Българите гледат значително повече телевизия и имат по-голямо доверие в медиите от средния европеец, показват данните на новопубликувания Евробарометър. Те са от второто за 2023 г. проучване за Европейската комисия на общественото мнение на гражданите на Евросъюза. Ако средната стойност за ЕС на тези, които са склонни да имат доверие, е 39%, в България делът на тази група е 44%.

Това е увеличение от 5% спрямо пролетта, като същевременно намалява делът на тези, които по-скоро нямат доверие - от 54% напролет на 48% към ноември 2023. Два пъти повече са българите, които не знаят дали имат доверие в медиите - 8%, в сравнение със средния европеец.

Данните за настоящото, стотно издание на стандартния Евробарометър са събрани чрез интервюта лице в лице през октомври и ноември 2023 г. Данните от пролетното издание са от май-юни 2023 г. - непосредствено след парламентарните избори в България.

Въпреки по-високото доверие на българските граждани в медиите спрямо осреднената стойност за ЕС делът на българите, които смятат, че получават неповлияна от политически или търговски (за търговските медии) и/или плуралистична информация, е по-малък от средната стойност за Европейския съюз. Има разлики и по отношение на оценката и възприемането на дезинформацията и манипулативната информация, с която българските потребители на медийно съдържание смятат, че се сблъскват.

Един от ключовите въпроси в стандартния Евробарометър е пряко и тясно насочен към субективното усещане за доверие в различните институции, включително в медиите.

Склонни да се доверяват на медиите са средно 39% от европейците, докато стойността за България е по-висока - 44%, отбелязвайки ръст от 5% спрямо пролетта на 2023 г. И обратно, делът на тези, които по-скоро не се доверяват на медиите, е намалял половин година след изборите през април - средната стойност за ЕС е 57%, докато за България е 48%, отбелязвайки свиване с 6%.

Нямащите ясна представа дали имат или нямат доверие в медиите европейци са 4%, а за българите стойността на колебаещите се е двойна по-голяма.

За сравнение, в Обединеното кралство склонни да гласуват доверие на медиите са само 18%, а 77% се самоопределят като невярващи.

Напълно съгласни с необходимостта и правилността на санкционния режим за руските медии са 34% от европейците, докато само 13% от българите са убедени поддръжници на мярката. Има разлика и в дела на склонните да я подкрепят - средната за ЕС стойност е 32%, докато за България е 26%.

Особено отчетлива е разликата при тези, които категорично не са съгласни - сред българите това са 23%, докато средната за ЕС стойност е 9%. Така общият дял на по-скоро или напълно съгласните със санкциите в България е с 27 процентни пункта по-нисък от този за ЕС: 39% в България срещу 66% средна стойност за ЕС. При несъгласните разликата е от 20 процентни пункта: 45% от анкетираните в България и 25% средно за ЕС не са съгласни с мярката.

Намалели са тези, които напролет са отговорили, че не знаят. Четирите процента намаляване на техния дял е разпределено равномерно между двете противоположни групи.

Най-значително е несъгласието в Кипър - 66% несъгласни срещу 25% съгласни; Гърция - общо 53% повече или по-малко несъгласни със санкциите за руските медии, срещу 39% напълно или донякъде съгласни. Словения - 49-процентов дял на несъгласните срещу 45-процентов на съгласните.

В контраст с навиците на българската аудитория средните стойности в ЕС поставят онлайн платформите на предпоследно място, заедно с печатните издания. Търсещите новини по европейски политически въпроси в платформите и във вестниците са 3 пъти повече от посочилите подкаст. Обобщените стойности за търсене на новини в "интернет" са еднакви за ЕС и за България и възлизат на 45%.

Интересни са данните от проучването на нагласите по отношение на социално-медийните платформи като средство и среда за информиране, която се ползва (или не) с доверие и която може да влияе положително върху гражданската активност.

Социално-демографският анализ, обобщен в доклада към данните от проучването от миналата зима, показва ясна вариация по възраст в нагласите към онлайн социалните мрежи и политическите информация. И по четирите твърдения за по-възрастните респонденти на възраст 55 и повече години е по-малко вероятно да се съгласят с горните твърдения, отколкото за по-младите респонденти.

Това може да се види най-вече в дела на съгласните, че "онлайн социалните мрежи са съвременният начин за информиране за политическите събития". Около половината (51%) от лицата на възраст 55 и повече години, представени чрез извадката в Евробарометър 98 (от зимата на 2022 - 2023 г.) са съгласни с това твърдение, в сравнение с 85% от хората на възраст 15 - 24 години.

Съществува разлика и в зависимост от нивото на образование, като тези, които са завършили образованието си на 16 и повече години, са по-склонни да се съгласят с всяко от твърденията, отколкото тези, които са завършили образование на възраст 15 или по-малко. Например по-малко от половината от завършилите на възраст 15 или по-малко години са съгласни, че "социалните мрежи мрежи могат да накарат хората да се интересуват от политически въпроси". Стойността е по-висока сред тези, които са напуснали образованието си на 20 или повече години (73%) или на възраст 16-19 години (64%).

Друг ключов измерител за взаимодействието на гражданите с медиите е възприятието на аудиториите за наличието на обективна, надеждна и плуралистична информация в националните медии. По-долу са представени данните от актуалния Евробарометър в тези измерения:

В най-голяма степен съществуването на новини или информация, които изопачават действителността или дори са неверни, се възприема като проблем за демокрацията като цяло от шведите, гърците, малтийците. Вижда се, че българските граждани в по-малка степен имат усещане за проблем с дезинформацията, която циркулира в медийно-информационната екосистема, отколкото средният европеец. И все пак над 3/4 от българите, както и от европейците, са съгласни, че дезинформацията е проблем за демокрацията като цяло.

Проучването не включва въпрос дали една или друга медия се възприема като повече или по-малко изложена на и разпространяваща дезинформация, но основният фокус през последните години е върху онлайн медиите и още по-конкретно върху социално-медийните платформи - които не са регулирани като медии. В края на 2023 г. данните за интензитета на взаимодействие на гражданите със социални медии и с телевизия изглеждат така:

Най-висока е консумацията на социално-медийни платформи от шведите - 68%, финландците - 67%, литовците - 63%, гърците и нидерландците - 61%, и естонците - 59%. Едва 33% от анкетираните датчани са отговорили, че използват социално-медийни платформи всеки или почти всеки ден

Само в Португалия делът на гледащите телевизия всеки или почти всеки ден, било то на телевизор или в интернет, е по-висок - 92%, докато в Словения само 60% са отговорили, че гледат телевизия толкова често по единия или по-другия начин.

Стандартното проучване на Евробарометър се провежда в 39 държави и територии: 27-те държави членки на Европейския съюз, Македония, Молдова, Сърбия, Турция и Босна и Херцеговина, общността на кипърските турци в частта от страната, която не е контролирана от правителството на Република Кипър, както и в Косово, Норвегия, Швейцария и Обединеното кралство. (Кипър е включен веднъж като една от 27-те държави членки на Европейския съюз, но достиженията на правото на ЕС спряха да се прилагат в частта на страната, която не се контролира от правителството на Република Кипър).

Пълният доклад от стандартното проучване на Евробарометър се състои от няколко раздела. Първият представя резултатите от проучването на общественото мнение в Европейския съюз. Останалите четири дават светлина върху нагласите и вижданията на европейците по следните теми: приоритети на Европейския съюз, европейско гражданство, взаимодействие с медиите и войната на Русия в Украйна.

Тук са разгледани данни и изводите от анализа на използването на медиите от европейските граждани, като са обхванати следните теми: