Вълни от дронове и ракети, изстрелвани по Израел и свързвани с Израел кораби; потенциална заплаха за всеки преминаващ през Червено море; риск от глобална конфронтация, идваща от страна във война, предизвикала най-тежката хуманитарна криза в света...

Хутите не могат да са решаващ играч във войната; много от изстрелваните им към Израел дронове дори не достигат целта. Хаосът, създаван в глобалната търговия, няма да доведе до затваряне на Червено море. Рисковете, пораждани от дейността им, подтикнаха САЩ да работят за създаване на "международна коалиция" срещу тях.

Резултатите от нея предстои да се видят. Историята на хутите обаче показва, че за последните две десетилетия в регионален фактор ги превръща тъкмо опитът да бъдат смазани: първо от властта в Йемен, след това от Саудитска Арабия, с помощта на САЩ. Дори влиянието на основния им поддръжник Иран върху тях може да се окаже ограничено.

Следва разказ за моментите, направили хутите значими в Близкия изток.

Активистите, от които ще възникнат хутите, през 80-те години на миналия век целят да защитят традициите на зейдизма, шиитска секта от 8 век; ориентирани са основно към младите. Тези зейдити вярват, че имам може да е само кръвен роднина на Али (първи братовчед на Мохамед, най-близък кръвен роднина мъж) и Фатима (най-малката дъщеря на Мохамед), четвъртият от Праведните халифи, управлявали след Мохамед, а за шиитите - единствен легитимен религиозен и политически наследник на пророка.

През 90-те голяма част от елитната прослойка, управлявала векове наред региона, се увлича по политика. Движението "Аш шабаб ал мунинийн", основано от Хусейн ал Хуси, опитва да се бори с уахабитското влияние в Йемен. В началото на века вече се въвличат в конфликтите на северния регион Саада, но с ясна цел: да се защитават от армията на президента Али Абдулла Салех. Отхвърлят политиките на Салех, чиито военни кампании срещу Хусейн ал Хуси само насочват вниманието на севера към преследвания религиозен лидер. Хуси е убит през 2004 г.

По това време движението вече се нарича "Ансар Аллах" ("Поддръжниците на Аллах") и успява да обедини в своя полза онези племена, които са против властта на Салех. Следват граждански конфликти, в които те натрупаха опит в партизанската война. Бившият аналитик от ЦРУ, днес изследовател на Близкия изток в "Брукингс", изтъква още един фактор за радикализирането им по това време: американската инвазия в Ирак.

Тогава се появява и мотото им: "Бог е велик, смърт на САЩ, смърт на Израел, проклети да са евреите, победа за исляма."

Нямаше изненада, когато те подкрепиха протестите срещу управлявалия 32 години лидер. Когато Салех бе свален и с помощта на САЩ и Саудитска Арабия сменен от сунита Абд Рабу Мансур Хади, участваха в последвалия национален диалог, подкрепяха регионална автономия, укрепването на демократичната държава. По-късно обаче решиха, че Хади се е провалил в опита да обедини страната; съюзиха се със Салех и ожесточиха сблъсъците с властта. За сложната си игра, за да запази политическо влияние, Салех, който по-късно се отрече от хутите в полза на Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и президента Хади, плати с живота си, убит в дома си от снайперист в столицата Сана.

Когато те превзеха Сана през 2014 г. и Абд Рабу Мансур Хади, наследил Салех на поста, бяга в Аден, за хутите това бе нещо като възстановяване на историческата справедливост.

Зейдизмът се разпространява сред йеменските племена още през 9-10 в. и надделява като конкурент на други шиитски течения в периферията на Абасидския халифат. Основателят на това течение се установява в северен Йемен; като имам той посочва за наследници само групата хора, които били потомци на пророка чрез кръвната връзка с Али и Фатима - т. нар. Сада ("господари") Тази прослойка имами властва в Йемен близо хилядолетие, докато Йеменската арабска република (Северен Йемен) не се появява през 1962 г. на мястото на "нейната" държава, със столица Сана, и не започва да ги потиска като заплаха.

Тъкмо от Сада произлиза Хусейн ал Хуси. Когато се появява първообразът на "Ансар Аллах", Салех, начело на Северен (1978-1990 г.) и обединен (след 1990 г.) Йемен, макар и зейдит, се опитва да ограничи привилегиите на Сада.

На север и северозапад хутите имат своя база от подкрепящи племена, но там са и ключови градски центрове. Преди десетина години още твърдяха, че просто искат още правомощия в бъдещия, демократичен, децентрализиран Йемен след Салех. Провалът на този диалог променя всичко.

