"Политико" обяви випуск 2024 с най-влиятелните хора в Европа

Европейското издание на "Политико" обяви класацията си на 28-те най-влиятелни личности, които ще оформят политиката и политиките през 2024 г. В допълнение към най-влиятелния човек на континента, списъкът включва още 27, разделени в три категории, всяка от които представлява различен тип и изява на власт.
Политиците заемат 21 места в списъка, който включва хора от различни среди и области, като климата, икономиката, спорта и дипломацията. Сред седемте представители на класа на "Политико" за 2024 г., които не се занимават с политика и са разпознаваеми със заслугите и постиженията си в други направления, колкото и да е трудно понякога да се проправи разделителна линия между политиката и заемането на важни ръководни постове извън публичната власт, са президентът на Международния олимпийски комитет Томас Бах и бъдещият посланик на ЕС в САЩ Йовита Нелюпшене.
Тема на тазгодишната класация на "Политико" е въпросът: ще успеят ли умерените сили в Европа да отблъснат онези от периферията, които застрашават тяхното задържане на власт или стремежът им да запазят хватката си ще накара тези в центъра да се превърнат в същите екстремисти, над които искат да надделеят.
В резюмето с методологическата рамка, по която е изготвена класацията, редакторите на "Политико" признават, че подборът на новия випуск е бил особено трудно начинание: "с две войни на прага на Европа сред каскада от непредсказуеми избори, изненадващи оставки, бомбени разследвания на корупция и задкулисни коалиционни сделки, водещи до политически убийства и възкресения".
И ако това не е достатъчно, 2024 е година на избори за Европейски парламент, което означава месеци на предизборна кампания с всички средства и с най-различни видими и невидими цели.
Властта в Европа, както е отразена в тази класация, не е балансирана по пол с 10 жени, включени в клуба на 28-те; нито е расово разнообразна: всичките 28 членове на списъка са бели. Само двама от тях са под 40 години: испанската футболна звезда, превърнала се във феминистка икона, Джени Ермосо, и Том Ван Грикен - лидерът на белгийската партия Vlaams Belang. Германия и Франция са с най-много представители - съответно петима и четирима.
Както и в предишните издания на класацията, и в това има три ясно отличими групи хора, които ще бъдат в центъра на дебатите и ще ръководят решенията в Европа през следващите 12 месеца:
- деятели - тези с реалните лостове на изпълнителната власт
- мечтатели - тези, които са представители и носители на идеи, движещи дебата, и
- пренаписващи правилата - тези, които са в най-добра позиция да променят играта по неочаквани начини.
Това, че дадена личност е включена в списъка на 28-те, не трябва да се тълкува нито като одобрение, нито като награда, уточняват редакторите на "Политико".
Като координати вляво и вдясно от центъра в политическия спектър, четирима от политиците в класацията са консерватори, трима са крайно десни, трима са независими, трима са либерали, трима са националисти, трима са социалисти, трима са популисти, един е представител на зелена партия.
На върха на "Политико 28" седи най-влиятелният човек в Европа. Миналата година това беше президентът Володимир Зеленски, който успя през 2023 г. да доведе Украйна на прага както на ЕС, така и на НАТО.
Вятърът на промяната
В най-влиятелната личност за тази година са концентрирани екзистенциалните битки, които се водят буквално и преносно в Европа и извън нея. Като потенциален следващ министър-председател на Полша, Доналд Туск се бори за душата на своята нация, настоявайки да я придвижи напред, докато се изправя срещу противник, който желае и не пести сили да постигне точно обратното. В процеса на прекрояване на страната си, той променя пейзажа на властта и в Европа.
Представен като "вятъра на промяната", бившият министър-председател на Полша и председател на Европейския съвет оглавява класацията на най-важните и способни да влияят на развитието в Европа личности на 2024 г.
В продължение на две десетилетия двама мъже водят битка за душата на Полша. В синия ъгъл - на борещите се за демократична, модерна, европейска визия за бъдещето: Доналд Туск, в червения ъгъл - запазен за традиционалистите, католическите консерватори, националистите: Ярослав Качински, лидер на управляващата Партия на правото и справедливостта (PiS). Сега, след осем години на Качински, страната е на прага на нова ера на Туск и вятърът на промяната духа отново, казва се в краткото описание на ситуацията в Полша и значението на Туск като вероятно следващ лидер на страната.
Френският президент Еманюел Макрон е членът на списъка, който се появява най-често в ежедневния бюлетин на "Политико" за политическия дневен ред на ЕС Brussels Playbook: повече от 1200 пъти между април 2015 г. и ноември 2022 г.*. На другата крайност е грузинският олигарх Бидзина Иванишвили, който до момента е споменат само веднъж, показва инфографиката с данните на "Политико".
Сред 28-те има десет личности, чиито акаунти в X имат повече от един милион последователи, което е друг важен измерител за разпознаваемостта и влиянието на дадена публична фигура: турският президент Реджеп Тайип Ердоган е най-популярен с 21.2 млн.последователи. Френският му колега Еманюел Макрон, който е следван от два пъти по-малко потребители на платформата на Илон Мъск, известна до неотдавна като "Туитър", е на второ място.
