Два преврата в Африка трябва да отрезвят и Запада, и Русия

Превратите в Нигер и Габон, деветият и десетият в Африка за четири години, за кратко завладяха международното внимание тази година. После, насред кризи в Украйна, Южен Кавказ и Близкия изток, бяха позабравени.
А вглеждането в тях би помогнало на Европа да види колко бързо се променят Африка и светът - полезно разбиране за собствената ѝ сигурност.
Как изглеждат двете държави, някога колонии на Франция, след събитията от лятото и какви уроци крие съдбата им за африканската политика (и вероятно за европейската и световна дипломация)? "Дневник" потърси отговорите от наблюдатели в Абуджа (Нигерия) и Ниамей (Нигер).
Нигер: санкциите не помагат
Краткият преглед на събитията показва различно отношение на международната общност към двата преврата.
Нигер, важен производител на уран, бе централен в опитите за регионално овладяване (с френска помощ) и на екстремизма в обширния регион Сахел, и на миграцията. Президентът Мохамед Базум бе свален от членове на президентската гвардия на 26 юли, след като военните взеха властта в съседните Мали и Буркина Фасо от 2020 г. насам. Един от аргументите: несправянето с вълните от джихадисткото насилие.

Преврати и все повече джихад: Нигер сбъдва кошмара на Европа
САЩ, Франция и други партньори спряха помощите; след настояване на Нигер Париж изтегли своите 1500 военни, пристигнали там от Мали и Буркина Фасо (които ги бяха изгонили). Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), в която членуват и трите и в която съседна Нигерия е най-голямата страна, дълго заплашваше с военна интервенция за възстановяване на Базум, но тя още не се е състояла. ECOWAS наложи тежки санкции, ударили Нигер - от търговията до електроенергията, две трети от които идват от Нигерия.

Хунтата още е на власт, а санкциите тежко засягат цивилните. Според Нанду Обаси от Международната кризисна група те застрашават ключови проекти като Транссахарския газопровод, който може да захранва и Европа от Нигерия, през Нигер и Алжир.

ECOWAS отстрани Нигер от всички управленски органи, но заплахите за военна намеса отстъпиха на призиви за "кратък преходен период" (хунтата настоява за тригодишен). Западноафриканските страни отдалечиха тази стъпка, признавайки на практика администрацията в Нигер след дълго отлагане. Бенин, Того и Сиера Леоне станаха посредници и обявиха, че компромис с Нигер е възможен.
Справят ли се обаче военните по-добре с джихадисткото насилие? "Още не е момент за резултати", санкциите не улесняват положението на армията, каза за "Дневник" А. Алкасум, анализатор на политиката и сигурността в Сахел. По думите му, след първите трудни седмици след преврата, е безопасно да се говори за "истинско затишие" на фронта на запад и изток. Като изключение посочва региона Маради в югозападната част на страната и свързва проблемите там със сигурността в Нигерия (Маради граничи със северния нигерийски щат Кацина). Друго предизвикателство е предстоящото отваряне на 122 от 800 затворени заради несигурността училища в Тилабери, югозападен Нигер (недалеч от столицата Ниамей). |

Две кризи бушуват в Нигер и превратът е по-малката
Габон: Превратът не е преврат
В Габон Али Бонго Ондимба наследи баща си, Омар Бонго, преди 14 години; двамата заедно управляваха 56. На 30 август армията застана зад твърденията на опозицията, че поредните подпечатали властта му избори са белязани от измама. Той бе свален като противодействие на "покваряващата" власт на семейството и близкия му кръг. Хунтата обещава избори след края на прехода; тя го свали от власт часове след като бе обявена победата му.
Шест дни след преврата на мястото на Бонго се появи лидерът на президентската гвардия Брис Олиги Нгема, оглавил преврата и бързо избран за ръководител в "преходния период". Той не просто е служил и при бащата, и при сина, но на втория е и братовчед. Граждански организации, опозицията и дори партията на Бонго застанаха зад пучистите, като заяви, че превратът не е преврат, а "освобождение".
Бяха освободени дългогодишни политически затворници. Нгема се отказа от заплата като президент и обяви свиване на публичните разходи чрез орязване на депутатските и на политическото финансиране. В средата на ноември бяха насрочени и избори - за август 2025 г., предполагаем "край на прехода". Нгема увери, че забавянето е, за да не "повтаряме едни и същи грешки.

