На заключителната конференция на ООН по изменението на климата (COP28) България стана част от две глобални инициативи. С едната група държави се обявяват за утрояване капацитета на ядрената енергия до 2050 г., а другата е за утрояване до 2030 г. на капацитета на възобновяемите енергоизточници и удвояване до края на десетилетието на темпото на подобряване на енергийната ефективност.

Зад първата застанаха 22 държави, включително САЩ, Великобритания, Франция и Япония, а втората е призив на Европейския съюз, събрал подкрепата на почти 120 страни от цял свят. И двете инициативи имат препоръчителен характер, а за да се обвърже той със задължителни ангажименти, трябва да попадне в заключителните документи на срещата в Обединените арабски емирства. Това няма да е лесно, тъй като е нужно съгласието на поне 200 държави.

Включването в групата, обявяваща се за три пъти повече ядрени мощности спрямо 2020 г. (до или около 2050 г."), означава, между другото, подкрепа за разработването и строителството на инсталации от ново поколение "като малките модулни и други реактори", с които да се произвеждат в индустриален мащаб не само енергия, но и водород и т.нар. синтетични горива.

В същото време "се признава важността на това там, където е технически възможно и икономически ефективно, да се удължава животът на ядрените централи, опериращи съгласно най-високите стандарти за безопасност, устойчивост, сигурност и неразпространение на ядрените материали".

Документът е подписан от държави на четири континента - Европа, Азия, Африка и Северна Америка. Половината (11 страни) са от ЕС плюс Украйна, където най-мощната АЕЦ в Европа е окупирана от Русия, африканската Гана, където има само един реактор за научни цели, и Монголия, която няма никакви ядрени мощности, но обсъжда три места за такива. Русия и Китай не са част от призива, но под него се подписа Южна Корея, която е производител на атомни блокове за енергетиката.

Решението за присъединяването към декларацията за ядрената енергия бе взето на 29 ноември от Министерски съвет. В съобщението от Министерството на енергетиката в събота се напомня, че целта ѝ е ограничаване на повишаването на средната температура на повърхността на Земята до 1.5° С.в края на века. В изказването си министър Румен Радев каза, че Декларацията е в съответствие с българската енергийна политика и че ядрената енергия ще играе "важна роля като гръбнак на бъдещата декарбонизирана енергийна система и може да осигури стабилно и сигурно електроснабдяване на предвидими и конкурентни цени в дългосрочен план".

Подобно на президента Румен Радев, който също е на продължаващият до 12 декември форум в Дубай, енергийният министър изтъкна, че България успешно оперира своята АЕЦ "Козлодуй" повече от 45 години, с която балансира и енергийната система в целия регион. Според министъра България следи развитието на технологиите в сектора и "кой знае, може би до 2050-а година ще оперираме и реактори с ядрен синтез..."

Призивът за увеличаване на възобновяемите източници на световен капацитет от 3.4 хил. на 11 хил. гигавата само за седем години е амбициозен. Това са по около хиляда гигавата всяка година до 2030 г., а за сравнение през миналата година са били инсталирани 300 гигавата. Освен намерение за два пъти повече работа за енергийна ефективност той включва и намерение по този начин не по-късно от средата на века да бъдат изведени от енергийните системи на планетата горива, отделящи въглероден диоксид. Сред подписалите го САЩ, Бразилия, Нигерия, Австралия, но отсъстват Китай и Индия.

Продължават споровете за политиките към изкопаемите горива и субсидиите за тях - дали да бъдат силно намалени или напълно премахнати. Страни като Китай, Индия и Саудитска Арабия са заявявали, че би трябвало те да бъдат напълно изведени от енергетиката.

В Дубай преговори и инициативи има в много посоки, различни от енергетиката - в земеделието и фармацевтиката например.