Програмата на ООН за околната среда наскоро публикува доклад с необичайно силно заглавие за орган на ООН - "Доклад за разликата в емисиите 2023: Счупен рекорд - температурите достигат нови висини, при все това светът не успява да намали емисиите (отново)". Това подчертава колко далеч са страните от целта за опазването на планетата - и нас, хората.

В началото на ежегодната конференция на ООН за климатичните промени (COP28), която тази година се провежда в Дубай, залозите са толкова високи, колкото никога досега. Ръководителят на секретариата на ООН за климатичните промени Саймън Стийл призова COP28 да бъде "преломен момент".

Може ли COP28 да постигне тази цел? Може би. Това пише Джен Алън, която е преподавател по политика на околната среда в Кардифския университет, за платформата The Conversation.

Ето основните проблеми, заложени на карта този път:

Има ли значение, че страната домакин е голям производител на петрол, а председателят на COP28 Султан ал Джабер е ръководител на националната петролна компания на Обединените арабски емирства (ОАЕ)? Да и не. От гледна точка на посланието към публиката и как изглежда отстрани не е много добре.

ОАЕ е домакин, тъй като световните климатични конференции следват регионална ротация. Когато Азиатско-Тихоокеанският регион трябваше да избере своя страна домакин по време на пандемията, в крайна сметка единствено ОАЕ пожелаха. Налице са основателни притеснения и вече има доказателства за конфликт на интереси.

Все пак председателят на COP28 е ограничено действащо лице. Той може да съдейства и да осигурява подкрепа, но не може да определя дневния ред или да анулира изложените възгледи. Страните бързат да скочат срещу някой, за когото се вижда, че прекрачва границите си и не подпомага "процес, движен от страните".

Неформално председателят на COP28 може да постави повече или по-малко амбициозни цели за конференцията и да помогне за постигането на по-добри споразумения за планетата. В крайна сметка обаче зависи от държавите да постигнат резултат.

Първият тест за председателя на COP28 Ал Джабер е обстоятелството, че страните трябва да се съгласят с дневния ред - по какви проблеми ще преговарят и (може би) ще вземат решение. Тази година има 16 предложени допълнения. Рекорд според опита на Джен Алън, а повечето със сигурност ще се окажат провокативни.

Коалиция, наречена Група на развиващите се страни единомишленици, лансира няколко предложения. Групата, която включва Китай, Индия, Саудитска Арабия и Боливия и др., предложи преговори за удвояване на финансирането за адаптиране към климатичните промени, както беше договорено в Глазгоу през 2021 г. (COP26), и спешно увеличаване на финансовата подкрепа от развитите страни.

Едва миналата година развитите страни най-накрая изпълниха обещанието си от 2010 г. да предоставят 100 млрд. долара годишно към 2020 г. Това е една от причините доверието между страните да е ниско.

Последното предложение на групата на развиващите се страни единомишленици може да е най-спорното. Когато Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени беше приета през 1992 г., светът беше по-ясен: имаше развити и развиващи се страни, които лесно се различаваха. Страните от групата на развиващите се страни единомишленици, както и други страни искат да защитят това разделение и да посочат историческата отговорност на по-богатите западни страни. Според тях богатите страни трябва да осигуряват повече финансиране за климата.

САЩ и други развити страни искат нещо по-различно, при което държавите действат в светлината на собствените си национални обстоятелства и капацитет. Те посочват емисиите на страни като Китай и Индия и призовават за съразмерни действия, дори при предоставянето на финансиране на други страни.

Това е важна година за Парижкото споразумение за климата, сключено през 2015 г., тъй като това е първата глобална равносметка. Това е поглед към това как страните се справят с намаляването на емисиите, изграждането на климатична устойчивост и подкрепата на развиващите се страни. Равносметката за колективните усилия на страните вероятно ще е отрезвяваща.

След продължила година и половина техническа фаза за събиране на входящи данни равносметката сега е в политическа фаза, където страните трябва да решат какво да кажат за заключенията. Полето е отворено. Това упражнение не се е случвало преди, така че няма план, който да се следва. Страните могат да идентифицират приоритетни области за действие или да си поставят цели, като например удвояване на капацитета за възобновяема енергия.

Заключенията и политическият резултат трябва да информират следващия кръг от ангажименти на страните за намаляване на емисиите, които трябва да бъдат направени през 2025 г. Това е ключова част от начина, по който Парижкото споразумение се опитва да "засили" климатичната амбиция, макар че как тази равносметка ще повиши амбицията също все още подлежи на дебат. Те имат само две седмици за преговори, а настоящият проект, съдържащ само точки, показва, че страните са много далеч една от друга.

Беше нова идея да се споменат конкретно субсидиите за въглища и изкопаеми горива през 2021 г. на COP26 в Глазгоу. Въпреки че намаляването на емисиите е ключова част от дискусиите за климата, фокусът често е върху мерки като избягване на обезлесяването или търговия с разрешения за въглеродни емисии, вместо просто на първо място да не се емитират.

В навечерието на COP28 имаше призиви от страни или за постепенно премахване, или за постепенно намаляване на изкопаемите горива, или може би да се уточни "ненамалени" изкопаеми горива (където ненамалени може да означава много неща). Този език би бил новаторски. Но е важно да се запомни, че много от неговите поддръжници все още активно инвестират в изкопаеми горива.

Никоя климатична конференция няма да спаси планетата. Но тази може да помогне за активизиране на действията в областта на климата в близко бъдеще. С много неясноти и ниско доверие сред страните, COP28 може да изпита затруднение да отговори дори на очакванията да подейства като преломен момент.