Деветимата членове на групата на изпълнителите във випуск 28 са:
Джорджа Мелони - "Хамелеонът", която година след като стана лидер на третата по големина икономика в ЕС, в общи линии опроверга очакванията и си изгради значителен (макар и предпазлив) фен клуб. Мелони пристъпи към прилагане на конституционни реформи, които значително биха увеличили правомощията на министър-председателя, и все още подхранва своята крайнодясна база, отбелязва "Политико"
Урсула фон дер Лайен - "Кралицата" - първата германка, която заема председателския пост в ЕК, откакто Валтер Халщайн напусна и го предаде през 1967 г., и която натрупа безпрецедентна власт, докато направляваше блока през поредица от кризи. С разместването на висшите длъжности в ЕС, което предстои през следващата година, Фон дер Лайен, изглежда, се оказва пред завидния избор или да служи още един петгодишен мандат в Берлемон, или, може би, да се поддаде на увертюрите на президента на САЩ Джо Байдън и да стане следващият генерален секретар на НАТО, обрисува я "Политико"
Еманюел Макрон - "Ману без окови" - освободен от оковите на необходимостта да спечели нови избори поради ограничението от два последователни мандата във Франция, Макрон е в центъра на законодателна стихия, пише "Политико". В стремежа си да модернизира Франция и да стимулира икономиката й, той се изправи срещу Германия за ядрената енергия и държавните разходи, прокара непопулярни трудови и пенсионни реформи - и издържа месеци на протести заедно със заплахата от подновяване на движението на Жълтите жилетки. Следващият му приоритет: прокарване на противоречив законопроект за имиграцията през блокирания френски парламент.
Андрей Йермак - "Зеленият кардинал на Киев"
Прозвището си началникът на кабинета на украинския президент Володимир Зеленски дължи както на факта, че фамилното му има етимологична връзка с източнославянската дума за "зелен", но и защото има навика да участва във фотосесии с вдъхновени от военните облекла в цвят каки, които неговият шеф популяризира. Според "Политико" ролята на Йермак през 2024 г. ще стане още по-първостепенна, тъй като на фона на потенциална отслабваща обществена енергия, която би могла да бъде причинена от продължителната инвазия на Русия в страната и пренасочването на част от вниманието на Зеленски към изграждане на предизборна кампания, докато кризата в Близкия изток отвлича вниманието на западните поддръжници на Украйна, Йермак ще бъде още по-важен като основен преговарящ и "амортисьор" на президента.
Реджеп Ердоган - "Посредникът" - който отдавна се опитва да се позиционира като мощен геополитически играч. Представен от "Политико" като "хитър политически оператор", придвижващ се по все по-автократичен път, след като оцеля след неуспешния преврат през 2016 г., Ердоган се възползва максимално от двете големи скорошни геополитически кризи: пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и войната Израел - "Хамас". Един от малцината с връзка с Кремъл, както и с кабинета на украинския президент, Ердоган действа като посредник, откакто руският президент изпрати войските си в Украйна през 2022 г.
Марош Шефчович - Г-н "Поправи го"
Има ли работа в "Берлемон", която Марош Шефчович не изпълнява в момента, задава под формата на реторичен въпрос "Политико". В третия си мандат като еврокомисар 57-годишният словак е събрал толкова много длъжности, че не би могъл да ги побере всички в една визитка:
- Кой е шефът на Зелената сделка на ЕС? Шефчович.
- Главният човек на Брюксел за преговорите за Брекзит с Обединеното кралство? Шефчович.
- Кой отговаря за междуинституционалните отношения и предвижданията? Шефчович.
- Отношения с Андора, Исландия, Монако, Норвегия, Лихтенщайн, Сан Марино и Швейцария? Шефчович.
- И кой написа книга, озаглавена "Да движим ЕС напред: Директни разговори с Марош Шефчович"? Подсказка: Шефчович.
Марин Льо Пен - "Ребрандьорът"
Кажете го тихичко: Марин Льо Пен може да бъде следващият френски президент, пише "Политико". И предлага формулата:
"Всичко, което лидерът на крайната десница трябва да направи, е да лети под радара през следващите няколко години, да пази ръцете си чисти, докато президентът Еманюел Макрон прокарва непопулярните си реформи, и да продължи да ребрандира себе си и партията си чак до Елисейския дворец."
Кристин Лагард - "Управляващата очакванията" - която е в добра позиция да бъде запомнена като ръководителя на Европейската централна банка, която умело преведе еврозоната през пандемия и война. Но въпреки че това би било голямо постижение - и нещо, което да се използва по време, да речем, на кампания за президентски избори във Франция - тя също така рискува да бъде запомнена като шефа на ЕЦБ, който позволи на инфлацията да излезе извън контрол, оставяйки милиони европейци да се борят да свързва двата края, отбелязва "Политико" във встъплението на профилната страница на Лагард в Политико 28: Класът на 2024 г.
Кийр Стармър - "Другият човек" - който трансформира своята партия, откакто стана лидер на лейбъристите в Обединеното кралство през 2020 г. Стармър внимателно върна лейбъристите обратно в центъра след лявото залитане на Джеръми Корбин, изкорени антисемитизма и върна умерените партийни партии обратно в кошарата - всичко това, докато водеше опозицията през политически хаос и мандатите на трима премиери консерватори.
"Банкерът на Путин" Елвира Набиулина, "Революционерът" Карлес Пучдемон, "Спойлерът" Виктор Орбан
"Говорещата без евфемизми" Аналена Баербок, "Убиецът от Зелената сделка" Манфред Вебер, "Артистът на разпадането" Том ван Грикен, "Шепотът на Вашингтон" Йовита Нелюпшене, "Олигархът" Бидзина Иванишвили, и "Фашистът" Бьорн Хьоке съставляват елитната група на онези, които имат потенциала да променят курса и политическия климат в Европа.
А в тази на мечтателите според 'Политико" първото място се полага на "Маратонеца" Владимир Зеленски, следван от "Руския Мандела" Алексей Навални, "Дубльора" Жералд Дарманен, "Пробивната" Роберта Мецола, "Обединителя" Мери Лу Макдоналд, "Ястреба" Петър Павел, "Олимпиеца" Томас Бах, "Интриганта" Найджъл Фараж, "Инициатора" Джени Ермосо.