Постигането на нетни нулеви емисии на парникови газове до 2050 г. обикновено се схваща като най-добрата надежда на човечеството да се удържи средната температура на повърхността на Земята, която вече е 1.2 градуса над нивото отпреди индустриалната епоха (1850 - 1900 г.), да не се увеличи доста над 1.5 градуса - потенциално достигайки точка, в която може да предизвика социален разпад.

Поне един бележит климатолог обаче не е съгласен, пишат за платформата The Conversation британските учени Робърт Крис и Хю Хънт, които са част от Центъра за възстановяване на климата към Университета в Кеймбридж освен другите им научни занимания.

Джеймс Хансен от Колумбийския университет в САЩ публикува статия със свои колеги през ноември, в която се твърди, че температурите ще се повишават още и по-бързо от прогнозите на Междуправителствената експертна група за климатичните промени (IPCC), която е най-авторитетната инстанция в света по проблема с климата. Според Хансен целта за удържане на глобалното затопляне до 1.5 градуса е мъртва.

Той също така твърди, че нетните нулеви емисии вече не са достатъчни, за да се предотврати затопляне с повече от 2 градуса. За да се възвърне донякъде контрола върху повишаващата се температура на Земята, Хансен подкрепя ускоряването на изоставянето на изкопаемите горива, по-голямото сътрудничество между големите замърсители, което отговаря на нуждите на развиващия се свят и, спорно, намесата в "радиационния баланс" на Земята (разликата между входящата и изходящата светлина и топлина) за охлаждане на повърхността на планетата.

Вероятно би имало широка подкрепа за първите две предписания. Ала подкрепата на Хансен за преднамереното намаляване на слънчевата светлина, достигаща земната повърхност, пуска в обращение идея, която кара мнозина да се чувстват неудобно.

Майкъл Ман от Пенсилванския университет в САЩ, който също е голямо име в климатологията, говореше от името на мнозина, когато отхвърли управлението на слънчевото излъчване като "потенциално много опасно" и "отчаяно действие", мотивирано от "заблудата... че мащабното затопляне ще бъде значително по-голямо, отколкото предвиждат моделите понастоящем". Позициите им са непримирими. Та кой е прав - Хансен или Ман?

Първо, едно обяснение. Има само два начина за ограничаване на глобалното затопляне. Единият е да се увеличи количеството топлина, излъчвана от земната повърхност, която отива в Космоса. Другият е да се увеличи количеството слънчева светлина, отразена обратно в Космоса, преди да попадне върху нещо - дали частица в атмосферата или нещо на земната повърхност - и да се преобразува в топлина.

Има много начини да се направят и двете. Всичко, което намалява количеството парникови газове в атмосферата, ще позволи на повече топлина да отиде в Космоса (например заместване на изкопаемите горива с възобновяеми източници, консумиране на по-малко месо и по-малко обработка на почвата). Всичко, което прави планетата по-светла, ще отразява повече слънчева светлина в Космоса (като повторно замразяване на Арктика, облаците да бъдат направени по-бели или поставяне на повече отразяващи частици в атмосферата).

Ала основната разлика между двете по отношение на въздействието им върху глобалното затопляне е времето им за реакция. Тоест времето, необходимо за промяна във факторите, които позволяват повече топлина да отиде в Космоса или слънчева светлина да бъде отразена, за да изглежда като промяна в температурата на земната повърхност.

Намесата за ускоряване на загубата на топлина от земната повърхност охлажда планетата бавно, в продължение на десетилетия и повече. Намесата за увеличаване на слънчевата светлина, която Земята отразява обратно в Космоса, охлажда планетата повече или по-малко незабавно.

Същността на спора между Ман и Хансен е дали ограничаването на парниковите газове чрез комбинация от намаляване на нови емисии и трайно премахване на минали емисии от атмосферата вече е достатъчно само по себе си, за да предотврати затоплянето да достигне нива, които застрашават икономическата и социалната стабилност.

Ман казва, че е така. Хансен казва, че въпреки че правенето на тези неща остава от съществено значение, то вече не е достатъчно и ние също така трябва да направим Земята по-отразяваща.

Ман се присъединява към общоприетото становище на Междуправителствената експертна група за климатичните промени, когато казва, че емисиите, достигайки нетна нула, ще доведат, в рамките на десетилетие или две, до стабилизиране на температурата на повърхността на Земята на нивото, което тогава тя ще е достигнала.

Всъщност няма значително предвиждано затопляне от минали емисии. Цялото бъдещо затопляне ще се дължи на бъдещи емисии. Това е основата за глобалния безусловен курс за достигане до нетни нулеви емисии.

В нова своя статия Хансен твърди, че ако концентрацията на парникови газове в атмосферата остане близка до сегашното си ниво, температурата на повърхността ще се стабилизира след няколкостотин години между 8 и 10 градуса над нивата отпреди индустриалната епоха.

Но същевременно трябва да елиминираме до голяма степен емисиите, ако искаме да спрем да създаваме отново този проблем в бъдеще.

Робърт Крис и Хю Хънт отбелязват, че са учени, които проучват осъществимостта и ефективността на алтернативните отговори на климатичните промени, обръщайки внимание както на инженерните, така и на политическите реалности за благоприятстване на промяната в необходимия мащаб и скорост.

Допълват, че освен парникови газове човечеството отделя и аерозоли. Това са малки частици, съдържащи широк спектър от химикали. Някои като серния диоксид, отделян при изгарянето на въглища и петрол, компенсират затоплянето от парникови газове, като отразяват слънчевата светлина обратно в Космоса.

Други като саждите имат обратен ефект и допринасят за затоплянето. Охлаждащите аерозоли доминират с голяма разлика.

Хансен прогнозира, че през следващите месеци по-ниските нива на аерозолно замърсяване от корабоплаването ще доведат до затопляне с до 0.5 градуса повече, отколкото прогнозираха моделите на IPCC. Това ще доведе глобалното затопляне до близо 2 градуса още през следващата година, въпреки че е вероятно след това леко да спадне, тъй като сегашният климатичен феномен "Ел Ниньо" отслабва.

В основата на аргумента на Хансен е неговото убеждение, че климатът е по-чувствителен към парникови газове, отколкото се съобщаваше по-рано. IPCC изчислява, че удвояването на въглеродния диоксид (CO2) в атмосферата повишава температурата на Земята с 3 градуса. Хансен изчислява, че е 4.8 градуса.

Това и много по-дългото време за реагиране на климата, което Хансен изчислява от историческите данни, биха имали значително въздействие върху прогнозите на климатичния модел.

Различията между Ман и Хансен са значителни за глобалния отговор на климатичните промени. Ман казва, че е достатъчно емисиите да достигнат нетна нула до средата на века, докато Хансен настоява, че само по себе си това би било катастрофално и че сега трябва да се предприемат стъпки в допълнение към изсветляването на планетата.

Изсветляването на Земята може също така да обърне намаляването на отразяващата способност, което вече е причинено от климатичните промени. Данните показват, че от 1998 до 2017 г. Земята се е затъмнила с около 0.5 вата на квадратен метър до голяма степен заради загубата на лед.

Като се има предвид какво е заложено на карта, Робърт Крис и Хю Хънт се надяват Ман и Хансен бързо да разрешат тези различия, за да помогнат на обществеността и политиците да разберат какво ще е необходимо, за да се сведе до минимум вероятността от предстоящо огромно и масово унищожаване на екосистемата и катастрофалните му ефекти върху човечеството.