Ако Израел иска да сложи край на ислямисткото движение "Хамас" след атаката му преди два месеца, битката за втория град в Газа - Хан Юнис - е неизбежна. А той ще е доста по-труден за овладяване от първия.

Битката за Хан Юнис ще е решаваща за хода на войната, казват и някои арабски експерти; пред "Ал Джазира" военният експерт Файз ад Дуйри допусна, че тя ще се изучава в учебниците по история. Развръзката ѝ същевременно неизбежно ще постави началото на разговора как ще изглежда ивицата с площ 365 кв.км след края на войната.

В британското преброяване на населението на Подмандатна Палестина (1922 г.) Хан Юнис, някога гарнизонен град на османците с пазар, известен от векове, има население под 3900 души (сред които един евреин). За век населението му се увеличава сто пъти, в голяма степен след като стотици хиляди палестинци напускат домовете си със създаването на Държавата Израел през 1948 г. (процес, известен като "Накба" или "Катастрофата").

До войната градът вече е достигнал население от 400 хил. души. Сега числото вероятно е по-близо до милион. Хан Юнис е различен от Газа: многоетажните сгради са по-малко, площта е по-голяма. Жители, репортери и неправителствени организации съобщават, че в града няма храна и електричество, на места водата не достига, а десетки хиляди бягат към Рафах - до границата с Египет - на югозапад.

Израел същевременно се е прицелил в двама съвсем конкретни обитатели на града, редом с хилядите бойци на групировката, които го пазят. Тази задача вероятно ще отнеме много време.

Какво иска да постигне Израел в Хан Юнис и какво може да се обърка?

Предвид огромното население, скупчено там, неуловимостта на ръководството на "Хамас" в последните години, и натиска отвън, отговорът е: почти всичко.

Лидерът на "Хамас" в Газа Яхия Синуар е роден тъкмо в Хан Юнис през 1962 г., когато ивицата още е под египетска власт. Пет години след раждането му Израел окупира Газа; заедно с ръководителя на военното крило Мохамед Дейф израстват в бежански лагер.

Сега Израел вярва, че Синуар, Дейф и други важни кадри на "Хамас" в Газа са избягали от север на юг.

Ще бъдат ли ликвидирани поне двамата е големият въпрос пред тази операция. За Израел Синуар е не просто "мозъкът" зад 7 октомври, но и човекът, тласнал "Хамас" към радикализиране. Ако бъде убит, групировката, смятат някои, може да бъде обезглавена.

Майкъл Айзенстат, директор на програмата за военни изследвания и изследвания на сигурността във Вашингтонския институт за близкоизточна политика, казва за "Гардиън", че ако Израел може да каже, че са убити и Синуар, и Дейф, и заместникът на Дейф Маруан Иса, това е както "символично", така и "съществено" постижение.

В сряда премиерът Бенямин Нетаняху съобщи, че е обсаден домът на Синуар в Хан Юнис. Известно отпреди това бе, че самият Синуар не е там, а най-вероятно, заедно с други кадри на "Хамас", под земята.

Символът на властта и базата на "Хамас" бе в град Газа, където много хора бяха зад нея с цел достъп до ресурси; този на подкрепата за нея бе в Хан Юнис.

Южна Газа се смята за по-социално консервативна, там "Хамас" се е ползвала с по-голяма подкрепа, в Хан Юнис е и една от петте бригади на въоръженото крило "Ал Касам".

Сухопътната операция същевременно доведе до изтласкване на "Хамас" от голяма част от Северна Газа; към момента на примирието армията контролираше около половината от севера, оставаха ключови места в сърцето на град Газа, включително бежанския лагер Джабалия, който и към часа на тази публикация е обстрелван от танкове. Израелският министър на отбраната Йоав Галант прибърза с думите, че "Хамас" вече не контролира Газа, когато бяха овладени завзетите от нея институции преди месец. Краят на операцията там, според израелската армия, обаче е въпрос на дни.

Затова израелската армия смята Хан Юнис за "гравитационен център" на групировката към момента - на север тя е в голяма степен неутрализирана.

Контролът над Хан Юнис би предполагал, че бойците на "Хамас" са напълно обкръжени и на практика би прекратил властта ѝ в ивицата, започнала преди 15 години. Той също така, от гледна точка на израелската армия, би улеснил друга задача: движението да бъде заставено да продължи преговорите за оставащите 138 заложници.

За израелската армия "Хамас" губи козовете си един по един; голяма част от ракетния ѝ арсенал е изчерпан. Командната ѝ структура се смята за тежко засегната. Бавно, но сигурно Израел започна да прави тунелите ѝ неизползваеми и допуска, че движението е "на ръба".

