Какво се случи с протестите срещу съдебната реформа в Израел след 7 октомври
От началото на годината до октомври в Израел се провеждаха многохилядни протести в отговор на натиска на правителството за широкообхватна съдебна реформа. Опозиционни лидери, активисти и видни фигури в съдебната система критикуваха реформите, в които виждаха инструмент за отслабване на съдебната независимост и предоставяне на безконтролна власт на правителството на премиера Нетаняху. Десетки хиляди демонстрираха всяка седмица в малки и големи градове в цялата страна.
В продължение на десетилетия Израел е описван - и описва себе си - като единствената демокрация в Близкия изток.
Протестиращите призоваха всички планирани реформи да бъдат отменени, а премиерът Бенямин Нетаняху да подаде оставка. Протестите ескалираха през февруари, когато по информация на организаторите приблизително 145 хил. души са протестирали в Тел Авив на 11 февруари 2023 г., а около 80 хил. души са протестирали в Ерусалим на 13 февруари 2023 г.
Предложените от правителството реформи включваха промени в баланса на властите в Израел, отслабване на правомощията на Върховния съд да преразглежда или отхвърля законите и предоставяне на абсолютен контрол на правителството върху назначенията на ключови позиции в съдебната власт.
В страна без официална конституция и без горна законодателна камара, Върховният съд на Израел отдавна служи за проверка и контрол над законодателната власт. От години имаше широк консенсус, че е необходимо известно модернизиране и промени в съдебната система и Нетаняху настояваше, че реформите му ще ограничат властта на съдиите активисти. Според критиците на Нетаняху и неговите крайнодесни и ултраконсервативни религиозни коалиционни партньори обаче предложените промени са били предназначени да поставят висшата съдебна институция под прекия контрол на политиците.
Протестите отразяваха силната опозиция срещу правителството и срещу самия Нетаняху, а имаха и икономическо изражение: през юли "Ройтерс" съобщи, че финансирането на стартиращи компании в процъфтяващия технологичен сектор на Израел е намаляло с близо 70% през първата половина на 2023 г., откакто предложенията за съдебна реформа бяха публикувани за първи път. Хиляди служители на израелските резервни сили подписаха петиция, че няма да служат на правителство, което продължава с предложените съдебни реформи.
Реформата, която не се случи. Или просто се отлага
Противопоставящите се на реформите изразяваха опасения, че приемането им ще се използва като щит от обвинения в измама, злоупотреба с доверие и приемане на подкупи премиер на страната, и ще помогнат на правителството да приема закони без никакви проверки.
По-рано тази година известният израелски политически анализатор и журналист Барак Равид каза пред Си Би Ес Нюз, че страната му е в "неизследвани води" и че за много хора правителството иска да отслаби Върховния съд, за да приеме закони, които ще направят невъзможно арабските политици да се кандидатират на изборите в Израел.
"Ако арабите не се кандидатират... 20% от арабските гласоподаватели в Израел няма да бъдат представени. Ако не са представени, те няма да гласуват, а ако не гласуват, тогава опозицията никога не може да спечели други избори" - обясни Равид.
На 24 юли Кнесетът одобри първата мярка от реформата, която не позволява на съдиите да отменят правителствени решения на основание, че не са достатъчно ясно аргументирани. Цялата опозиция в Кнесета бойкотира вота. По това време Нетаняху каза, че иска да даде четири месеца (изтичащи през ноември) за по-нататъшни преговори по другите аспекти на съдебната реформа. Белият дом и другите големи съюзници на Израел настояваха за някакъв компромис.
На 9 август 2023 г. стотици израелски и американски учени публикуваха изявление, обединявайки се около позицията, че крайната цел на съдебната реформа е "да се анексират още земи и да се прочистят етнически всички територии под израелско управление от тяхното палестинско население".
Точно месец по-късно 3500 израелски академици, художници, писатели и бивши служители, призоваха президента на САЩ Джо Байдън и генералния секретар на ООН Антониу Гутериш да отказват да участват в срещи с Нетаняху. В отвореното си писмо до Байдън те настояваха, че управляващото правителство подкопава израелската демокрация и че пренебрегва "историческия конфликт, който разкъсва Израел - мощното господство на палестинския народ".
На 22 септември 2023 г. около 3000 израелци и американски евреи протестираха пред централата на ООН в Ню Йорк по време на изявлението на Нетаняху пред общото събрание на организацията в най-голямата антиправителствена демонстрация извън Израел, откакто премиерът встъпи в длъжност за шести път по-рано през 2023 г. Група от около 200 души, носещи палестински знамена и облечени в черни ризи, скандираха: "няма демокрация с окупация", настоявайки, че борбата срещу съдебната реформа не свършва с връщането към "демокрация за евреите и военен режим за палестинците".
Призивите за примирие в Израел вече не са табу и на Запад
Денят през октомври, който промени всичко
След атентата на "Хамас" в Израел и започналата на 7 октомври войната на Израел срещу ислямистката терористична групировка, управляваща Газа, няколко организации спряха протестите си и призоваха всеки, който е призован на военна служба, да "застане в защита на Израел незабавно и без колебание".
"Седми октомври промени всичко. Буквално всичко. Събудихме се и в 9 и половина сутринта вече бяхме на среща. И първото нещо, което казахме, е, че няма протест, няма демонстрация. Нашата основна грижа сега е как да оцелеем в тази криза. Започнахме да създаваме уебсайт, който ще помогне на евакуираните да намерят нови домове, за да установим връзка между хора, които търсят дом, и хора, които предлагат място или дом доброволно. Така че цялото ни внимание се фокусира върху тази ужасна ситуация", разказа Лий Хофман Агив от организацията Bonot Alternativa - една от многото зад протестите от началото на годината - за Пи Би Ес.
Заедно с протестите, на пауза бе поставена и готвената реформа, а на 28 октомври Нетаняху заяви, че тя "вече не е на дневен ред".
Въпреки това отказът му да приеме каквато и да е вина публично за провала с "Хамас" допълнително разклати доверието в неговото ръководство, а проучванията на общественото мнение от 7 октомври насам показват огромно обществено доверие в армията и рязко падащо доверие в правителствените служители, отбеляза Исабел Киршнер в своя анализ за "Ню Йорк Таймс" от 29 октомври.
Изправен пред съда по обвинения в корупция, които той отрича, популярността на 74-годишния Нетаняху - най-дълго управлявалият лидер на страната - вече беше накърнена от ожесточената битка около плановете за ограничаване на правомощията на Върховния съд. Така той проигра добрата воля дори на съюзници като Съединените щати и се гледа с дълбоко подозрение в голяма част от света поради съюза му с твърдолинейни религиозни и националистически партии, изтъкна и Джеймс Макензи в публикация в "Ройтерс" от първи ноември.
