваше палестинци, сега някой най-после ги защитава.
В Египет, където за протести е нужно разрешение (и много не го получават), имаше прояви на солидарност с палестинците по време на футболни срещи в първите дни от атаката. Последваха и протести, на които властите не попречиха. Бахрейн забранява протести от Арабската пролет през 2011 г, но този път не го направи. В Обединените арабски емирства (ОАЕ), също със силно контролирано публично пространство, в социалните мрежи солидарността с Израел бе видима.
ОАЕ и Бахрейн заедно с Мароко бяха сред нормализиралите връзките с Израел държави през 2020 г.; в последните две активисти призовават за отказ от Авраамовите споразумения, отворили вратата за икономическо и военно сътрудничество с еврейската държава.
Войната с "Хамас" е само поводът
Не ислямистката групировка обаче е причина за това недоволство: то е причинено от дългогодишното нерешаване на палестинския въпрос.
Различни анкети измериха подкрепата за нормализация с Израел в последните три години. Повечето от тях недвусмислено сочат, че то не се е подобрило, макар нюансите в резултата им да зависят и от това кой провежда изследването.
В Arab Opinion Index за 2022 г., след проучване, проведено от катарска организация в повечето арабски страни:
- 84% от респондентите са против дипломатическо признаване на Израел;
- в Мароко едва 20% подкрепят нормализацията, в Алжир я отхвърлят 99 на сто;
- общо 76% подкрепят палестинската кауза;
- половината респонденти отхвърлят Израел заради положението на палестинците.
"Мнозинството араби гледат на (израелско-палестинския конфликт - бел. ред.) като на свой проблем", казва директорът на Arab Center Washington Калил Джахшан.
Малко по-различна е картината в Arab Youth Survey (юни 2023 г.) на глобалната комуникационна компания ASDA'A BCW; в нея се говори, че 86 на сто от респондентите смятат еврейската държава за враг на страната им. Голяма част от младите в ОАЕ (75%) и Мароко и Египет (50%) обаче подкрепят нормализацията.
Резултатите от Авраамовите споразумения засега остават разнопосочни", написа The Middle East Institute в средата на септември тази година. "Втвърдяването на съпротивата срещу нормализацията сред арабите ще влоши процеса", макар и да не е определящо.
| Като една от причините се посочват влошаващите се условия за палестинците в Западния бряг, Газа и Ерусалим, изблиците на насилие между израелци и палестинци, идването на власт на "крайнодясно екстремистко правителство" в Израел. |
С други думи, нагласите срещу връзките на арабски страни с Израел бяха осезаеми и преди 7 октомври, и то основно заради палестинците. Войната ги оформи като изблик на гняв.
Джасем ал Джурейд смята, че има и системни фактори, които вкореняват негативни нагласи към Израел и ги предават през поколенията. "Младите са учени от същите радикални родители, че трябва да се придържат към омразата си... Има и култура на фалша, от малък да ти се набие в главата, че трябва да израснеш с омраза към евреите. С омраза към всеки, който говори за либерализъм." В случая с Кувейт например има обаче и още един: увеличаващото се влияние на "Мюсюлмански братя" (от които произлиза и "Хамас") в страната в последните години, особено откакто Саудитска Арабия ожесточи преследването им.
Голямата промяна днес спрямо времето преди 7 октомври: палестинската тема ангажира дневния ред много повече откогато и да било в последното десетилетие. Ако стереотипите, за които говори Ал Джурейд, са верни, кадрите с големия брой жертви и публикациите в социалните мрежи само рискуват да ги вкоренят още повече.
Николай Младенов: Палестинският въпрос се върна със страшна сила във всички теми в Близкия изток
Положителна промяна
От Казабланка до Кайро, Багдад и Манама, голяма част от демонстрации обаче остават мирни, пише Амр Хамзауи, старши изследовател в Carnegie Endowment for International Peace и директор на близкоизточната ѝ програма. Според него тази вълна показва "разрастваща се тенденция да се заклеймява насилието като средство за осъществяване на политически цели и желание за стабилност след бурните години след Арабската пролет през 2011 г." Доминиращият тон остава умерен.