Сблъсъкът с коалицията, която се намеси в Йемен през 2015 г., водена от Саудитска Арабия и подкрепена от САЩ, се превърна в най-голямата хуманитарна криза в света: над 24 млн. хора се нуждаят от помощ и защита по данни на ООН.

Войната, започната по време на новия тогава (и все още не престолонаследник) саудитски министър на отбраната Мохамед бин Салман. Хутите и техни съюзници държат запада и северозапада, включително пристанището Худейда, йеменските сили и арабската коалиция - юга и изтока.

Бомбардирани в столицата Сана са всички завзети от хутите правителствени и други сгради: от министерства и браншови организации до внушителна конгресна зала. Плакати с "мъченици" на бунтовниците покриват сградите в Стария град. Със спрей по стени и пропускателни пунктове е изписан споменатият лозунг на хутите.

Войната успява да изтласка хутите от южното пристанище Аден. Ударите по цивилни обекти със стотици жертви обаче, при подкрепата на САЩ, разгневяват хиляди йеменци и са точка в пропагандата на хутите (на стена в Сана пише: "Америка убива йеменците.").

Хутите не печелят войната в Йемен. Консолидараха контрола си на север, но далеч не владеят страната. До примирието през април-октомври 2022 г. конфликтът, заплел се още повеме с установяването на подкрепяния от Обединените арабски емирства (иначе саудитски съюзник) Южен Преходен съвет в неконтролираната от хутите част от Йемен, най-малко 150 хил. са убити в страната (други над 200 хил. стават жертви на последиците).

Разговорите за трайно решаване на конфликта, с посредник съседен (и на Йемен, и на Саудитска Арабия) Оман напредват много бавно, макар преди войната в Газа да бе отбелязан и успех: в Рияд преговарящите обявиха напредък по споразумение за изтегляне на всички чужди войски.

Тази маса за преговори обаче означава много за хутите. Да удържиш на натиск като този на несравнимо по-голямата саудитска (и арабска) военна мощ,също е ценно.

Така сблъсъкът издигна хутите на друго ниво. Много наблюдатели (един е цитиран тук) смятат, че този успех на хутите е укрепил самочувствието им и те от години опитват да се превърнат в регионална сила.

Това не е изненадващо: хутите се възприемат като легитимна власт в Йемен. Силите си наричат "Въоръжените сили на Йемен". Саудитските опасения от стремежите им бяха известни още преди превземането на Сана през 2014 г.; споделяха със САЩ опасенията си, че ракетите им по границата със Саудитска Арабия застрашават сигурността на кралството. Това обяснява и бързината, с която 29-годишният принц Мохамед започва войната; Рияд казва на Вашингтон, че тя ще продължи седмици.

С годините хутите все по-уверено започнаха да поглеждат отвъд границите си и мнозина видяха в това ръката на Иран.

Още в началото на властването си в столицата хутите пуснаха полети до Техеран. Мнозина (и това включва ООН) гледаха към ислямската република при атаката срещу ключови нефтени обекти в Саудитска Арабия през 2019 г., лишил за дни пазара от 5% от петрола (макар хутите да поеха отговорност). Това бяха само няколко устройства - от над 900, изстреляни между 2015 и 2021 г. от хутите ракети и дронове според саудитските власти.

На 17 януари януари 2022 г. трима души бяха убити при атака по петролно находище и летището на Абу Даби, за която бунтовниците също поеха отговорност. ЛИНК На 24 януари същата година ОАЕ прехвана три балистични ракети, изстреляни по града. Друга ракета бе изстреляна на 31 януари, когато в ОАЕ гостуваше израелският президент Ицхак Херцог. Още три дрона бяха прехванати на 2 февруари, но за тях пое отговорност слабо известна иракска група в отговор на политиките на Абу Даби в Ирак и Йемен.

Действително, хутите задълбочават връзките си с Иран от 2015 г., но както писа през 2021 г. изследователят Томас Джуно, това не е достатъчно, за да бъдат обяснени. "Хутите разработват собствена външна политика", а връзките с партньори на Иран са замислени като риск за съперници на Саудитска Арабия и в крайна сметка Израел. Партньорството им е много по-сложно от това на покровител и посредник, без това да омаловажава риска ца регионалната сигурност, продължава той.

