Защо никой не се интересува от президентските избори в Русия
На 7 май 2024 г. един от най-строго охраняваните кортежи в света може би ще откара по специално опразнените от хора и автомобили улици на Москва новия президент на Русия на церемонията в Кремъл по встъпването му в длъжност. А може би тази гледка от 2018 г. няма да се повтори, защото всички отдавна знаят името му и няма нужда той да бъде откарван в Кремъл.
Владимир Владимирович Путин е достатъчно да излезе от кабинета си, да мине по коридора и да влезе през огромните позлатени порти в Андреевската зала за церемонията. Но заради телевизионния спектакъл сигурно пак ще прекоси поне Георгиевската и Александровската зала. Макар че и това вече е показвано четири пъти.
Между 15 и 17 март 2024 г. в Русия трябва да се проведат вероятно най-безинтересните избори на годината. И за приятели, и за неприятели победителят отдавна е известен, защото заради него специално бе пренаписана и конституцията на страната.
- Предопределено е началото на първия (а не на петия, както е фактически) мандат на Путин като държавен глава и той ще продължи до 2030 г. Когато ще може да се кандидатира отново и да управлява до 2036 г.
- Парадоксът се дължи на конституционна поправка, според която в момента Русия има президент в "нулев мандат", а не във втори и последен.
- Тя позволява през повече от първата една трета от XXI век начело на властта в страната да стои само той (от 15 години никой не смята сериозно, че Дмитрий Медведев е бил президент на Русия през 2008-2012, а не просто подставено лице на Путин).
Казано иначе, децата на родените, когато Путин бе определен от Борис Елцин за президент на 31 декември 1999 г., ще получат право да са избиратели, когато в Кремъл стои все същият човек.
През март се появиха основните идеологически контури на новия профил за кампанията за 2024 г.:
- представител на изолационисткия антизападен консерватизъм
- пазител на традиционните ценности и съзидание, на семейството, реда и "застрашената руска идентичност"
- символ и създател на моралното превъзходство на Русия над другите държави
- лидер на уникална и самодостатъчна държава-цивилизация, която си връща изгубени "с измама" земи не само в Украйна, но и защо не в Грузия и другаде
- носител на ДНК-то на "руския мироглед" на една страна с мисия свише
- защитник на ценности, константни от векове: живот в общност, чувство за дълг и историческа свръхцел, екзистенциална устойчивост, приоритет на нематериалното над меркантилното.
Появиха се близо 30 кандидати, но до гласуване няма да бъде допуснат нито един, който може с въпросите си да предизвика някакъв дискомфорт - особено с темата за войната - за държавния глава. Алексей Навални бе тихомълком преместен неотдавна в затворническа колония отвъд Полярния кръг, способните на предизброни кампании бяха тикнати в затвора или прогонени в чужбина. Останките от медийна свобода бяха ликвидирани с репресивните закони след началото на агресията срещу Украйна на 24 февруари 2022 г. Близки роднини на обкръжението на президента управляват "В Контакте" и ново журналистическо разследване показа как най-популярната в страната социална мрежа се превръща в канал за пропаганда.
Напълно безсмислено ли е да се похарчат близо 340 милиона евро (по официални данни, реалната сума ще е доста по-голяма) за президентските избори?
Не, но интересното изобщо не са самите избори, тъй като режимът в Русия и в частност олицетворението му не се нуждаят от такава легитимност. Интересното за наблюдаване е:
- как ще бъде преформулиран публичният образ на Путин (снимките му на гол до кръста конник отдавна са минало)
- ще бъде ли постигната отдавна формулираната цел за голяма подкрепа (над 80% от гласовете при 70% избирателна активност; през 2018 г. той взе 76.7% при активност 67.5%, а преди това през 2012 г. - 63.6% при активност 65.3%)
- кой ще плати с поста, ако тя не бъде реализирана (не е изключено това да е самият първи зам.-ръководител на президентската администрация Сергей Кириенко)
- ще има ли ефект от безпрецедентния от десетилетия метеж на Евгений Пригожин през лятото (симпатизантите му, посрещнали го с цветя, не за изчезнали, както и служителите на спецслужби и командващите "Росгвардия", които можеха, но не се намесиха, да го спрат)
- ще се случи ли в поредния му мандат масов протест срещу властта, който органите на реда ще откажат да разпръснат (и на кого Путин ще има доверие след това)
- няма ли до края на десетилетието да има нови, но различни по характер, опити (например ерозия на системата и държавността, изглеждаща като "тих" преврат - силовите структури няма да го отстранят, но фактически ще вземат в ръцете си всички ключови президентски пълномощия).
Екипът на Путин още преди нахлуването в Украйна започна да променя образа му към такъв на грижовен баща на нацията, отдаден единствено на добруването на руснаците патриарх, мъдър и издигнат над шумотевицата и дребнотемието на всекидневното вътрешно управление, който работи единствено за титанична окончателна битка с "колективния Запад", от която Русия може да излезе единствено като победител с възстановена репутация на суперсила, оформяща новия световен ред с "дружески държави".
