Китайските финансови институции са отпуснали 1.34 трлн. долара на развиващи се страни от 2000 г. до 2021 г., казаха американски изследователи от AidData в доклад, който показва, че най-големият двустранен кредитор в света преминава от инфраструктурно към спасително кредитиране.

Докато ангажиментите за отпускане на заеми достигнаха връх от почти 136 млрд. долара през 2016 г., Китай все още се ангажира с почти 80 млрд. долара заеми и безвъзмездни средства през 2021 г. според данните, които обхващат почти 21 хил. проекта в 165 държави с ниски и средни доходи и вероятно са най-изчерпателният набор от данни от този тип.

Отвъдморското финансиране спечели съюзници на Пекин в развиващия се свят, като същевременно навлече критики от Запада и в някои страни получатели, включително Шри Ланка и Замбия, че финансираните от него инфраструктурни проекти ги обременяват с дългове, които не могат да изплатят. Както източниците, така и фокусът на задграничното финансиране на Китай са се променили, показват данните.

През 2013 г., когато президентът Си Цзинпин стартира инициативата "Един пояс, един път" за изграждане на инфраструктура в развиващия се свят, китайските политически банки представляват над половината от заемите. Делът им започва да намалява от 2015 г. и до 2021 г. е 22%.

На Китайската народна банка и Държавната администрация за чуждестранна валута (SAFE), които управляват валутните резерви на Китай, се падат повече от половината от заемите през 2021 г., почти всички спасителни заеми.

Голяма част от нарастващите заеми за спасяване на Китай са деноминирани в юани, се казва в доклада, като заемите в китайската валута изпреварват щатските долари през 2020 г. Просрочените плащания към китайските кредитори също са се увеличили.

Един от начините, по които Китай управлява риска от изплащане, е чрез сметки в чуждестранна валута, които контролира, каза AidData. Споразумението е противоречиво, защото дава на Китай старшинство по дълга, което означава, че други кредитори, включително многостранни банки за развитие, може да са на ред след Китай за плащане при всяко координирано облекчаване на дълга.

AidData идентифицира 15 държави, предимно в Африка, с ескроу сметки на обща стойност 2,5 милиарда долара в своя пик през юни 2023 г.

Брад Паркс, водещият автор на изследването, каза, че не са успели да идентифицират всички подобни акаунти, тъй като те обикновено са частни. Той обаче отбеляза, че са открили обезпечени заеми на стойност 614 милиарда долара и че паричните средства са основният източник на обезпечение, изисквано от китайските кредитори, което показва, че сумата в ескроу сметки може да бъде много по-висока от 2,5 милиарда долара.

Дестинациите на китайските задгранични заеми също се промениха. Заемните ангажименти за африканските страни са намалели от 31% от общия размер през 2018 г. на 12% през 2021 г., докато заемите за европейските страни са се увеличили почти четири пъти до 23%.

Друг набор от данни показа, че ангажиментите за заеми за африкански страни са паднали до 20-годишно дъно през 2022 г.