Няма призиви към арабските правителства да атакуват Израел (или за всенародно опълчение, каквото би искала "Хамас"), а само против войната в Газа, тоталната обсада и убийствата на цивилни. Хамзауи обаче се опасява, че ако тези искания не бъдат удовлетворени, мирният характер може да се промени.
""Хамас" не успя да привлече Близкия изток за каузата си", написа и "Икономист" в средата на месеца. Припомнят се думите на Мохамед Дейф, смятан за един от "мозъците" на атаката на "Хамас", след началото на операцията:
О, наши народи във всички арабски и ислямски държави. Дойде денят, когато всеки с оръжие трябва да го хване. Сега е времето. Ако нямате оръжие, си вземете сатър, брадва, коктейл Молотов, камион, булдозер или кола.
Огънят на тези призиви още не възпламенява Близкия изток. Засега арабската улица (донякъде още изтощена и от неуспеха на Арабската пролет) не ги приема, продължава медията.
Три седмици по-късно тези твърдения още изглеждат актуални. Инциденти има; масово насилие и протести, разрастващи се неконтролируемо още няма. Събраните множества пред лидера на "Хизбула" Хасан Насрала, които чакат думата му (а дори той засега се въздържа от обявяване на нова война) в Ливан, са по-скоро изключението, от което Израел, Западът и редица лидери в региона се опасяват.
Лидерът на "Хизбула": "Всички възможности са на масата" за конфликт с Израел
Арабските лидери имат какво да губят
Десетки са убити в бежански лагер в Газа, Израел потвърди удара (обновена)
Много арабски лидери са поставени в неудобно положение от тези нагласи. Повечето държави редовно осъждат израелски операции в Газа в последните дни, особено удари срещу цивилни обекти, от бежанския лагер Джабалия до училище и линейка (каквито според Израел и САЩ ползват за бягство бойците на "Хамас") след първоначално по-мекия отговор.
В Тунис парламентът работи по закон, който ще криминализира нормализацията с Израел, това се обсъжда и в други, които още не са го направили. Реагират обаче и ангажиралите се с взаимодействие с Израел държави като Йордания, която изтегли посланика си.
Йордания отзова посланика си в Израел, докато не спре войната в Газа
| Държави като Йордания и Египет няма напълно да разрушат връзките си с Израел, базирани и на съображения за сигурност, какъвто и да е натискът. Изборът обаче е труден за нормализиралите в последните три години: те не получиха всичко, което искат, от Авраамовите споразумения, но връзките в търговия и сигурност (описани подробно от MEI) процъфтяваха в последните три години. На Мароко подписът донесе признание от САЩ и Израел, че владее Западна Сахара - спорна територия с площ 50% от тази на Мароко. |
Дори в ОАЕ се вижда втвърдяване на публичните послания. В началото страната осъждаше "Хамас"; тази седмица имаше остро изявление на външното министерство, предупреждаващо за "непоправими последици за региона" от безразборните атаки по цивилно население след ударите по лагера Джабалия в Газа. Обвиненията към Израел и острият език се оказаха неизбежни.
Рискът от регионално разливане на и продължаваща ескалация е реален, както и рискът екстремистки групи да се възползват от ситуацията, за да прокарват идеологиите си, които ще ни държат заклещени в цикли на насилие.
Бахрейн съобщи през седмицата, че посланикът му в Израел се е върнал, а израелският в Бахрейн вече е напуснал, без да укаже причини.
Попитан за влиянието на общественото мнение миналия месец, саудитският анализатор Абдулазиз ал Гашиан даде пример със собствената си държава, за чиято нормализация с Израел се говореше само преди месец. "Саудитското обществено мнение е важно, защото Саудитска Арабия в момента минава през много промени (...) А социалната трансформация също влияе на общественото мнение."
