Докато войната в Газа бушува втори месец, недалеч, на територия с площ по-малка от Софийска област, хиляди заселници покачват градуса на напрежението по начин, който не оставя нито една държава - поддръжник на Израел безразлична.

Израелските заселници в Западния бряг присъстват все повече в новините.

Съединените щати обявиха, че ще санкционират десетки от тях за насилие в Западния бряг - безпрецедентно от времето на Бил Клинтън насам.

Израелската полиция се наложи да спре (по пътя към Стария град) шествие на 200 заселници, скандиращи расистки лозунги в Ерусалим, тази седмица. Неведнъж в последните години такива шествия подклаждаха напрежение. Сега гласът им се чува все по-уверено и във властта.

Кои са израелските заселници и какви проблеми създават?

Днес повишената заселническа активност се свързва с възхода на крайнодесните в израелското правителство, но това невинаги е било така; всъщност започва да я насърчава, преди над половин век, управлявалата тогава левица.

Израел окупира Западния бряг и Газа в хода на Шестдневната война през 1967 г. срещу Египет, Сирия, Йордания и Ирак. Дотогава Западният бряг е част от Йордания, Газа известно време е под пряка египетска власт.

Още тогава започва ограничена заселническа активност: ограничена, защото в първите 10 години заселниците са под 5000. В началото на 90-те вече са над 100 хил; към 2022 г. те според едни данни са над половин милион, според ООН - 700 хил., ако се включи Източен Ерусалим.

Заселници има и в завзетия също тогава Източен Ерусалим - над 230 хил. души. Селищата в Западния бряг изпъстрят картата му така, че всяка възможност за създаване на палестинска държава минава през съдбата им и факта, че те създават "острови" в бъдащета палестинска територия.

Израелски селища има и на Голанските възвишения. Такива бяха изградени и в Газа - общо 22 - но само докато правителството не решава да предприеме изтегляне от ивицата през 2005 г. В ивицата живеят около 9000 израелци, повечето (6500) - по крайбрежието, където са 16 от селищата. След 2005 г. те биват премахнати.

ООН ги смята за нарушение на международното право. Такава позиция заеха и САЩ, макар през 2019 г. администрацията на Доналд Тръмп да реши, че вече няма да ги смята за незаконни.

Заселниците съжителстват с близо 3 млн. палестинци, макар и голяма част от тях да са в различни (определени на базата на споразуменията от Осло) зони.

Бариери, военни пунктове, въоръжени патрули, режим с различни номера на колите - това са част от елементите в системата, която разделя двете групи. Палестинците нямат право да влизат в селищата, освен ако не идват като работници. За правозащитници това е сегрегация, за Израел - съображения за сигурност.

От години обаче двете групи "взаимодействат", понякога с насилие. Това става и в двете "интифади" (въстания) в края на осемдесетте и началото на този век. Всъщност втората, причинила смъртта общо над 4000 израелци и палестинци през 2000-2005 г., довежда до изграждането на бариерата в Западния бряг, части от която навлизат в Западния бряг.

Още преди войната годината се очертаваше като най-смъртоносната в Западния бряг от Втората интифада. Особено безпокойство предизвикаха развилнели се заселници, нападнали палестинци в Хуара в отговор на атентат срещу двама братя израелци, извършен от въоръжен палестинец, през февруари. В комбинация с необичайно (по онова време) нападение с дрон това само усили страховете от нова ескалация - не в Газа, а в Западния бряг - през лятото.

Нападения срещу палестинци, възпрепятстване на достъпа до населените им места, унищожаване на собственост, бяха сред причините САЩ да наложат последните санкции. Сгради бяха нападнати, десетки холи бяха изпепелени в Хуара и в сравнително заможния град Турмусая (или Турмус Ая), където много живеещи са американски граждани. Заселници пречат на палестинци дори да обработват земята си.

Много заселници вярват, че Западният бряг е историческата родина на еврейския народ (за него в израелския дискурс често се говори като Юдея и Самария). В разговор с "Вокс" писателят Нейтън Трал говори и за другите, неидеологически типове заселници: движените от финансови стимули (все повече хора от средната класа се местят там), или ултраортодоксални евреи, дълго избягвали Западния бряг, но все по-често избиращи да се заселят в район, близък до границите от 1967 г.

Независимо от различната си мотивация според правозащитници те разчитат на едно и също отношение от израелските власти: безнаказаност за онези, които прибягват до насилие. Средно 10 процента от заселниците, нападнали палестинци, биват обвинени, 3% - осъдени. Безнаказаността бе и повод за американските санкции; САЩ многократно казват на Израел, че всички отговорни за нападения над палестинци и погроми в техни градове трябва да бъдат изправени пред правосъдието.

Задачата изглежда трудна в момент, когато Религиозната ционистка партия, начело с Бецалел Смотрич (сам заселник), е във властта. Смотрич породи критики и в самия Израел, включително във военния кабинет, с настояването да бъдат предвидени в бюджета т. нар. коалиционни средства, договорени с премиера Бенямин Нетаняху при формиране на съюза - а това означава и пари за дейности на заселниците.

Още в деня на позицията на САЩ министърът на отбраната Йоав Галант заяви, че Израел осъжда насилието срещу палестинци в Западния бряг, като предупреди, че в правова държава само полицията и военните имат право да употребяват сила. Той отиде по-далеч в последните дни: вчера бе съобщено за втора заповед за задържане на заселници, обвинени, че участвали в атака срещу палестинци през октомври.

Заселническият въпрос ще е ключов при бъдещи преговори за създаване на палестинска държава, ако се стигне до такива. Преди това Израел ще е под международен натиск да се погрижи насилието в Западния бряг да не излезе от контрол - риск, който комбинацията от война в Газа, заселнически атаки и палестински атентати в окупираната територия и без това усили многократно.