В неделя (17 декември) чилийските граждани отново се отправиха към урните, за да решат дали да заменят конституцията си, която датира от ерата на диктатурата на Аугусто Пиночет, с още по-консервативен текст. Първите резултати показват, че мнозинството от чилийците са гласували за отхвърляне на новата конституция, предаде "Ройтерс" малко след полунощ на 18 декември българско време.

При обявяването на първите резултати въз основа на малко под 8% преброени бюлетини стана ясно, че общо 54.3% са гласували против текста, 45.7% - за приемането му. Разликата се запази и при преброяването на близо 28% от гласовете: 54.6% "против" срещу 45.4% - "за".

Месеци наред социологическите проучвания показваха, че гласоподавателите вероятно ще отхвърлят и това предложение, но разликата се задълбочи в навечерието на референдума. Левият президент Габриел Борич каза миналия месец, че това ще бъде последния му опит да реформира конституцията, за да се съсредоточи върху стабилността и дългосрочното развитие.

Гласуването започна в 8 сутринта местно време (13 часа българско време) и приключи в 23 часа българско време. Последното проучване на Pollster Cadem от 1 декември показа, че 47% планират да гласуват против текста (спад от 3 пункта спрямо 10 ноември) срещу 38%, които планират да го одобрят (повишение от 6 пункта).

Това е втория път през изминалите две години, в който Чили проведе гласуване за замяна на сегашния си текст от 1980 г., за който се смята, че е позволил на компаниите и елита да забогатеят за сметка на бедните и на работническата класа. Ревизията на основния закон на страната бе едно от обещанията, родени от широкомащабните, бурни протести срещу социалното неравенство, обхванали нацията през 2019 г. На референдум през 2020 г. 80% гласуваха за смяна на конституцията.

Четири години след избухването на протестите обаче ентусиазмът е помрачен от пандемията, инфлацията и икономическата стагнация, нарастващото чувство за несигурност и умората на избирателите, казват анализатори.

Подложената на неделния референдум версия е проект на крайнодясната опозиционна Републиканска партия и следва отхвърления от гражданите прогресивен проект през септември 2022 г., който целеше да гарантира защитата на околната среда и правото на аборт по избор. Първото събрание, избрано да изготви нов текст, беше доминирано от леви сили.

Проектът от 2022 г. щеше да установи по-силна защита на правата на коренното население, на природните ресурси като водата и изискваше жените да заемат поне половината позиции в обществените институции. Електоратът се обърна надясно за втория проект и избирателите избраха събрание, доминирано от консервативни партии. Централно място в предложената версия заемат правото на частна собственост и строгите правила относно имиграцията и абортите.

Според политолога Клаудия Хайс от Чилийския университет хората искат по-елементарни неща: "искат сигурност, обществен ред, повече полиция по улиците; да се върнат към нормалността след няколко години на много ненормален живот". Хайс определя новия проект на върховен закон на държавата като опит за нов обществен ред, който се позиционира "между конституцията от 1980 г. и една дори още по-дясна конституция", особено по въпроси като абортите и обществената безопасност. През 2023 г. се навърши половин век от преврата, с който Пиночет дойде на власт.

Абортът беше забранен в Чили до 2017 г., когато беше разрешен в случаи на изнасилване, когато животът на майката е в риск или плодът е обявен за нежизнеспособен. Според правни експерти ако новата конституция бъде приета, новите правила за правото на живот от зачеването, които ще установи, биха могли да са в колизия със съществуващите закони.

Опозицията представи гласуването като референдум за Борич, който яхна вълната на общественото недоволство, за да бъде избран за най-младия лидер на Чили в края на 2021 г. на 35 години. Междувременно одобрението за него падна до около 30% и той претърпя неуспех през май, когато крайнодясната Републиканска партия в Чили стана първа в национален вот за избор на членовете на комисията за пренаписване на конституцията.

Ако новият текст бъде одобрен, той може допълнително да попречи на програмата на левицата Борич за прогресивни данъчни и пенсионни реформи, смята Никълъс Уотсън - управляващ директор на глобалната консултантска фирма Teneo Consultancy. В свой доклад Уотсън излага виждането, че независимо от резултата, има шанс за по-голямо обществено разочарование от политическата върхушка.