Да свалиш династия в "богата" държава: различният преврат в Габон
Хунтата вече разбира и трудностите на управлението. "С всеки изминал ден може все повече да осъзнае общото състояние на влошаване на публичните финанси", каза говорителят на военните Улрих Манфумби. По думите му решението е мотивирано от разбирането на президента за "спешните социални въпроси и множеството очаквания на габонския народ" (той вероятно има предвид и недоволството от ширещата се корупция на семейство Бонго, придало според военните легитимност на преврата.
Мирното овладяване на властта от военните създаде известно спокойствие, важно за партньорите на Габон и бизнеса, особено в толкова зависима от петролните си приходи държава. Габон обяви, че Африканската банка за развитие е свалила санкциите, наложени на страната, след отстраняването на Бонго. Това не спаси държавата от западни и регионални санкции, включително американски (Вашингтон спря и цялата нехуманитарна помощ). Пътят до възстановяване на демокрацията в Габон ще е дълъг, както този в Нигер - до възстановяване на обещаната от военните сигурност.
Ако действаме възможно най-бързо, това не означава, че да оранизираме избори прибързано, в които ще направим същите жрешки, същите хора ще останат на власт и пак ще се върнем към същото.
"Радикален популистки преврат"
Какво всъщност движи тези преврати и подкрепата за тях? Наглед те са различни.
Този в Нигер, като в Буркина Фасо и Мали, спада към радикалните, "популистки" преврати, каза Овигуе Егуегу, анализатор на политики в консултантската организация Development Reimagined, в телефонен разговор с "Дневник" от Абуджа. На улицата имаше усещане за "деколонизаторски" елемент и отхвърляне на възприемана като заробваща постколониална система (която не направи Африка по-демократична, нито по-благоденстваща). В Габон и например в западноафриканската Гвинея (2021), където имаше въпроси към демократичните институции (президентът Алфа Конде промени конституцията, за да получи нов мандат; спечели и се стигна до протести), ситуацията е друга: поквареният изборен процес събужда недоволството към управляващия елит.
Има и общо между тези преврати: видимото отсъствие на сериозна вътрешна съпротива. Автентична ли е народната подкрепа, която в Нигер продължава да се демонстрира публично, след месеци санкции и изолация?
Теоретично измерването на поддръжка в засегнатите държави е деликатен въпрос; "силните на деня" винаги са можели да мобилизират агитки (и то далеч не само в Африка).
Отговорът в Нигер и Габон обаче все пак изглежда "да". В Нигер разследвания показаха, че раздаването на руски знамена вероятно е организирано и това отново събуди на запад тезите за "активно мероприятие" на Москва. Жителите обаче са на улицата не заради Русия, а заради "популисткия характер" на действията на военните. Тъкмо това, според Егуегу, е причината ECOWAS да се откаже от военната намеса в Нигер, каквито имаше в други държави в последните десетилетия, от Сиера Леоне до Гамбия:
Причината да не можем да нахлуем в Нигер днес е, че можем да видим по улиците, в стадионите, как тези хора ще умрат, за да защитават промяната на режима. За тях въпросът е е само в смяната на властта.
"Не че в Нигер хората се недоволни от Базум. Въпросът е в системните практики, в преимуществата на Франция в икономиката в ущърб на страната", каза той. А руските знамена са, защото мнозина африканци видяха в Русия приемник на Съветския съюз в борбата за политическа и икономическа самостоятелност, продъжи Егуегу.

Френската "квазиимперия" е заложена на карта след превратите в Африка
"За разлика от Мали и Буркина Фасо, където улицата извика армията, в Нигер армията се задейства, а улицата я последва, каза А. Алкасум. Тази подкрепа идва от няколко места: бившата политическа опозиция и граждански организации, но и от обикновените граждани, на които им е омръзнал начинът на управление на бившия режим." По думите му в Нигер все още има плурализъм по частните радио и телевизионни канали. "Но е вярно и че демонстрациите остават забранени."