Това е удобно за избягване по същество на разговора за възрастта му
Той е на 71 години и иска да управлява още 6+6 години.
То е и лесно обяснение защо след края на пандемията от COVID-19 Путин не се завърна към натоварен график с публичния появи и обиколки на страната, а ги замени с разговори на хипердълга маса и онлайн заседания.
Както и начин за измъкване от въпроса защо все по-често (дори в Кремъл, казват руски медии) го наричат "дядо", да не говорим за "бункерния дядка" - любима фраза на хората на Навални. Просто се отговаря "ами, дядо, нищо негативно няма, просто възрастта му е такава" (което не е отговор на въпрос "Не сме го виждали сниман с внуци?").
| Темата за възрастта му бе посочена още през лятото като възможен решаващ фактор за това над колко години трябва да са "претендентите". През август изданието "Медуза", позоваващо се на свои източници от президентската администрация, посочи 50 години. По-млади кандидати биха насочили мислите на избиратели към: "Не е ли време да се помисли за приемник, да си почине вече, да има нов поглед към нещата?" |
Процесът на регистрация на кандидатите е на финалната права и досега наистина под 50 и дори под 40 години са някакви блогъри или малко известен военен ветеран. Единственото име, привличащо внимание с "нарушение" и някаква способност да привлече по-забележими избиратели, е 39-годишен:
| Владислав Даванков е бизнесмен и един от зам-председателите на Държавната дума, както и кандидат на създадената от него и Алексей Нечаев преди три години партия "Нови хора", описвана като пролиберална. И двамата са санкционирани в чужбина и подкрепят войната и анексирането на украински земи и Даванков е типичен политик от системата. Но Нечаев е по-популярният и харизматичен и хората, стоящи зад проекта, вкарал 13 депутати, играят за повече на парламентарните избори през 2026 г. и искат "Нови хора" да стане трета. Явяването сега на президентски вот ще нанесе щети на потенциала за популярност по една много проста причина - в Кремъл никой няма да му позволи да вземе повече от 2% през март 2024 г. срещу "Главния". |
На кого говори агитацията на Кремъл
В интерес на истината шумотевицата - или опитите за заглушаването ѝ - около възрастта на президента може да се окаже не повече от тестване на настроенията в един преходен период. За изборите тя дори може да се окаже предимство, тъй като е важно да се помни на кого "говори" агитацията и пропагандата на Кремъл.
Русия ще допуска наблюдатели на изборите само с "чисти намерения"
За това е определящо демографското състояние на руското общество. То е застаряващо, а младите не се интересуват от политика и не са най-активните избиратели. Освен това сътресението от началото на кървавата война и последвалите примери за индоктририране на учениците разкриха, че режимът не разчита вече толкова на поколението, от което в чужбина избягаха от мобилизация стотици хиляди. А на тези, които след няколко години ще навършат възраст да гласуват и да бъдат мобилизирани.
| Младите руснаци са малка част от населението, докато тези над 60 години са доста по-внушителна група. Тя "помни" СССР и годините след разпадането му по-скоро с образ, обрисуван вече почти четвърт век от идеолозите и политтехнолозите на Кремъл. Чувства се обидена, иска да се върне величието на страната им, продължава да смята, че е станала някаква грешка и империята ще бъде възстановена, очакват от Путин "твърда ръка". |
Важна допълнителна подробност е, че с "мачо-периода" на Путин той грабна сърцата на милиони рускини. Вярно, че сега изпраща мъжете и синовете им в месомелачката в Украйна, но социолози напомнят, че поради нездравословния начин на живот на руснаците те умират рано и жените са около две трети от пенсионерките. Същите социолози казват, че те са почти наравно по войнственост с мъжете и по някои въпроси са дори по-крайни. Част от тях участват по общоруски събори, на които пригласят на мъжете за империя, православие, национализъм и никакви либерални права на човека.
Означава ли това, че след изборите в Русия ще последва "диктатура на страха"
Терминът е от книгата на Spin Dictators ("Диктатори на измамата") от Сергей Гуриев и Даниел Трейсман. С него те описват нов етап на автократи, прикриващи се с манипулации и пропаганда зад измамна игра на демократични институции, вместо предшествениците им от ХХ век, залагали на всяването на страх. Сега Трейсман смята, че особено от февруари 2022 г. Путин се е върнал към доказана в Русия формула на диктатор на страха.
Но не към безпощадни автократи като Сталин, Мао или Хитлер, а към хибриден модел. От една страна, Путин все по-категорично показва на всеки, който си помисли, че може да противоречи на режима, да не си отваря устата, да не говорим да започне политическа дейност в тази посока. От друга, спецслужбите знаят, че руснаците може да си харесват президента, но все пак достатъчно много от тях искат той да мине през институцията на изборите, колкото и нечестни е несвободни да са те.
Не че това поддържа жива надеждата скоро да има някакво завръщане към демокрация в Русия. Просто така бива успокоявана тази част от избирателите, които твърдят, че подкрепят демократичните ценности, но и се примиряват с милитаристичен режим, казва Трейсман.