Посредниците се стремят да удължат примирието между Израел и "Хамас" след сряда на фона на размяната на заложници срещу затворници. Но израелският премиер Бенямин Нетаняху обеща да възобнови войната с "пълна сила", когато примирието приключи.

Терористичната атака на "Хамас" на 7 октомври и последвалата въздушна бомбардировка на Израел и директната наземна операция в Газа на 27 октомври поляризираха световния дебат. Това доведе до недостиг на критичен анализ на конфликта. Една област, в която това е крайно ясно, е липсата на внимание към тактическите проблеми, пред които е изправено нахлуването на Израел в Газа.

Градската война не е ново явление. "Илиада" например се занимава с проблемите, с които се сблъсква армията при нападение срещу укрепен град. Въпреки че много се е променило по отношение на градската война от късната бронзова епоха, един фактор не се е - градската война облагодетелства защитника.

Във всяка военна кампания познаването на терена е от първостепенно значение. Този факт на военни действия е още по-важен в битките срещу партизански сили.

Израел изостри проблема с градската среда непосредствено след атаките от 7 октомври. Оттогава Израел провежда мащабна бомбардировка на ивицата Газа.

Обратно на интуицията, масовото бомбардиране на градски райони всъщност може да работи в полза на защитника. Международното внимание с право е насочено към броя на цивилните, убити по време на бомбардировките. Докато бомбите могат да бъдат управлявани с повишена увереност, че ще ударят целта си, унищожението, което ще създадат, е по-несигурно. Поне една трета от сградите в град Газа, ако не и повече, са разрушени или повредени.

Отломките, създадени от артилерийски и бомбардировъчни кампании, помагат на защитника по два начина. Първо, отломките създават естествени "точки на задушаване" и укрепления, които защитникът може да използва, за да контролира движението на агресора. Може дори да е в полза на защитника умишлено да разрушава сгради, за да помогне за насочването на атакуващите сили.

Второ, защитникът има много по-дълбоки познания за собствения си град. За разлика от агресора, който трябва да разчита на знание "отвън", защитникът познава града по начини, които могат да дойдат само от първа ръка. Защитаващият се следователно ще знае как да заобиколи разрушенията и препятствията по начини, които са невъзможни за агресора.

Горните проблеми биха били фактор във всяка кампания за градска война. Град Газа обаче не е стандартна градска среда. "Хамас" всъщност е подготвила града точно за типа операция, която Израел провежда сега.

Основният проблем, с който израелските военни ще се сблъскат при нападение срещу град Газа, е обширната мрежа от тунели. Според "Хамас" мрежата от тунели е с дължина над 500 км. Израел твърди, че тунелите са толкова обширни, че дори се простират до болницата "Аш Шифа", в опит да оправдаят решението си да я атакуват като жизнеспособна военна цел.

Тунелите служат за две цели. Първо, те позволяват на големи сегменти от "Хамас" да изчакат бомбардировките. Израел превърна премахването на тунелите в основен приоритет, използвайки специално проектирани боеприпаси, сухопътни сили и роботи, за да картографират и унищожат тунелите. Мащабът на тунелите обаче прави подобна задача трудна, ако не и невъзможна.

Второ, тунелите ще позволят на "Хамас" да разположи силите си по начини, които са невъзможни за израелската армия. Обширният характер на тунелите и произтичащата от това способност на "Хамас" да придвижва войски и оборудване през тях накара израелската армия да го нарече "метрото в Газа". Подобно на линията на метрото, тя позволява да се заобиколят задръстените улици, в този случай причинени от израелските бомбардировки, и сили да се предислоцират другаде.

Армията на Израел притежава някои много способни части. Израелските военновъздушни сили и специални сили например са сред най-професионалните и способни в света. Тази способност обаче не обхваща цялата израелската армия.

Градската война по своето естество изисква висока степен на координация и дисциплина от войниците, които провеждат подобни операции. Това не е сегашното естество на израелската армия, поне както е съставена за нейната кампания срещу ивицата Газа. За да проведе операцията, Израел трябваше да подсили армията си, като извика 360 хил. резервисти за активна служба.

Макар много от резервистите да бяха ентусиазирани в отговора си на повиквателната, ентусиазмът не се равнява на дисциплина и способност за координация с други клонове и части.

Проблемите, създадени от лошата дисциплина и неподготвеността, са точно това, което "Хамас" търси от Израел в този момент. Лидерите на "Хамас" искаха да поставят палестинската кауза на преден план на международното внимание. Действията, предприети от недисциплинирани и недостатъчно обучени войски, само ще задържат Палестина в челните редици на международното внимание.

Временното прекратяване на огъня, макар и обнадеждаващо, тъй като показва, че преговорите са възможни между двете страни, не променя драматично градската среда. Макар Израел да може да попълни доставките, които е изразходвал при първоначалните бомбардировки и атака, това не променя чувствително гореописаните граничения. Всъщност това може поради посочените по-горе причини да увеличи проблемите. Като се има предвид гъстотата на град Газа, цивилното население ще страда повече от "Хамас".