Обвинява ли някой армията, че с действията си предизвика опустошителните санкции, или повечето хора сочат ECOWAS и Запада? "Няма едно мнение, дори и мнозинството гласове, които да могат да се чуят, в много по-голяма степен да осъждат ECOWAS и западните страни, особено Франция", казва той. По думите му дори средните и висши класи да искат демокрация, надделява мнозинството, по-ниските класи, чрез силна подкрепа за армията и невероятна издръжливост като знак на съпротива.
Най-големите съюзници на властващите военни са последиците от лошите решения, взети от ECOWAS и Франция.
Друга опасност, отказала ECOWAS от интервенция: хунтите в Буркина Фасо и Мали обявиха, че всяка външна намеса в страната ще се смята за "акт на война". Тримата лидери на хунтите засилиха сътрудничеството в сигурността, сключиха пакт за взаимна защита. Обявиха и създаване на Алианс на сахелските страни, който трябва да се сближи и икономически, и монетарно.
И двамата събеседници на "Дневник" виждат в този съюз средство за натиск срещу санкциите. Продължителният външен натиск е подарък за лидерите, за да нарекат ECOWAS лакеи, а ООН - марионетка на Запада. "Нищо няма да ускори взаимната интеграция на Мали, Буркина Фасо и Нигер, колкото статуквото на враждебност от ECOWAS, от Франция, от ЕС", каза Егуегу.
Според Алкасум трите страни така или иначе имат нужда от единен подход в сигурността, чиято липса е допринесла за разгарянето на кризата в Сахел, редом с провала на регионалните опити за координация (включително водените от Париж).
Това не е "сблъсък на Запада и Русия"
Така вътрешният подтик, а не геополитическото противопоставяне в света, бе решаващ за двата преврата. Същата тази геополитика обаче стана причина Западът да реагира различно.
Да не забравяме, че преди в Габон имаше избори, пълни с нередности. Има военни и институциионални преврати, при които няма нужда от оръжия. Но ако манипулирам изборите, за да овладея властта, и това е незаконен начин да се упражнява властта.
След събитията в Нигер мнозина на Запад предвкусиха разширяване на руското влияние в Сахел, след като частната военна компания "Вагнер" бе изместила Франция в борбата с тероризма в Мали, бе поставила почти в подчинено положение Централноафриканската република и опитваше да установи работа с Буркина Фасо. Посещението на заместник-министъра на отбраната на Русия Юнус-Бек Евкуров при трите хунти и договореното между Москва и Ниамей партньорство тази есен накара тези тревоги да изглеждат като самоизпълняващо се пророчество.

"Ал Кайда" срещу "Вагнер": Русия се забърка в опасна игра в Африка
Санкциите към Габон все пак бяха по-ограничени. На запад доминираха заглавия, според които Русия може да "натрупа точки" за сметка на Запада в Нигер, както в Мали и Буркина Фасо. В Габон се говореше за запазване на позиции на Вашингтон и Париж.
Но това не означава, че Франция и Западът "печелят" пред Русия в Габон и, обратно, "губят" в Нигер; за управляващи и жители в двете страни това не е най-важното.
"Дворцовият преврат" в Габон не оказва натиск върху френски и други европейски интереси, каза . САЩ добре познават Нгема, той има имоти в страната. Френският посланик отиде на встъпването му в длъжност. "Този преврат не е радикален. Това не означава, че Нгема е лакей: той може би ще гледа повече към Запада и американците", каза още Егуегу.
Предстои да се види дали Нигер ще направи като Мали и Буркина Фасо: дали ще се откаже от френския като официален език (на 25 декември прекрати сътрудничеството със световната франкофоска организация), докъде ще стигне отмяната на споразумения за сътрудничество.
Според Егуегу обаче превратите не са отхвърляне на Запада по принцип. Буркина Фасо например се опитва да ангажира Международния валутен фонд въпреки критиките към него в Африка като изградена под силно западно влияние институция. "В Нигер имате американска военновъздушна база в Агадез и друга в Ниамей. Когато дойде хунтата, даде да се разбере, че иска французите да си ходят, но нито за миг не е искала американците да си ходят. Не е нуждо са се рушат връзките със Запада."
Не че превратите целят да скъсат връзки с Франция и ЕС. Обратното е: тези страни искат да се променят и да се освободят от системите, в които са от независимостта насам.
Алкасум гледа по-различно на въпроса за руското влияние. "Всички разбират, че Нигер и Сахел са важна цел за влияние на Запада и Русия", но и много други, включително Съединените щати и Германия, също мислят за позициите си. Предвид факта, че "в държавите под нейно влияние като Централноафриканската република и Мали" Русия няма проекти за развитие, "не мисля, че Нигер ще се раздели с доверените си традиционни партньори без нещо по-сериозно в замяна", смята той.
Русия първо трябва да свръши още работа по убеждаване в съседно Мали. Останалото ще ѝ се удаде по-лесно.
Времето ще покаже може ли Русия да удовлетвори каквито и да било очаквания в Сахел (няма да са достатъчни уверенията на външния министър Сергей Лавров, че руските знамена показвали неудовлетворение от Запада). Времето ще тества и търпението на Европа, за която Нигер този месец спря да е и ключов съюзник срещу така разделящата обществата на Стария континент миграция.
Нищо от казаното не значи, че африканските политици не носят никаква отговорност за решенията в страните си. Процесите и нагласите в тези и други общества на континента същевременно трябва да действат отрезвяващо и на Запада, и на Русия, и на другите "големи" играчи на континента - особено ако имат предвид истинската движеща сила зад превратите в Африка, която вече променя света.
Повече за тази движеща сила четете в събота в "Дневник".