Вероятно за пръв път ислямската република оказва подкрепа на хутите през 2009 г., но тя е пренебрежима, пише Джуно за платформата за сигурност и отбрана War on the Rocks. Повратът е през 2015 г., със саудитската война. "Невъзможно е с точност да се каже" колко от успеха на хутите е резултат от подкрепа на Техеран предвид успеха им, с преговори и принуда, да погълнат елементи от йеменската армия и да разграбят националните запаси, а и да изградят съюзи с племенни милиции. Към 201 хутите изглеждаха, по думите на Джуно, "по-малко зависими от Иран, отколкото правителството на Хади - от Саудитска Арабия" (Хади подаде оставка и предаде властта на изпълнителен съвет година по-късно).

Хутите използват връзките си с Иран, за да прокарват собствените си интереси. "Това не ги прави пионки на Иран. Няма доказателства, че хутите приемат заповеди от Техеран или биха приели много различни политики без иранска подкрепа", продължава Джуно. Впрочем в американското рамзузнаване към 2015 г. съществува и схващането, че Иран опитва да ограничи офанзивните действия на хутите: например да ги накара да се въздържат от офанзива на Санаа.

Рияд настояваше още преди години, че хутите са посредник на Иран, но реалността е по-сложна според наблюдатели: връзките с Техеран дълго са ограничени, аятоласите гледат зайдизма отвисоко, пише и Бен Хъбард. С началото на войната обаче иранската помощ се оказва добре дошла. "В хода ѝ връзката с Иран само щеше да се задълбочава, а заплахата за Саудитска Арабия от Йемен - поне отчасти самоизпълняващо се пророчество."

Със собствена и иранска помощ, хутите постигнаха нещо, което притесни Запада и мнозина в Близкия изток.

Още преди войната от 7 октомври те проявяваха амбиции към саудитски територии. Сближаваха се с другите групировки по "оста на съпротивата" на Иран, от "Хизбула" до "Хамас". Към този момент обаче те изглеждаха само като потенциален проблем за Израел основно поради принципните рискове от атаки в Червено море, а и като транзитен пункт за доставки за "Хамас" в Газа.

Както отбеляза и Том Джуно през 2021 г., "хутите, изглежда, все още не са придобили ракети или дронове, способни да достигнат Израел", на разстояние 1800 км, тъй като най-далекобойните им все още удрят таван от 1500. Въпрос на време обаче бе да се сдобият с такива.

Войната на 7 октомври и ракети и дронове, изстрелвани към Израел, показаха, че моментът е дошъл.

Впрочем атаки по кораби имаше и преди: през 2016 г. например, когато два пъти за четири дни бе на прицел разрушител на американския флот.

Атаките вероятно се възприемат и като послания за подкрепа на Иран (редом с "Хамас" и "Хизбула"), но са част и от собствения им дневен ред. Те отправят вътрешнополитически послания: подкрепата за палестинците в Йемен е много висока и е важно, че не просто са в "антиизраелския" лагер, но и че опитват да се включат в борбата. Има и външнополитически ползи: нареждане на регионалната карта. Предложения за разговори като японското, отправено през ноември, само подхранват легитимността им.

Тези нападения не дават желаните резултати, Египетската противовъздушна отбрана няколко пъти сваляше такива дронове; най-малко шестима бяха ранени, когато един дрон се разби, а друг бе свален, и паднаха в Таба и Науейба, египетски градчета на Синайския полуостров. В близкия Ейлат, който бе на прицел на тази атака, бе ударено училище. Нямаше щети, но се стигна до други атаки: вероятно вчерашната вълна от 14 дрона, свалени от САЩ , бе насочена към Ейлат.

Тази вълни, както и нападенията по кораби, обаче създадоха проблеми и това отчасти провокира САЩ да говорят за т. нар. многонационална военноморска коалиция срещу тях.

Проблемът пред Вашингтон е не само свързан с опасенията, че удар по ракетни обекти на хутите може да доразпали конфликта в региона и да предизвика отговор от Иран (Саудитска Арабия също поиска от САЩ да внимава). Историята на хутите показва, че когато са на прицел, те накрая стават още по-силни.

Когато хутите изстрелват ракети и дронове и нападат кораби, мнозина гледат към Иран. Техеран (за разлика от палестинците) може да се облагодетелства от създаващото се напрежение. Най-много обаче печелят самите хути: колкото повече хаос са способни да забъркат, толкова по-добре за тях на всяка маса за преговори, на която ще седнат. И снощи те започнаха диалог, отново с оманско посредничество, за операциите си в Червено море.

Ако се потвърди, влизането на сомалийските пирати в сегашната криза в Червено море, ще означава, че хутите са отворили вратата на нов период на несигурност в региона, каквото и да стане с войната на Израел в Газа - период, който дори самите не може да не успеят да прекратят, дори да искат.