Ръководителят на Световната здравна организация Тедрос Адханом Гебрейесус откри поредното заседание на Съвета за сигурност за кризата между Израел и Палестина на 10 ноември. В изказването си той описа както ситуацията в Газа, където "цялата здравна система сега е "на колене", така и личните си преживявания като дете и като родител, свързани с оцеляването в условия на война.

Съветът за сигурност на ООН се събра за пореден път на 10 ноември, за да обсъди продължаващата криза между Израел и Палестина, докато преговорите между 15-те членове на Съвета за постигане на някаква консенсусна позиция относно войната, която се води на територията на анклава, продължават.

Съветът за сигурност на ООН е един от шестте основни органа на Организацията на обединените нации и е натоварен с осигуряването на международния мир и сигурност, препоръчва приемането на нови членове на ООН в Общото събрание и одобрява всички промени в Хартата на ООН.

Благодаря ви за тази възможност да ви информирам за здравната ситуация в Газа.

Позволете ми да поясня от самото начало, че напълно разбирам гнева, скръбта и страха на израелския народ след ужасяващите, варварски и неоправдани атаки на "Хамас" и други въоръжени групи срещу израелски цивилни на 7 октомври - обърна се към Съвета д-р Тедрос Гебрейесус.

Убийството на 1400 души и раняването на повече от 7200 други е непоносимо. За оцелелите и семействата на жертвите последиците за психичното здраве ще продължат още дълго време.

СЗО е сериозно загрижена за здравето и благополучието на израелските заложници в Газа, много от които са възрастни хора, деца и хора със спешни медицински нужди.

Преди две седмици разговарях със семейства на заложници и ще се срещна с тях в Женева следващата седмица. Усещам болката и страха им.

Разбирам също така гнева, скръбта и страха на хората от Газа, преживели 16 години блокада, които сега понасят унищожаването на техните семейства, домовете им, техните общности и живота, който познават.

Ситуацията на място е невъзможно да се опише.

Болнични коридори, претъпкани с ранени, болни, умиращи;

Морги препълнени;

Хирургия без анестезия;

Десетки хиляди разселени хора, приютили се в болници;

Семейства, натъпкани в пренаселени училища, отчаяни за храна и вода.

Повече от 10 800 души са били убити в Газа, почти 70% от тях жени и деца.

Средно по едно дете е убивано на всеки 10 минути в Газа.

Милион и половина души са разселени и търсят подслон навсякъде, където могат да го намерят. Но никъде и никой не е в безопасност.

Тъй като все повече и повече хора се местят към все по-малко пространство, пренаселеността увеличава рисковете от избухване на диарийни и респираторни заболявания и кожни инфекции.

СЗО е на място в Газа, заедно с нашите партньори, за да подкрепи здравните работници, които са физически и психически изтощени и дават всичко от себе си в невъобразими условия.

В допълнение към грижите за 27 000 души, които са ранени, много от тях с животозастрашаващи наранявания, те се опитват да се справят с редовните здравни нужди на повече от 2 милиона души.

Повече от 180 жени раждат в Газа всеки ден.

Има 9000 пациенти на онкологична терапия.

Има 350 000 пациенти с диабет, сърдечни заболявания и хипертония.

Посетих болница Ал-Шифа в Газа преди пет години, през 2018 г. Обиколих отделение за диализа и интензивно отделение за новородени и разговарях със здравни работници и пациенти.

Дори тогава, през 2018 г. в Газа, условията бяха изключително трудни за здравните работници.

Сега работата им е невъзможна и те са директно на огневата линия.

От 7 октомври СЗО е потвърдила повече от 250 атаки срещу полагащи и нуждаещи се от здравни грижи в Газа и Западния бряг, в допълнение към 25 атаки срещу полагащи и нуждаещи се от здравни грижи в Израел - болници, клиники, пациенти, линейки.

Миналата седмица СЗО документира 5 атаки срещу 5 болници за един ден.

Само през последните 48 часа четири болници са спрели да функционират, което представлява около 430 легла.

Повече от 100 наши колеги от ООН бяха убити и броят им продължава да нараства.

И докато говорим, идват нови съобщения за стрелба пред болниците Ал-Шифа и Рантиси.

Половината от 36-те болници в ивицата Газа и две трети от центровете за първична здравна помощ изобщо не функционират. Тези, които функционират, работят далеч отвъд възможностите си. Здравната система е на колене и въпреки това по някакъв начин продължава да предоставя животоспасяващи грижи.

