Най-после е настъпил съдбовният ден, взел си отпуск или болничен, настанил си се пред компютъра и чакаш да пуснат билетите за концерта на любимата ти звезда. Ако сайтът не блокира в първата секунда и човек не се колебае в следващите няколко, може и да е сред щастливците. След това е твърде късно и твърде скъпо.

Така се случи това лято в Лос Анджелис (и далеч не само там), където билетите за шоуто на Тейлър Суифт се продаваха на цени между 49 и 449 долара, но на вторичния пазар стигнаха между 800 и 11 хиляди долара.

Проблемът не е свързан само с нея и не е от само от 2023 г. Същият феномен се среща при Бионсе, "Колдплей", Хари Стайлс, Брус Спрингстийн...

На всички такива концерти за "платинените" билети за пространството точно пред сцената често може да се добави още една нула към цената.

Като оставим настрана ефекта от цифровизацията на потреблението на музика, на първо място, нищо не е същото след COVID пандемията. След близо две години блокиран нормален живот натрупаните непохарчени пари и прекъсванията във веригите за доставки значително вдигнаха цените за всичко за концерт или турне - персонал, камиони, гориво, ток. А милиони фенове са готови да платят безумни доскоро цени, за да видят идолите си.

Билет от 11 хиляди долара за концерт на Тейлър Суифт очевидно е нещо изключително рядко и за такава цена има натрупване на няколко фактора, включително наличието на някой, който е готов да плати такава цена.

Но основните участници в ценообразуването са основно пет и всеки от тях е бизнес, който трябва да реализира печалба:

Освен това има фактори като:

Базата се формира от наема за мястото на концерта, маркетинга и разходите за продукцията.

Когато собствениците на залата или стадиона имат ексклузивен договор с промотъра, те могат да вдигат наема. Зависи и колко места има, тъй като правилото е те да са по-скъпи в по-малките обекти. Често тези хора имат и право върху част от билетите, които предлагат в специални ложи или за членове на програми за лоялни клиенти. Продавачите на билети обикновено трябва да платят предварително на такъв собственик за правото за такава дейност. Собствениците се възползват и от това, че всички изпълнители, които бяха готови за турне, поеха на път и се конкурират за не многото места, където да съберат повече публика.

Приходите се делят между промотъра и изпълнителя, като обикновено съотношението е 15% срещу 85%. Преди години то бе различно и в ущърб на изпълнителя. Но след като стрийминг и цифровите платформи започнаха да прибират огромна част от плащанията, творците се видяха принудени да компенсират с концерти, от които изискват повече печалба. Което добави към цената. По-влиятелните имена сред тях могат да наредят на промотъра къде да организира концерта и в какви ценови рамки да са билетите. При не толкова популярните имена тези решения се взимат от организаторите от различни агенции или лейбъли, имащи власт и в преговорите с платформите за продажби и препродажби на билети.

Накрая, появи се и бързо се разви т.нар. динамично ценообразуване. То се формира от фактори като брой и цени на самолетните полети до съответния град, разходите за настаняване, храна и логистика, дори колко може да поискат фирми или лица, печелещи от препродаване на билети. Последното означава, че промотърите следят и дали концертите ще бъдат светкавично разпродадени. Правилото е цените да падат с наближаването на събитието, но само ако все още има свободни места. Ако те са свършили в първите 5 минути от продажбата, цените до последно вървят само нагоре.

Тази година стана скандал с продажбите (или по-скоро с рухването им) на Ticketmaster, разполагаща с почти монополни права в някои части на САЩ. По този повод медиите се поровиха в таксите и ценообразуването на такива платформи, благодарение на които билет от 20 долара спокойно може да стане 35 долара. Доклад от 2018 г. на правителствана агенция показа, че размерът на тези такси добавя средно 27% към крайната цена и колкото по-евтин е билетът, толкова по-голямо изглежда това бреме.

Какво добавят те към крайната цена:

Бизнесът с препродаване на билети добавя още към крайната цена. Той се разви напоследък далеч отвъд музикалните спектакли и такива компании вече имат ботове, атакуващи продажбите в първите секунди на началото им. След това билетите, включително за Лувъра или прочути галерии, веднага отиват на вторичния пазар. Установявани са случаи, в които самите промотъри пускат билети директно на вторичния пазар, за да изкарат повече пари от тях.

Няма лесен начин за справяне с всичко това, няма и едно-единствено приложимо решение. Сред идеите как да се смекчи ударът са предложения за повече прозрачност на билетите, предлагани на първична и на вторична продажба, контрол или регулации кой има право да препродава (вкл. като се следи движението по банковите им сметки) или като "ядрена опция" ограничаване или спиране на препродажбите.

Последното е изпробвано при футболните мачове, но със спорен успех. ФИФА получи изключителни права да продава билетите за световното в Катар, като за вторичния пазар определи цената да не пада над 15% под оригиналната и да не надхвърля 110% от нея. Освен това световната федерация прибира 10% от продажбата. Заловените да нарушават правилата се наказваха с глоба, равняваща се на до 10 пъти стойността на предлаганите билети.

Но винаги ще има хора с пари, готови да платят скъпо, за да влязат на концерт или мач. А и не е съвсем редно хората да бъдат наказвани, че препродават, само защото се е появил проблем или просто не могат да отидат.

Няма лесен отговор как човек да играе срещу такива програми, за да си купи билет на прилична цена. И дори да се сдобие с такъв, не бива да забравя, че същото вече правят в града, където ще е концертът на звездата, хотели, ресторанти, барове, таксита.