Разбирането, че това не е демокрация и няма значение какво мислят хората, е абсурдно. Не показва добро разбиране на саудитската политика. Особено в този поляризиращ, критичен момент от регионалната ни история.
Мароко е особен случай. Рабат засега не руши връзките с Израел, но разрешаването на демонстрации в държава с изключителни правомощия на монарха и остри реакции срещу всичко, подкопаващо авторитета му, неизбежно прави впечатление.. Преди войната протести срещу нормализацията се разпръсваха със сила. Критик на нормализацията отиде в затвора за пет години, защото подронвал авторитета на монархията.
Протестите сега са почти ежедневие.
За "Асошиейтед прес" професорът по международни отношения в университета "Мохамед Пети" в Рабат Закария Абудахаб казва, че протестите вероятно няма да доведат дотам Мароко да отмени нормализацията; те са необходими за "изпускане на парата".
Мароканската държава знае много добре, че когато народният гняв достигне такива измерения и хората изразяват възмущението си от несправедливостта, трябва да ги слуша.
В Мароко, ОАЕ и другаде мнението на арабската улица със сигурност ще оказва влияние на управляващите. Не бива обаче да е водещият фактор, смята Джасем ал Джурейд.
Ако в Близкия изток се слуша общественото мнение, няма да се постигне никакъв мир. Мнението на хората се натрупва с години, те няма да решат нищо зряло по въпроса.
"Затова понякога наистина подкрепям лидерите, които надминават мнението на хората", казва той. "Ако го правиш, значи, че имаш напълно различна перспектива. В Близкия изток хората не разбират демокрацията: ако имаш различно мнение, трябва да бъдеш изгонен или изключен."
Саудитска Арабия, смята той, все пак вероятно ще е пример за такива лидери.
Разрив между Израел и арабите? "Хамас" още не е постигнала целта си
Когато оръжията замлъкнат
След войната към Израел ще има много въпроси - от "провала на разузнаването" до хилядите загинали палестинци. САЩ все повече ги задават под натиск от общественото мнение в страната и в мюсюлманския свят.
Въпроси обаче ще трябва да се зададат и на "Хамас", която с избиването на 1400 не просто не "унищожи Израел", а задейства унищожаването на Газа и провокира очакваната израелска операция с удари и убити невинни цивилни. Тон на този разговор, в който не се демонизира нито Израел, нито палестинците, задават някои публикации, които вече се появяват онлайн.
"Защо "Хамас" залага на мобилизирането на арабските народи?" е заглавието на анализ в мароканския сайт "Барламан" от 18 октомври. "Иран и "Хамас" успяха да въвлекат Израел във вечна война, пише авторът. "Успяха и да мобилизират арабските народи, като предложиха много човешки жертви на олтара на изкуплението в полза на съпротивата. Беше сигурно както че "Хамас" няма да успее със заплахата да "хвърли Израел в морето", така и че "Израел ще отвърне с прекомерна сила".
Според него в тази обществена битка "Хамас" всъщност печели.
| Ислямистите "разчитаха на силата на израелския отговор и на големия брой палестински жертви!", продължава авторът. Въпреки силните си идеологически различия с много общества организацията успя да спечели симпатиите на арабската улица с телата на палестинските деца и да върне мира в Близкия изток до кота нула. "Хамас" "получи огромна полза", а арабите трябва да разбират, че цената на войната е много висока, особено предвид това, че "Хамас" залага на популистки призиви, които разпалват напрежение на безопасните арабски улици. |
Това не е единствената публикация с подобно внушение. Интересното е мястото, в което се появява: "Барламан" е издание на бившия директор за комуникациите в мароканското вътрешно министерство Мохамед Хабаши и бивш ръководител на правителствената информационна агенция на Мароко. Така в разговора за войната кръговете около властта, също като "улицата", се опитват да зададат тона.
