Израелски министър допуска ядрен удар по Газа. Друг предлага зона, забранена за араби, и отказва на палестинците достъп до средства от собствените им данъци.

На думи премиерът Бенямин Нетаняху може да се разграничи от тях, те дори не са от партията му. Когато обаче Съединените щати го предупреждават да внимава с атаките на заселниците в Западния бряг, те говорят именно за един от тях, който тревожи Запада (и мнозина в Израел) още отпреди войната с ислямисткото движение "Хамас".

Крайнодесните в Израел често излизат на преден план от началото на войната. В момент, когато част от важните решения за конфликта се изплъзват от ръцете им, те се стремят да разширят влиянието си, без да имат опит с овладяването на кризи. Те са и причината големите израелски партии да не се обединят напълно във военния кабинет: Яир Лапид, другият важен опозиционен лидер освен Бени Ганц, постави изхвърлянето им от властта като условие да се присъедини.

САЩ и мнозина западни, арабски и израелски наблюдатели се опасяват, че поведението им може само да налее масло в огъня.

Финансовият министър Бецалел Смотрич бе и движеща сила зад спорната съдебна реформа, разкъсала израелското общество през първите девет месеца от годината и свързвана от някои експерти с понижената готовност на еврейската държава да се справи с предизвикателства на сигурността.

Той обаче се прочу като заселнически активист, говорещ за стотиците хиляди живеещи в окупирания Западен бряг - в селища, които ООН смята за нарушение на международното право. Сам роден в селище в Голанските възвишения, Хаспин, той е говорил в подкрепа на сегрегирането между араби и евреи в родилни отделения, на ограничаване на бизнеса между тях, на загърбване на светското право. Неведнъж е отричал, че палестинският народ съществува.

С неговата Религиозна ционистка партия се свързваше през пролетта и лятото и разрастването на заселничесткото насилие. В портрет от края на март в "Ню Йорк таймс" е описан като разнолика личност: организиран, добър слушател, но и човек с екстремистки възгледи и поляризиращи, опасни изказвания. Сред тях особено тревожно е искането за анексиране на Западния бряг, където в момента живее.

Причината е, че през февруари му бе поверено част от администрирането на Западния бряг. При атаки на палестинци срещу заселници той неведнъж ги насърчаваше да отвърнат; стигна се до погроми и смъртни случаи.

В неделя той поиска палестинците да бъдат изключени от "зони за сигурност" в Западния бряг и дори да не могат да "берат маслини" там - дори в земи, които в Споразуменията от Осло са под техен контрол.

Смотрич също така влезе в конфликт с министъра на отбраната Йоав Галант, когато не искаше да предостави средства, събрани от данъци в Западния бряг, на палестинците. Това става в момент на предупреждения към израелските власти, че напрежението в други части на палестинските територии лесно може да се възпламени още повече.

По-силен отзвук предизвикаха думите на министър Амихай Елиаху, според когото пускането на ядрена бомба може да е "една от възможностите" (а еврейската държава дори не е потвърждавала, че има атомно оръжие).

Елиаху, който впоследствие заяви, че се е шегувал, е част от крайнодясната "Оцма йехудит" ("Еврейска сила") на Итамар Бен-Гвир, министъра на сигурността, който е известен с екстремистки призиви и на когото Нетаняху обеща "гвардия" след смъртоносни атаки срещу евреи в Западния бряг и Източен Ерусалим.

Всъщност Нетаняху забрани на заплашилия с удар по Газа Елиаху да присъства и гласува на заседания на кабинета, но според медийни публикации той е продължил да го прави. За Нетаняху залогът в тази война е и политическо оцеляване; подкрепата на крайнодесните остава важна. Според израелски медии опитът му да уволни Елиаху се е сблъскал със съпротивата на Бен-Гвир, тъй като не можело Израел да се занимава с "възпитаване на министри", вместо да унищожава "Хамас".

В статия на сайта на "Франс 24" поведението на хора като Елиаху и Смотрич се определя като добре пресметнат политически риск. Подобни крайни изказвания може да се приемат добре от електората днес, след травмата от атаката, освен заради зависимостта на Нетаняху.

За Нетаняху има и друг залог. "Г-н Сигурност", както сам се наричаше той през дългите си години на власт, трябва едновременно да ограничава и държи близо до себе си крайнодесните, за да контролира изкъсо инициативите им, когато не са просто въпрос на реторика. Така и Смотрич се отказа да блокира палестинските данъчни постъпления, събрани от Израел, за 160 млн. евро.

Рискът е, че гневните жители на Западния бряг и често отчуждените израелски араби чуват от хора като Смотрич послания, съдържащи заплаха за самото им съществуване.