Всеки ден близо 60 напълно натоварени много големи кораба за суров петрол плават между Персийския залив и китайските пристанища, превозвайки около половината от петрола, който захранва втората по големина икономика в света.

Докато плавателните съдове навлизат в Южнокитайско море, те плават във водите, във все по-голяма степен контролирани от нарастващата китайска армия, от ракетните батареи и летищата в базите му на спорни острови до неговите скрити разрушители тип 055.

Но когато пресичат Индийския океан, заедно с други, насочени към Китай, от Африка и Бразилия, тези танкери нямат защита във военноморски театър, доминиран от САЩ.

Дузина военни аташета и учени казват, че уязвимостта сега се разглежда внимателно, докато западни военни и академични стратези дискретно разиграват сценарии за това как може да се развие или ескалира конфликт с Китай за Тайван или другаде в Източна Азия. В голяма война китайските петролни танкери в Индийския океан "ще се окажат много уязвими", каза Дейвид Брустър, изследовател на сигурността в Австралийския национален университет.

Четирима пратеници и осем анализатори, запознати с дискусиите в западни и азиатски столици, някои говорещи при условие за анонимност, за да обсъдят чувствителна тема, казаха, че тази трайна слабост дава на противниците на Китай набор от възможности за ескалация, особено в проточен конфликт, като този на Русия война срещу Украйна. Тези сценарии варират от операции за тормоз и възбрана срещу китайски кораби, които биха могли да отклонят китайски военноморски кораби към региона, до блокада и след това.

В една пълномащабна война танкерите - способни да превозват 2 млн. барела петрол - биха били награди, които трябва да бъдат потопени или заловени. Това отразява военноморските действия от миналия век, в които воюващите се насочваха към икономическите ресурси на враговете си, казаха трима анализатори.

Тези опции могат да бъдат използвани, за да разубедят Китай да предприеме действия или по-късно да увеличат цената на нахлуване в Тайван. По-малко ясно е как тази уязвимост променя сметките на Пекин за Тайван, казаха хората.

Министерството на отбраната на Китай не отговори на въпроси за позицията си в Индийския океан. Китайските стратези са наясно с проблема, но в крайна сметка всяко решение за започване на военни действия ще бъде взето от президента Си Цзинпин, според документи на Народната освободителна армия (НОА) и пенсионирани офицери. Си е инструктирал НОА да бъде готова да нахлуе в Тайван до 2027 г., каза през февруари директорът на Централното разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс. Китай увеличава военните маневри преди изборите на острова през януари.

Откакто поеха властта през 2013 г., Си и други лидери на комунистическата партия подчертаха значението на модернизирана армия, която може да проектира мощ в световен мащаб и да осигури жизненоважните търговски пътища на Китай.

Но на фона на страховете от конфликт, някои от анализаторите казаха, че Китай ще се бори да защити тези спасителни линии, дори когато енергийните му нужди нарастват, а това прави продължителната война за Тайван трудна за поддържане.

Китай е внесъл 515.65 млн. тона суров петрол през 11-те месеца до ноември, или 11.27 млн. барела на ден, показват официалните данни, годишно увеличение от 12.1%. Пентагонът изчислява, че около 62% от китайския петрол и 17% от неговия внос на природен газ минават през Малакския пролив и Южнокитайско море, ключови входове в Индийския океан.

Китай се стреми да диверсифицира доставките. Три тръбопровода от Русия, Мианмар и Казахстан представляват приблизително 10% от неговия внос на суров петрол през 2022 г., според данни на митниците и държавни медии. Западните санкции срещу Москва след нахлуването ѝ в Украйна също накараха Китай да натрупа повече евтин петрол от Русия, своя най-голям доставчик.

Картината при храната е по-сложна. Вносът на соя от Китай - използвана за храна на животни - се транспортира частично през Индийския океан, но други стоки като поташ, необходим за торове, пристигат по други маршрути.

Китай има широка мрежа от военни сателити, но само една специална военна база и няма въздушно прикритие от суша или море за разполагане на военноморски сили в Индийския океан.

