Нов кръвен тест, разработен от изследователи от Оксфордския университет, може да идентифицира наличието на различни степени на риск от развитие на болестта на Паркинсон години, преди симптомите да се проявят. Точността на теста е 90%, съобщава Би Би Си, като цитира резултатите, публикувани от изследователския екип в научното издание JAMA Neurology.

Болестта на Париконсон е едно от най-често срещаните невродегенеративни заболявания. Между 1 и 2 процента от хората на възраст над 65 години в Европа живеят с болестта. В Северна Америка честотата на болестта при хора на възраст на и над 65-годишна възраст варира от 108 до 212 на 100 хил. души, а сред хората на и над 45-годишна възраст - от 47 до 77 на 100 хил. Американският актьор Майкъл Джей Фокс, превъплътил се в образа на Марти Макфлай в научно-фантастичната трилогия "Завръщане в бъдещето", е диагностициран с болестта на Паркинсон на 29-годишна възраст. Той подпомага изследванията за намиране на лечение чрез своята фондация.

Болестта на Париконсон има както физически проявяващи се симптоми, така и въздействие върху психиката, като страдащите от болестта изпитват депресия, тревожност и деменция. Тези симптоми се влошават с времето, а ранното диагностициране на болестта може да бъде предизвикателство в зависимост от честотата на проявяване на симптомите. Колкото по-дълго се забави диагнозата, толкова повече намаляват шансовете за успешен контрол над прогресирането на болестта намаляват.

Скрининговият тест, който може да бъде приложен в мащаб, за да се идентифицира болестния процес рано, е наложителен за евентуалното започване на целеви терапии, както се прави в момента с програмите за скрининг за често срещани видове рак, обяснява Джордж Тофарис - професор в катедрата по клинични невронауки в Оксфордският университет.

Екипът използва подобрена версия на тест за антитела за измерване на нивата на протеина алфа-синуклеин (α-Synuclein), който се свързва с болестта на Паркинсон, в кръвта.

Увредени неврони се откриват повече от десетилетие преди проявата на забележими симптоми при пациентите, тъй като техните мозъчни клетки се борят да управляват въздействието на алфа-синуклеина. Тези протеини се натрупват в необичайни клъстери, които увреждат податливите нервни клетки. Това води до добре известното двигателно разстройство, а често и до деменция.

В момента на поставяне на диагнозата, значителен брой от тези податливи нервни клетки вече са загинали и алфа-синуклеинови струпвания са се развили в много области на мозъка.

В изследването, проведено от екипа на Оксфорд върху 576 души - представители на кохорти от Оксфорд Дискавъри, Марбург, Кьолн и Инициатива за маркери за прогресия на Паркинсон, хора с най-висок риск от развитие на Паркинсон (повече от 80 процента вероятност въз основа на изследователски критерии) показват двукратно увеличение на нивата на алфа-синуклеин в невронните извънклетъчни везикули (L1CAM-положителни извънклетъчни везикули).

В подгрупа от 40 души, които по-късно са развили болестта на Паркинсон и свързаната с нея деменция, кръвният тест е бил положителен в повече от 80 процента от случаите до седем години преди официалната диагноза.