Най-добрият начин да подпомогнете тези здравни работници и хората, на които служат, е като им дадете инструментите, от които се нуждаят, за да осигурят тази грижа - лекарства, медицинско оборудване и гориво за болнични генератори.

Полевите болници и екипите за спешна медицинска помощ могат да допълнят и подкрепят съществуващите болници и здравни работници в Газа, но не могат да ги заменят.

Подкрепата за здравните работници в Газа е в основата на оперативния план за реакция на СЗО.

СЗО беше част от първия конвой с помощ, който влезе в Газа през Рафах на 21 октомври и оттогава доставихме 63 метрични тона специализирано медицинско оборудване и консумативи, от които здравните работници се нуждаят, за да спасяват животи, включително до болници на север от Вади Газа.

Но това дори не се доближава до необходимите мащаби. Твърде малко е.

Преди 7 октомври средно по 500 камиона на ден преминаваха през Газа с основни доставки.

От 21 октомври насам вместо очакваните 10 000 камиона са влезли едва 650.

Преди месец, само два дни след като започна насилието, се срещнах с Негово превъзходителство президента на Египет Абдел Фатах Ел-Сиси, който се съгласи да подкрепи СЗО и нашите партньори за доставяне на помощ през пункта Рафах.

Благодаря на Египет за подкрепата му при изпращането на помощ в Газа и за установяването на медицински коридор за извеждане на най-критично болните и ранените пациенти, включително 12 деца с рак, които са прехвърлени за лечение в Египет и Йордания.

СЗО продължава да призовава за неограничен достъп за доставяне на хуманитарна помощ на цивилните в Газа, които не са отговорни за това насилие, но страдат по начини, които ние в тази зала не можем да си представим.

Ние продължаваме да призоваваме Хамас да освободи заложниците, които взе, много от които се нуждаят от спешна медицинска помощ.

Ние продължаваме да призоваваме Израел да възстанови доставките на електричество, вода и най-вече на гориво.

Продължаваме да призоваваме и двете страни да спазват задълженията си съгласно международното хуманитарно право.

И ние продължаваме да призоваваме за прекратяване на огъня, за да предотвратим нови смъртни случаи на цивилни и допълнителни щети на болниците и здравните заведения в Газа.

Г-н президент, превъзходителства,

Разбирам през какво би трябвало да преминават децата на Газа, защото като дете аз минах през същото.

Звукът на стрелба и свистене на снаряди във въздуха; миризмата на дим след достигнат целта си; трасиращите куршуми в нощното небе; страхът; болката; загубата - тези неща са останали с мен през целия ми живот.

Познавам миризмата, образа на войната. Знам какво означава война.

Когато майка ми чуеше стрелба през нощта, тя ни караше да спим под леглото, с повече матраци отгоре на леглото, с надеждата, че можем да бъдем защитени, ако снаряд падне върху къщата ни - инстинктът на майката да спаси децата си.

Разбирам също през какво преминават родителите от Газа, защото през 1998 г., когато войната се върна в Етиопия - моята страна, децата ми трябваше да се скрият в бункер, за да се предпазят от бомбардировките.

Преживях войната и като дете, и като родител. Знам как се чувстват децата и как се чувстват родителите.

Децата и родителите от Газа и Израел искат и се нуждаят от същото, от което искаше и се нуждаеше моето семейство: мир и сигурност.

Никога не съм си представял, че ще бъда генерален директор на СЗО, защото това, за което майка ми се молеше, беше да оцелея само още един ден.

Това трябваше да постигне със сформирането си този съвет.

Но тази криза още веднъж подчертава необходимостта от реформа на Съвета за сигурност. Изпитах носталгия, когато влязох в стаята, защото идвах тук, когато бях външен министър.

Отдавна смятам, че Съветът за сигурност вече не служи на целта, за която беше създаден - с цялото ми уважение.

Представлява реалполитиката на Втората световна война, а не на 21 век.

Като външен министър бях част от група, работеща по реформата на Съвета за сигурност. Поразен съм, че не е постигнат напредък.

За да останат надеждни, уместни и сила за мир в нашия свят, държавите членки, особено Големите пет, трябва да приемат сериозно необходимостта от реформа на Съвета за сигурност.

И още една молба за днес: за прекратяване на огъня и път към мир.

Благодаря Ви.