След интензивни и трудни преговори върху някои от обсъжданите въпроси в петък, 10 ноември, 32 държави подписаха "Парижкия призив за ледниците и полюсите", като изразиха тревога от ситуацията с полярните ледени шапки. Франция обяви, че ще насочи 1 млрд. евро за финансирането на полярни изследвания от сега до 2030 г., на фона на засилващата се загриженост относно скоростта и последиците от топенето на ледовете и ледниците по света.

Тази седмица въпреки геополитическите кризи Еманюел Макрон проведе своя Форум за мир, цикъл от срещи, обхващащи широк спектър от теми, включително положението на цивилното население в Газа, цифровите технологии и изкуствения интелект и ситуацията с ледниците и ледените блокове - "стражите" на глобалното затопляне.

Франция, която има територия и научна база в Антарктика и глетчери по върховете на френските Алпи, пое водеща роля в настояването за постигане на споразумение на 28-ата Конференция на страните по изменението на климата (COP28), която ще се проведе в Дубай от 30 ноември до 12 декември.

Макрон беше домакин и на среща на върха, фокусирана върху финансирането на климата през юни. Тогава той се присъедини към министър-председателя на Барбадос Миа Мотли, призовавайки за трилиони долари инвестиции в развиващия се свят.

В петък френският президент завърши полярната срещата на върха "Една планета", в която взеха участие учени и правителствени лидери, с реч в Голяма галерия на еволюцията в Националния музей по естествена история в Париж, казвайки:

Обявените от Макрон 1.1 млрд. евро ще бъдат използвани за нов кораб за полярни науки и за финансиране на два проекта, Polar Pod на изследователя Жан-Луи Етиен за изследване на Южния ледовит океан и "Арктическа станция" на фондация Тара. От 2026 г. Франция ще възстанови своята станция Дюмон д'Юрвил и ще работи за обновяването на френско-италианската станция Конкордия, които се намират в Антарктида.

Срещата на върха "Една планета" продължи три дни (8-10 ноември), а в хода ѝ научната общност от около 40 страни направи оценка на един свят в опасност. В последния ден Макрон свика среща на високо ниво на държавни глави от страни с полярна територия или които имат ледници и водещи учени.

Франция призовава за мораториум върху експлоатацията на морското дъно в полярните региони, към който Обединеното кралство, Канада, Бразилия и 19 други страни вече са присъединиха.

Изменението на климата е три пъти по-бързо в арктическите региони и поне половината ледници в света ще изчезнат дори ако глобалното затопляне бъде ограничено до 1.5°C над прединдустриалните нива. Тази година вече е най-горещата в историята и вероятно най-горещата за последните 100 000 години.

Според полярни експерти, температурите в Арктика се покачват четири пъти по-бързо от средното за света, половината от земните 200 000 ледника ще изчезнат до края на века, а през последните две десетилетия скоростта на покачване на морското равнище се е удвоила.

Тежкото положение на полярните региони и ледниците на Земята предизвика тревога сред много учени, тъй като топлинните вълни на двата полюса, които бяха наблюдавани за първи път миналата година, изглежда ще бъдат редовно явление.

Ледените шапки на Земята отразяват голяма част от слънчевата светлина обратно в космоса, известно като "ефект на албедо", а топящият се лед оставя тъмно море, което абсорбира повече топлина, което прави изчезващия лед потенциална повратна точка за климата, която би причинила бърз увеличаване на отоплението.

Джон Кери, специалният пратеник на президента на САЩ за климата, не присъства на срещата на върха в Париж, но изпрати видео съобщение, в което предупреди за последствията:

Някои учени настояват, че най-лошото може да бъде избегнато само с драстични мерки. Ледниците се топят по света и повече от 1 милиард души, които зависят от тях за вода и земеделие, ще бъдат изправени пред все по-остър недостиг, предупреди шефът на Световната метеорологична организация Петери Таалас.

Пам Пиърсън - американски дипломат с 20 години опит в работата по глобални въпроси, основател и директор на мозъчния тръст Международна криосферна климатична инициатива, предупреди: "Политиците смятат, че ледът е далеч. На леда не му пука. Той ще продължи да се топи, докато нивата на въглероден диоксид спрат да се повишават и спаднат. Но те все още се движат във възходяща посока също толкова бързо, колкото и преди 20 години. Учените крещят, че това е лудост."

Освен цялостното намаляване на емисиите на парникови газове, има и спешни мерки, които учените смятат, че могат да бъдат предприети сега, които биха намалили или забавили риска от срутване на ледници или повратна точка на полюсите.

Саждите, например, са значителен проблем при топенето на лед. Известен също като черен въглерод, те са страничен продукт от горенето, който води до потъмняване на леда, а това го кара да абсорбира повече топлина. Големи, дълги километри ивици сажди върху арктическия лед вече се виждат ясно от въздушни изображения. Учените казват, че почистването на замърсяването на въздуха чрез спиране на изгарянето на въглища би имало незабавно въздействие върху саждите и би могло да спре или намали значително обема на топенето.

Друг фокус е метанът - парников газ, който е 80 пъти по-мощен от въглеродния диоксид в затоплящия си ефект, но който се разгражда много по-бързо в атмосферата. Учените изчисляват, че намаляването на метана, саждите и други "краткотрайни замърсители на климата" може да забави затоплянето с една четвърт от градуса до 2050 г.

Очаква се метанът да бъде една от централните теми на предстоящата среща на върха на ООН за климата Cop28. Някои експерти настояват домакините - Обединените арабски емирства, които са голям производител на петрол и газ, да се опитат да постигнат сделка с други големи страни и компании производители на петрол за намаляване на изтичането на метан при операции, свързани с изкопаеми горива.