Със седмо поредно, но по-малко от предишните, повишаване на основния лихвен процент турската централна банка го изстреля на заседанието си в четвъртък до стойност, каквато не бе отчитана от април 2003 г. насам - първите месеци от властта на Реджеп Тайип Ердоган, тогава като премиер.

Промяната, която според анализатори бележи привършване на цикъла на увеличение, изглежда рязка, след като допреди спечелените от него президентски избори Ердоган се самоопределяше като враг на лихвените проценти и твърдеше, че по-високите лихви пораждат високата инфлация, а не обратното, в разрез с водещото икономическо схващане.

Увеличаването, за което взе решение турската централна банка, с 2.5 процентни пункта (250 базисни точки) е от 40 до 42%. Предишното бе от 35 на 40 на сто, със същата стойност бе нарастването преди месец. За сравнение - през май стойността на основния лихвен процент бе 8.5%.

За последно имаше съотносим процент през 2003 г. През април същата година, месец след като Ердоган стана премиер, едноседмичната репо лихва бе 44%; месеци след това спадна до 41 на сто.

Анализатори, с които разговаря "Ройтерс", очакват още едно увеличаване на лихвените проценти след седем поредни месеца на затягане. Резкият завой започна с назначаването на бившия банкер от "Уолстрийт" Хафизе Гайе Еркан (последвало връщането на уважавания от пазарите Мехмет Шимшек в кабинета) начело на централната банка през пролетта.

Банката очаква затегнатата парична политика да се запази "колкото е необходимо, за да се осигури устойчива ценова стабилност". Сигнал за приближаващ край на цикъла обаче бе фразата, че политиката е "много близка до нивото, необходимо за установяване на курс на дезинфлация".

Кризата в Турция далеч не е приключила с този ход, макар той засега, изглежда, да стабилизира турската лира. Същевременно вътрешното търсене продължава да спада предвид затягането на кредитните условия (но инфлацията и ценовото поведение според централната банка се подобряват). Високите разходи по заеми затрудняват турците да прехвърлят дълга, на който разчитаха, за да се справят с кризата с разходите за живот през последните две години.

Очакванията на централната банка са за укротяване на инфлацията в период от 12 месеца: 62% миналия месец, но ръст до 75 на сто през май, последван от спад до 36% до края на следващата година.

За "Ройтерс" Селва Демиралп, професор в университета "Коч" в Истанбул и бивш икономист от Федералния резерв, казва, че тази парична политика може и да овладее инфлацията, ако банката избегне преждевременно облекчаване и капиталът продължи да тече в Турция през следващата година. "Въпреки че можем да оценим реакцията на централната банка... не можем да кажем доколко централната банка ще може да следва този маршрут, каза тя. Това е така, защото не можем да оценим реакцията на президента Ердоган спрямо паричната политика."

Централната банка "не затвори вратата пред цикъла на затягане", каза Никълъс Фар от Capital Economics, който очаква още едно повишение с 250 пункта през януари. "Политиците ще трябва да поддържат високи лихвени проценти за продължителен период, ако искат да намалят инфлацията до едноцифрено число", пише той.