Трайната детска бедност в богатите държави подкопава както равните възможности, така и общите ценности. За индустриализирания свят тя е тест както за неговите идеали, така и за способността му да разреши много от най-трудните за разрешаване социални проблеми. С тези думи започва първият Доклад на УНИЦЕФ за детската бедност, публикуван през 2000 г. Макар и в по-малка степен, те са валидни и днес - 23 години и 17 доклада по-късно, отбелязват авторите на 18-ия доклад на Изследователския център на УНИЦЕФ "Иноченти".

Публикуваното днес издание на Доклада на "Иноченти" разглежда измеренията и факторите за детската бедност в държавите с високи и средно високи доходи в Европейския съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Анализът на данните показва, че към 2023 г. в 40 от най-богатите държави в света в бедност поради ниски доходи на възрастните в семействата им живеят над 69 млн. деца. Децата от бедни домакинства имат много по-малки шансове да получат добро образование, а в някои държави има голяма вероятност човек, роден в беден район, да живее с 8-9 години по-малко от някой, роден в богат район

В новия доклад държавите са класирани на база последно отчетените равнища на детска бедност поради ниски доходи и пропорционалното изменение на тези равнища в рамките на период от седем години (2012 - 2014 г. и 2019 - 2021 г.).

Подходите за измерване на бедността могат да бъдат разделени на парични и непарични, както е отразено в първите два индикатора на Цел за устойчивото развитие №1 - да се изкорени крайната бедност и да се намали наполовина бедността във всичките ѝ измерения. Вторият вид бедност, наричана "многоизмерна", обхваща липсата на достъп до продукти или услуги, смятани за необходими в дадена ситуация. Хората се определят като бедни, ако нямат достъп до един или повече от посочените продукти и услуги.

Първият вид бедност - този на крайната парична бедност - е рядкост в богатите държави, отбелязват авторите на доклада. Същевременно в рамките на ЕС съществуват големи и трайни разлики в равнищата на детска бедност поради ниски доходи според това дали родителите им имат гражданство в държавата, в която живеят, или извън нея. Вероятността дете, чийто родител има гражданство извън държавата, да живее в относителна бедност поради ниски доходи е 2,4 пъти по-голяма от тази при дете, чиито родители са граждани на държавата. Същото е валидно в по-малка или в по-голяма степен и за деца, отглеждани от един родител.

Там, където са налице данни, се наблюдават и значителни разлики в равнищата на детска бедност в зависимост от расата и етническата принадлежност. По време на второто проучване на положението на малцинствата и дискриминацията в Европейския съюз (MIDIS II) беше установено, че през 2016 г. 80% от ромските деца в осемте европейски държави, обхванати от него, са живели под прага на бедността.

Според данните за равнищата на крайната парична бедност за периода 2019 - 2021 г. едно на всеки четири деца в България, Испания, Италия, Колумбия, Мексико, Румъния, Съединените американски щати и Турция са засегнати от бедност поради ниски доходи на семействата. За сравнение - в Дания, Финландия и Словения този показател е едно към девет.

Данните са контекстуализирани с анализ на правителствените политики за подпомагане на доходите, насочени към домакинствата с деца. В доклада са очертани изводите и поуките, които могат да се извлекат от обещаващите примери за положително развитие, така че да се подпомогнат усилията за намаляване на детската бедност.

През последните години Полша, Словения, Латвия и Литва са постигнали забележително намаляване на детската бедност в своите общества. Извън Европа най-голям напредък е постигнат в Република Корея, Канада и Япония.

Някои от основните констатации в изследването са:

Равнищата на детска бедност варират:

Освен Словения, Полша и Латвия, които отбелязват намаление с над 30%, в топ 10 са поставени Южна Корея, Естония, Литва, Чехия, Япония, Нидерландия и Хърватия, която се присъедини последна към ЕС, но вече е в еврозоната.

Румъния също е отбелязала намаляване на бедността, при това значително по-голямо от това в България - с 22%, и е поставена на 28-о място пред Австрия и Швейцария - три места пред България.

Испания и Словения имат сходни нива на национален доход на глава от населението - под средното за тази група държави - но равнището на детска бедност в Словения е много по-ниско (10%) от това в Испания (28%).

Аналогично, в Съединените щати националният доход на глава от населението е много сходен с този в Дания, но средното равнище на детска бедност за периода 2019 - 2021 г. е над два пъти по-високо от това в Дания (въпреки че през 2021 г. САЩ отбелязват известно подобрение).

Бедността в който и да е период от детството може да бъде травмиращо преживяване, но продължителните периоди или повтарящите се епизоди на бедност могат да имат още по-разрушителен ефект. В проучване, проведено в Обединеното кралство, са използвани данни, събрани в шест етапа от живота на децата, 10 от 9-месечна до 14-годишна възраст (в периода 2000 - 2014 г.).

Изследвани са няколко показателя за благосъстояние - разпознаване на думи (тест за познавателна способност), самооценка на здравето, емоционални и поведенчески затруднения (ЕПЗ), депресия и субективно благосъстояние. Децата, които са били подложени на трайна бедност поради ниски доходи (пет или шест периода), се справят много по-зле на 14-годишна възраст, отколкото децата, които са били подложени на бедност само веднъж.

В Словения и Дания по-малко от 5% от децата са били подложени на бедност за продължителен период от време. Латвия (15.7%) има по-високо общо равнище на детска бедност от Ирландия (14,5%), но равнището на трайна бедност е приблизително с една трета по-ниско. Швеция и Малта имат сходни общи равнища на детска бедност (19.4% и 20.2%), но трайната бедност в Малта е повече от два и половина пъти по-често срещано явление в сравнение с Швеция.

През последните години в анкетите на възрастните относно бедността започнаха да се задават въпроси за субективното възприемане на бедността, като например доколко добре според тях се справят финансово или дали биха се определили като бедни. За сравнение - съществуват много малко международни сравнителни изследвания на субективните възприятия на децата за бедността.

Едно от малкото изключения е изследването "Световете на децата" (2016 - 2019 г.), в което се съдържа въпрос дали децата се притесняват за това колко пари има семейството им и са представени в сравнителен план възгледите на децата, живеещи в 35 държави, за техния живот и благополучие. Според данните в това изследване делът на децата, които се притесняват често за семейния бюджет, варира от около 8% в Норвегия до 38% в Чили.

В последната част от доклада на "Иноченти" са представени четири области за действие за намаляване на детската бедност и няколко основополагащи принципа. Това са областите:

и принципите:

Целият доклад, преведен на български език, може да бъде изтеглен от сайта на УНИЦЕФ