Израел сменя подхода в Газа след визита от САЩ, натискът за примирие расте

Израел сменя подхода в Газа след визита от САЩ, натискът за примирие расте

Израелският премиер Бенямин Нетаняху и американският министър на отбраната Лойд Остин пред снимки на жертвите на терористичната атака на "Хамас" с 1200 жертви на 7 октомври.
X @netanyahu
Израелският премиер Бенямин Нетаняху и американският министър на отбраната Лойд Остин пред снимки на жертвите на терористичната атака на "Хамас" с 1200 жертви на 7 октомври.
Израелският министър на отбраната Йоав Галант потвърди, че Израел постепенно преминава към следваща фаза на операциите си в Газа, предадоха "Ройтерс" и израелски медии.
Това стана при визита на американския му колега Лойд Остин (втора от началото на войната на 7 октомври), който обикаля Близкия изток, в момент, когато натискът за ново споразумение за заложниците с ислямисткото движение "Хамас" расте както отвън, така и във вътрешнополитически план.
Вашингтон настойчиво говори този месец за нуждата от преход към сражения с по-ниска интензивност и начини да се намалят цивилните жертви във войната. В последните дни темата се обсъжда все повече покрай операциите на израелската армия на юг, във втория по големина град Хан Юнис, започнали с рухването на примирието с "Хамас" в края на ноември.
Отстъпки
Поне две мерки изглеждат съгласувани като начало, часове след разговорите на Остин.
Първо, Галант обясни, че местното население вероятно ще може първо да се върне в северната част на Газа, която бе най-населената зона на средиземноморския анклав преди нахлуването на Израел в отговор на атаките на "Хамас" от 7 октомври. Град Газа и околностите, на север, бяха първата територия в ивицата, подложена на сухопътна операция в хода на конфликта. Израел многократно отказваше да допусне връщане на стотиците хиляди избягали цивилни - за които подслон на юг няма - на север.
Второ, САЩ обявиха, че за пръв път търговски камиони са влезли в Газа от началото на войната. Говорителят на Държавния департамент Матю Милър нарече това "жизненоважна стъпка за подобряване на живота на палестинците в Газа", с която, отвъд хуманитарна помощ, в ивицата най-сетне ще влязат и "търговски стоки, които могат да се продават в пагазините и на пазарите". Основно става дума за храна (която и Вашингтон признава, че е крайно недостатъчна).
Това не означава край на операцията. Понякога означава, че сте по-прецизни, че сте по-фокусирани върху определен набор от цели.
Израел подложи Газа на тотална обсада в третия ден от обявяването на война. Блокираната от 15 години ивица сега се оказа напълно откъсната от света, като дори през Египет, откъдето влизаха повечето помощи на ООН, първоначално не минаваха никакви, а след това - ограничен брой камиони.
Миналата седмица Израел реши да отвори за помощи граничния пункт Керем Шалом - по границата с Газа, който дни по-рано бе посочен като място за инспекция на помощи, които да влязат в ивицата през Египет.
Неясен график
Нито Остин, нито Галант дадоха график за преминаване към "по-хирургични" (по думите на Остин) операции. Галант същевременно заяви, че Израел скоро ще може да "прави разлика между различните райони в Газа": "Във всяка област, където постигнем мисията си, ще можем да преминем постепенно към следващата фаза и да започнем да работим по връщането на местното население. Това означава, че може да се постигне по-скоро на север, отколкото на юг."
Израел и в последните две седмици твърди, че може да управлява ефективно и с грижа за живота на цивилните палестинци евакуацията от районите, където се водят бойни действия. Газа бе разделена, след натиск от САЩ, на стотици блокове, в които палестинците поотделно биват призовавани да се евакуират, за да отидат към други, по-безопасни, райони. ООН и правозащитни организации се усъмниха в ефективността на този метод.
Вашингтон, иначе ключов съюзник на Тел Авив, осезаемо втвърди тона. Миналата седмица президентът на САЩ Джо Байдън каза, че Израел рискува да загуби международна подкрепа заради "безразборно бомбардиране" на Газа, макар съветникът му за националната сигурност Джейк Съливан по-късно да настоя, че Израел е предприел предпазни мерки, каквито дори САЩ не въвеждали в подобни операции. Ден след думите на Байдън Съливан говори в Тел Авив за нуждата да се свие мащабът на израелските операции, без да говори за прекратяването им.
"Американската подкрепа за сигурността на Израел е непоклатима. Израел не е сам", каза на свой ред Остин.
На израелски издания обаче направи впечатление, че на пресконференция в Тел Авив Остин използва случая, за да говори за нуждата от решение със създаване на палестинска държава - нещо, което премиерът Бенямин Нетаняху отхвърли 48 часа по-рано.
Призиви вътре и вън
Междувременно американски събеседници съобщиха за "Ройтерс", че директорът на ЦРУ Уилям Бърнс се среща в понеделник с катарския премиер Мохаммад бин Абдуррахман Ал Тани и ръководителя на израелското разузнаване "Мосад" Давид Барнеа във Варшава, за да бъде обсъдена възможността за ново споразумение с "Хамас" за заложниците. За подобна среща по-рано писа и "Аксиос". Запознати източници казват, че Барнеа и Ал Тани вече са се срещнали веднъж в Европа миналия петък.
Втората среща на Барнеа и катарския премиер следва силното негодувание и новите протести, организирани от близки на заложниците, взети от "Хамас" и други групировки в Газа, след като израелската армия потвърди, че трима от тях са убити по погрешка.
През почивните дни бе потвърдено, че заложниците, открити в сграда, където се водела операция на Израелските сили за отбрана, са носели парче плат с надпис SOS, написан с останалата им храна. Началникът на армията Херци Халеви увери, че въоръжените сили "не стрелят по хора, които вдигат ръце"; но ситуацията повдигна с още по-голяма сила въпроса за съдбата на близо 120 души, които още биват държани в Газа.
"Трайно и незабавно примирие" поискаха и Франция, чийто външен министър Катрин Колона посети Израел; Колона каза, че твърде много цивилни са били убити. Израел настоява, че подобно примирие би било подарък за "Хамас". Париж същевременно реагира гневно на убийството на служител на външното му министерство при бомбардировки в Газа.
Германия и Великобритания също поискаха "устойчиво примирие", но без да заявяват, че то трябва да дойде незабавно.