Турска парламентарна комисия е готова да обсъди и вероятно да одобри кандидатурата на Швеция за членство в НАТО в четвъртък, в последната стъпка към разширяване на западния блок след 18 месеца забавяне, което разочарова някои съюзници и извлече някои отстъпки за Анкара.

През май миналата година президентът Реджеп Тайип Ердоган изрази възражения срещу исканията на Швеция и Финландия за присъединяване към военния съюз. Скандинавските държави направиха заявките в разгара на инвазията на Русия в Украйна.

Турция ратифицира кандидатурата на Финландия през април, но заедно с членката на НАТО Унгария накара Швеция да чака. Анкара поиска от Стокхолм да предприеме повече стъпки за справяне с "терористи" (както ги наричат турските власти), които са под нейна юрисдикция.

Ето какво Стокхолм, Хелзинки, Вашингтон и други членове на НАТО направиха, за да отговорят на опасенията на Анкара. Според анализатори това са геополитически победи за Ердоган, въпреки че той обтегна западните връзки на Турция:

На среща на НАТО в Мадрид миналата година Турция постигна споразумение с Швеция и Финландия, в което те ще премахнат оръжейното ембарго и ще предприемат мерки срещу членовете на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) и т.нар. движение на Фетхуллах Гюлен, което Анкара сочи като отговорно за опита за преврат през 2016 г.

Миналата година Стокхолм отмени забраната за износ на военно оборудване за Турция, без да разкрива подробности за компании или продукти. През юни тя представи нов законопроект за борба с тероризма, който прави членството в терористична организация незаконно, заявявайки, че е спазила своята част от сделката.

През последните месеци съдът в Швеция блокира екстрадирането на двама турци, които според Анкара са гюленисти, докато апелативен съд потвърди присъдата на мъж за опит да финансира ПКК, която също се смята за терористична група от Европейския съюз и САЩ.

Отделно, в отговор на критиките в Турция и други страни с мнозинство мюсюлмани, министърът на правосъдието Гунар Стрьомер каза, че Швеция проучва дали може да промени закона, за да спре хората да изгарят публично Корана.

Финландия, от своя страна, се съгласи миналата година да обмисли предоставянето на разрешения за износ на оръжие на Турция за всеки отделен случай. След близо година чакане Анкара каза, че Хелзинки е спечелил нейната благословия.

Когато Ердоган сигнализира на среща на НАТО през юли, че Швеция в крайна сметка ще получи зелена светлина, членката на НАТО Канада тихомълком се съгласи да поднови преговорите с Турция за премахване на контрола върху износа на части за дронове, включително оптично оборудване.

Нидерландия премахна ограниченията върху доставките на оръжие за Турция.

Също през юли, след среща между турски и шведски лидери, генералният секретар Йенс Столтенберг обяви, че НАТО ще създаде специален координатор за борба с тероризма. През октомври той назначи помощник-генералния секретар Томас Гофус на поста.

Над дискусиите надвисва въпросът за одобрението на Вашингтон за искането на Анкара за закупуване на изтребители F-16 и 79 комплекта за модернизация на стойност 20 млрд. долара.

Ден след като Ердоган даде зелена светлина за присъединяването на Швеция към НАТО през юли, Белият дом заяви, че ще продължи с прехвърлянето на F-16 на Турция след консултации с Конгреса.

През октомври Ердоган изпрати кандидатурата на Швеция за НАТО в турския парламент за разглеждане. Но той каза, че Вашингтон свързва одобрението на Конгреса за на F-16 с ратификацията на турските депутати за Швеция.

Анкара отправи искане за покупка на F-16 през 2021 г. Но се сблъска с възражения в Конгреса на САЩ заради забавянето на разширяването на НАТО от страна на Турция и на състоянието на човешките права.

Ако комисията по външните работи на парламента подкрепи законопроекта за членството на Швеция, тя ще се гласува на пленарно заседание, вероятно след дни или седмици.

Външните министри на НАТО ще се срещнат в Брюксел на 28-29 ноември. Унгария също все още не е ратифицирала кандидатурата на Швеция.

Председателят на турския парламент (където алиансът на Ердоган има силно мнозинство) каза на шведския си колега във вторник, че се надяват да завършат ратификацията "възможно най-скоро".

От внасянето на законопроекта в парламента през октомври Ердоган каза, че ще се опита да улесни ратификацията, но добави, че Стокхолм все още не е предприел достатъчно действия срещу кюрдските бойци.

Войната на Израел срещу въоръжената групировка "Хамас" в Газа може да обтегне отношенията между САЩ и Турция и да усложни разширяването на НАТО, казват анализатори.

След като Ердоган каза, че "Хамас" не е терористична организация, а освободителна група, бореща се за защита на палестинските земи, 47 членове на Конгреса на САЩ призоваха администрацията да държи Турция отговорна за ролята й в подкрепата на "Хамас".