Кения обяви тази есен национален почивен ден за засаждане на 100 млн. дървета. Много повече трябваше да "преградят" Африка от единия до другия бряг на района южно от Сахара, известен като Сахел, за борба с опустиняването (докато проектът на се промени), но проектът за Великата зелена стена напредва, макар и променен, а и много по-бавно от очакваното.

След коментара на Гейтс, иначе инвестирал в редица компании за премахване на въглероден диоксид от атмосферата, темата се оказа по-оспорвана в научните среди, отколкото се иска на всички привърженици на въпроса и на желаещите да спрат глобалното затопляне, което иначе е все по-трудно за оборване.

Спрете да засаждате дървета, каза и вдъхновилият тези инициативи еколог Томас Краутър на световната среща за климата COP28 в Дубай.

Трудно може да се оспори и ползата от дърветата или да се омаловажават всички глобални усилия за възстановяване на природата, унищожена от пожари, от настъпването на пустинята или безотговорна сеч. Според академичния консорциум Global Cabon Project обезлесяването освобождава 5 до 8 гигатона въглероден диоксид всяка година.

Въпросът е как да се засаждат дървета, дали е достатъчно и колко помага.

Без стремеж към изчерпателност в завихрилия се спор "Дневник" обобщава мненията по темата.

Дори републиканците в Съединените щати садят дървета - или поне твърдят, че искат да го правят. Преди няколко години техен план призова за засаждане на 1 трлн. дървета до 2050 г., за да поемат те въглеродния диоксид от атмосферата. С това те, изглежда, се съобразяват и с нагласите на избирателите, без да насърчават свиване на амбициите на индустрията на изкопаемите горива.

Според Юрген Кнауер, изследовател от Western Sydney University, дърветата не просто задържат въглероден диоксид и го съхраняват като биомаса. Ако климатичните промени напредват, пише той за платформата The Conversation на базата на скорошно изследване, поглъщането на въглеродния диоксид от дърветата не отменя нуждата от свиване на емисиите, но едновременно с това растенията приемат по-голямо количество.

Те го поемат чрез фотосинтеза и освобождават бързо половината обратно в атмосферата, а другата половина се използва за растеж и остава в растенията като биомаса. Тя накрая се разгражда и част от въглеродния диоксид влиза в почвата, където може да остане стотици години. Ако растенията поемат повече въглероден диоксид, сочат данните от проучването, повече въглерод ще остане в растителността и почвата (ще "потъне" в земята). Увеличаването на обема, потъващ в земята, се свързва с ползотворния ефект на атмосферния въглероден диоксид върху фотосинтезата. Поглъщаните количества се увеличават и половината остават в растителната маса и почвата.

Колко точно въглероден диоксид се съхранява в земята според това проучване може да се изследва само с модели и експерименти. Приложените осем модела говорят недвусмислено за по-голям прием на въглероден диоксид от растенията дори при "най-реалистичния" сценарий. И все пак - дърветата няма да свършат "трудната работа", продължава Кнауер. Те не могат да отменят работата по свиване на емисиите, която остава в ръцете на хората.

Фиксирането в масовото засаждане на дървета обаче няма да реши проблемите.

Не и според учени от университети във Великобритания и Южна Африка, които предупредиха през октомври, че схемите с интензивно засаждане на дървета заплашват тропическото биоразнообразие. "Обществото сведе стойността на тези екосистеми само до един измерител - въглерода", се казва в предупреждението.

Улавянето на въглерод е само един компонент от екологичните функции на тропическите гори и тревистите екосистеми, продължават те в публикация в Trends in Ecology & Evolution. Според публикацията с автор Хесус Агире Гутиерес някога разнообразни гори са се превърнали в "хомогенни маси", а това ги излага на риск от заболявания и "има отрицателно въздействие върху местното биоразнообразие". При мащабни операции по засаждане често накрая се стига до отсичане на дървета, което също освобождава въглероден диоксид. Големи горски масиви са унищожавани от екстремните явления (като най-големия пожар в Европа, в Гърция, тази година); това също освобождава въглероден диоксид.

При подобни масови акции се използват най-често пет дървесни вида. Един от тях, тиковото дърво, може да превзема местни видове и това излага на риск екосистемите. Проблем е и погрешното класифициране на тревисти и влажни зони като подходящи за засаждане на дървета.

Нещо повече - безразборното или дори просто масово засаждане може да не е икономически обосновано за районите, в които се извършва. Това напомни и разговорът на "Дневник" с нигерийския изследовател Чикаодили Оракуе за Великата зелена стена, панафриканския проект, започнал с екологична мисъл за възстановяване на погълнати от пустинята райони преди над десетилетие и половина и прераснал в бавно и скъпо струващо начинание, ориентирано и към поминъка на хората.

Местните общности най-добре знаят от какво имат нужда - конкретни култури, били те дървета или не, за да продължат на функционират икономиките им. "Не може просто да засаждате дървета", каза тя за "Дневник". Нужно е възстановяване на фермерски земи и пасища, при това в консултация с живеещите на терен, каза тя.

Джад Дейли, който оглавява American Forests, неправителствена организация, посветена на каузата, бе разгневен от думите на Бил Гейтс. За 16 години той казва, че е засадил 65 млн. дървета. Според него никой не твърди, че само дърветата ще спасят околната среда, а критиците си затварят очите за добре обмислени проекти, включващи засаждане на местни видове.

За това впрочем призова на COP28 и в ново изследване отпреди срещата и споменатият "баща" на идеята за трилион дървета Томас Краутър, обезсърчен от резултатите от проучването, призовало да инициативата през 2019 г. (и критикувано за множество неточности). На същата дискусия, в която той участва през декември, имаше примери за петролни компании, използвали веднага след него възможността да се похвалят с напредъка в засаждане на 100 млн. дървета до края на десетилетието.

Участници в други кампании казват: никой всъщност не иска сериозно да засажда трилион или повече дървета. Целта е да се привлече вниманието на хората, които желаят да финансират това; да се покаже амбиция и вдъхновение.

Някои кампании, както написа "Ню Йорк таймс" неотдавна, са започнали с дръзки обещания от визионери, бизнесмени и други, но, първо, са се научили от грешките в подхода и, второ, съзнават, че засаждането на дървета е само едно от нужните решения. Някои от организациите не могат точно да преброят засадените дървета; други казват и че не се опитват, а търсят адаптиране на програмите си за по-голяма ефективност. Все още им предстои много работа по отчетността и прозрачността на всички тези начинания.

Компанията Mosaic например, която се грижи за биоразнообразието на места като остров Ванкувър, обяви, че се отказа от рязането на 40 хил. хектара стари гори като част от управлението на биоресурсите, за да продава офсетови кредити на базата на идеята, че някой може да отдели емисиите, които тя пести. Купувачите решават да ги продадат или задържат (във втория случай мисията по свиване на емисии е изпълнена). Но подобно начинание трябва да разчита на добре развит пазар, който има нужда от много подобрения.

Много други се впуснаха в последните няколко години в акции за садене, за да покажат посветеността си на околната среда, без всъщност да намаляват емисиите си (т.нар. greenwashing).

Възможен извод от тези различни мнения е, че, подобно на гръмките призиви за "трилион дървета", думите на Гейтс се превърнаха в добър повод за вглеждане в проблемите на подхода. Засаждането на дървета все още се смята за добра стъпка. Ако процесът се подобри с мисъл и контрол, ще помогне. Но без още по-решителни стъпки за свиване на емисиите е само (недокрай удовлетворително) начало.