В октомврийския си годишен доклад за китайската армия Пентагонът изброява 11 потенциални китайски бази на брега на океана, включително Пакистан, Танзания и Шри Ланка. Тези места отразяват китайския дипломатически и търговски обхват в рамките на инициативата на Си "Един пояс, един път". Но те не са се появили като твърди военни активи, нито с постоянно присъствие на НОА, нито с публично известни гаранции за достъп при конфликт, казаха аташетата и азиатски дипломат.

Докладът на Пентагона отбелязва, на език, използван за първи път тази година, че Китай все още "има малка способност за проектиране на мощност" в Индийския океан.

Първоначалната отвъдморска база на Китай в Джибути, на западния бряг на океана, отвори врати през 2017 г. и там са 400 морски пехотинци, което отразява китайското участие в международните пиратски патрули около Африканския рог от 2008 г. насам. Но базата няма летище и е оградена от военни съоръжения на седем други държави, включително САЩ, Франция и Великобритания.

Присъствието на САЩ в Индийския океан остава в рязък контраст с това предвид натрупванията от Студената война. Пети флот на САЩ е базиран в Бахрейн, докато 7-и флот със седалище в Япония оперира от Диего Гарсия, администриран от Обединеното кралство атол с писти за бомбардировачи с голям обсег и лагуна, пригодена за настаняване на американски самолетоносачи.

На изток Австралия увеличава патрулите, използвайки своя самолет P-8 Poseidon за лов на подводници и разширяване на базата на западния бряг за британските и американските ядрени подводници и, в крайна сметка, австралийските ядрени лодки.

Джоу Бо, пенсиониран старши полковник от PLA и сътрудник по сигурността в университета "Цинхуа" в Пекин, каза, че е наясно с чуждестранните дебати за уязвимостта на Китай, но сценариите са хипотетични.

Ако Китай и Западът влязат във военен сблъсък в Индийския океан, подобен конфликт по природа ще бъде "почти неконтролируем" по мащаб и местоположение, каза Джоу. "В този момент това е голяма война, включваща много страни", каза той. Все пак, каза той, Китай постепенно ще разшири възможностите за разполагане и базиране, за да укрепи позицията си.

Военни аташета и анализатори, проследяващи разполагането на сили в Индийския океан, казват, че Китай обикновено поддържа четири или пет кораба за наблюдение и подобен брой военни кораби и една атакуваща подводница по всяко време. Но Китай тепърва ще тества най-мощните си активи в Индийския океан, каза бивш анализатор на западното разузнаване.

Някои анализатори очакват това да се промени, особено след като документите на НОА подчертават значението на пиратските патрули за защита на линиите за доставки в Индийския океан. Китай може да разшири патрулите си, ако "държавите-хегемон" упражняват контрол върху неговите жизненоважни транзитни маршрути, според официален документ от 2020 г., очертаващ стратегическите приоритети на Китай.

Докато китайският флот държи своите ядрени подводници с балистични ракети близо до базата си на остров Хайнан, неговите атакуващи подводници се очаква да се разширят, когато се усъвършенстват, а това е предизвикателство за САЩ.

Дори ако Китай не може да постигне господство, някои фактори може да са в негова полза, казват някои анализатори. Блокадите са трудни за прилагане предвид плавността на търговията, като петролът понякога се търгува по пътя.

Проследяването и контролът на пратките би било огромна работа, тъй като операциите срещу Китай ще трябва да осигурят пратки до дестинации като Япония, Южна Корея и Австралия. "Просто не можете да се измъкнете, като блокирате доставките на своя противник и позволите на вашите да продължат", каза Брустър.

Историците продължават да спорят за ефективността на блокадите срещу Германия през Първата световна война и Япония през Втората световна война.

Все пак Китай е научил някои от уроците. Той разполага със стратегически и търговски резерви от суров петрол за около 60 дни, според анализаторските фирми Vortexa и Kpler. Запасите му от петрол са частично съхранявани под земята и не могат да бъдат проследени от сателити. Той има малък излишък от природен газ, но черпи все по-големи количества от тръбопроводи през Русия, Централна Азия и Мианма.

Китай до голяма степен се самозадоволява с пшеница и ориз и поддържа големи запаси от двете, въпреки че количествата остават държавна тайна. През 2022 г. Вашингтонската комисия за преглед на икономиката и сигурността на САЩ и Китай поиска от Пентагона да изготви секретен доклад за военните изисквания на блокадата на енергийните доставки на Китай, подробности, които не бяха съобщени преди това.