На 11 октомври на заседание на Свещения Синод на Руската православна църква освбождава експулсираният от България на 21 септември архимандрит Васиан от поста представител на Мсковската патриаршия при Българския патриарх и настоятел на енорията на РПЦ в София и избира на негово място протойерей Владимир Тишчук.

Изборът на Тишчук е донякъде необичаен, защото на мястото на архимандрит Москва изпраща духовник с третата отдолу нагоре титла. Вместо член на т.нар. черно духовенство (предводители, отказали се от семейство и всичко светско, за да се отдадат единствено на служба на Бога; затова и роденият като Николай Змеев приема името Васиан) идва представител на по-ниската категория бяло духовенство (предварително изискване е да са женени преди ръкополагането и служат в църквите).

Тишчук става протойерей на Пасха през 2003 г., а година по-рано е назначен за настоятел на църквата "Св. Николай Чудотворец" във Виена. В продължение на последните 20 години той остава на това ниво - първи свещеник в посолската църква в Австрия. Тя е точно до посолството на улица "Яуресгассе" и много прилича на софийския храм.

За роденият през 1963 г. Владимир Тишчук назначението в България е като завръщане към детството, защото той е идвал в София при баща си Аркадий, който е бил настоятел на софийската енория през 1973-1975 г. (в едночасов документален филм за него той съвсем мимоходом споменава този период).

Разликата е, че синът идва в доста по-различна атмосфера - Синодът в Москва нарича действията на българските власти "груби и дискриминационни", а проруски среди пригласят. Бившият вътрешен министър Румен Петков нарече преди месец решилите да бъде изгонен архимандрит Васан "български изверги", "уроди" с "празни души" и "бъркоч в главите, ориентиран само за това колко и как да продават и предават България".

Протоиерей Владимир Тишчук е роден на 27 июли 1963 г. в град Владимир в семейство на свещеник. И двамата имат особена кариера, защото огромна част от службата си прекарват в чужбина.

През 70-те години учи в Средно училище №23 с преподаване на английски език, а през 1980-1985 г. - във Владимирския държавен педагогически институт във факултета за чуждестранни езици. Следва казарма през 1985-1986 г. първото му работно място от 1 януари 1987 г. е Отделът за външни църковни връзки на Московската патриаршия. Позицията в това, което фактически може да се нарече Министерство на външните работи на РПЦ, е референт по протокола.

Най-вероятно роля за това е са изиграли позицията и контактите на баща му:

Синът му Владимир, който сега е командирован в София, междувременно е изпратен на 29 януари 1989 г. в Ню Йорк като секретар на Климент, епископ Серпуховски, който по това време е управляващ енориите на РПЦ в САЩ и Мексико. В САЩ получава и първото си професионално духовно обучение - пълен курс на Богословската семинария "Св.Тихон" в Саут Канаан, щата Пенсилвания. Изкарва пълен курс (1995-1999 г.), но дистанционно (като слуша записани на аудиокасети лекции).

Десетилетия по-късно разказва, че е отишъл в Ню Йорк по-скоро с нежелание и че задълженията му били едновременно на секретар, иподякон (асистира по време на служба като подава различни съдове и всякаква утвар), келейник (помага за всякакви битови нужди на сановника), шофьор, преводач и готвач.

След този 10-годишен престой в САЩ (обичайната командировка е 3 години) патриарх Алексий Втори му дава в самия край на 1999 г. особено назначение у дома. Той става клирик в храма "Св. Екатерина" във Всполе, която е център на московската енория на Православната църква в Америка. ПЦА е особена структура, появила се през 1970 г. в САЩ, получила автокефалия от Московския патриарх. Но до днес този статут е признат единствено от православните църкви на България, Грузия, Полша и на Чешките земи и Словакия. Останалите я смятат просто за част от Руската православна църква.

Две години и половина по-късно (19 март 2002 г.) идва последното назначение - настоятел на "Св.Николай Чудотворец" във Виена. За ключар на храма го назначава в края на 2020 г. местният епископ на РПЦ. Това е епископска църква за Виена и Австрия и център за православна общност от около 40 хил. души (другите места, където тя е по-компактна, са Залцбург, Грац и Линц). Това са не само руснаци, но и украинци, беларуси, сърби, грузинци, поляци, българи, македонци...

През май 2007 г. храмът бе посетен от президента Владимир Путин. Комплексът има спорна история през ХХ век заради Първата световна война, в която Руската империя и Австро-Унгария са врагове, и заради болшевишкия преврат и сложното признаване на атеистичния СССР и какви международни договорености приема да спазва.

Баща му Аркадий си отива през лятото на 2012 г. след като десетилетия остава първи свещеник на Тихвинския храм. Междувременно, през 2010 г. там се появява предвождан от него като професор курс на факултета по православна кулутра към Военната академия на ракетните войски на Русия със стратегическо предназначение. Да се прости с него идва Московският патриарх Кирил, а на опелото му участват над 40 свещеници.

В Русия медиите не обърнаха особено внимание и на това, че архимандрит Васиан бе изпратен в Ерусалим.

След София това може да изглежда като повишение, но не е съвсем така. Причините са много, но е достатъчно да се каже, че там действат паралелно две мисии: на Московската патриаршия и на Руската православна църква в чужбина. Втората е структура, възникнала през 1920 г. сред бежанците от болшевишкия преврат и чак през 2007 г. сближаването помежду им стига до това да бъде "самоуправляваща се църква" в рамките на Московската патриаршия. На Васиан няма да му е лесно и защото отива в Израел в момент, когато страната е в едва сдържана в безпощадността си война срещу "Хамас", а отношенията с Москва, заела страната на палестинските екстремисти, силно охладнели.

На 11 октомври беше сменен и митрополитът, управляващ всички активи на РПЦ и председателят на Общоцърковната дисциплинарна комисия при патриарха.

Но доста повече впечатление направи преместването на Псковския митрополит Тихон (Георгий Александрович Шевкунов) в Крим. Преди години "Файненшъл таймс" го нарече "личният духовник на Путин" и това определение така и не бе опровергано. Дни след назначението в новата Кримска митрополия, създадена на незаконно анексирания и масово непризнат посвета за руска територия полуостров, той публично сравни това с изпращане на заточение.