От желание на групировката да свали оръжие обаче няма и помен. Четирите батальона в бригадата в Хан Юнис почти не бяха се сражавали от началото на войната. Според интервюирания от "Ал Джазира" Ад Дуйри групировката (която в част от арабския свят е наричана "съпротивата") ще надделее. В града освен това действат активно и други групировки; това ще направи битката различна.

Според базирания във Вашингтон Институт за изследване на войната (ISW) освен това "Хамас" преминава към по-сложни тактически отговори на Израел след паузата в бойните действия. Сочи за пример твърдението на бригадите "Ал Касам" за детониране на самоделни взривни устройства в сгради при операции на израелската армия източно от Хан Юнис.

Бригадата на "Ал Касам" в Хан Юнис с четирите си батальона е най-важната за движението и се очаква да окаже сериозен отпор на израелската армия. Преди рухването на примирието министърът на отбраната Йоав Галант заяви, че войната ще продължи поне още два месеца.

Това е бързият вариант, ако се води конвенционална война. Операция само със спецчасти вероятно ще намали и цивилните жертви, но може да отнеме много повече време, а така да навлече и критики по света - това включва и най-важния съюзник, САЩ.

За САЩ премахването на управлението на "Хамас" върху Газа също така би било достатъчно. Пълното изкореняване на групировката, желано от части от политическото ръководство на Израел, би отнело много повече време. Под въпрос за момента е дори колко бързо могат да бъдат заловени Синуар и Дейф; те се изплъзват на израелската армия и служби от години.

В отговор на американските притеснения Израел опита да състави карта с блокове, от и към които да могат жителите да се евакуират при въздушни удари и сухопътни действия. В последните няколко дни разпорежданията за евакуация обхващат стотици хиляди души.

Тези 623 зони, с номера на блоковете до 2400, всъщност са начертани преди 50 години: според "Аарец" първоначалната ѝ цел, по ирония на съдбата, е да подпомага план за възстановяване на Газа по времето, когато тя минава под израелска окупация (1967 г.). Идването на "Ликуд" на власт през 1977 г. (тогава начело с Механем Бегин, днес с Бенямин Нетаняху) слага край на тези планове.

В щаба на армията всяка от 623-те зони се наблюдава непрекъснато за придвижване на населението със сигнали от телефони, публично достъпни изображения от медии и социални мрежи, данни от хуманитарна организация, разузнавателна дейност.

Според "Аарец" високопоставените офицери зад политиките на "придвижване на населението" вярват, че те са успех в първия етап от войната, когато 1.2 млн. души избягаха от север на юг. От палестинска страна това изглеждаше като ново принудително разселване с 15 хил. цивилни жертви до примирието. Всъщност израелската армия не оспорва това; тя смята, че една трета от убитите са бойци на "Хамас".

Засега контролираното от "Хамас" здравно министерство в Газа говори за над 17 хил. жертви на въздушните удари и сухопътната офанзива в ивицата. Израелската армия твърди, че подходът ѝ ще намали смъртта на цивилни. Задачата е изключително сложна предвид огромната гъстота на населението в Хан Юнис в момента, която армията следи в реално време; "безопасни зони", подходящи да приемат евакуирали се, са само блокове с по-малко хора. ООН и хуманитарни организации се съмняват, че това може да успее.

Преди войната в трите основни административни единици на юг - Дейр ал Балах, Хан Юнис и Рафах - живееха милион души, почти половината жители на Газа. Гъстотата бе 4347 души на кв.км. По оценка на "Аарец" в хода на примирието след миграцията на стотици хиляди палестинции гъстотата се е увеличила на 11 хил. души.

Ако и сега евакуационните заповеди в Хан Юнис се приложат, 2 млн. души, скупчени в района на Хан Юнис, трябва да си поделят 11 кв.км: гъстота 18 181 души на кв.км, написа вестникът към 4 декември.

Не е известно колко от тези хора могат да бъдат настанени в земеделските райони между Рафах и Дейр ал Балах или в крайбрежните райони, където до изтеглянето през 2005 г. живеят 6500 израелски заселници в 16 (от общо 22 в цялата ивица) селища.

Въпросите за настоящето се умножават при погледа към бъдещето: а ако Израел овладее Хан Юнис и реши да продължи към Рафах? Там също са се скупчили множество палестинци. Никоя държава в региона - нито САЩ - няма да приеме те да бъдат изтласкани през граничния пункт "Рафах" към Египет.

След Хан Юнис Израел ще се сблъска челно във въпроса, който и той, и арабските страни (поне публично) отказват да обсъждат сериозно със САЩ и Европа: какво ще стане с Газа след войната.