Все по-млада и все по-важна: Африка ще промени света
"Африка е много по-голяма, отколкото си мислите", отбеляза американско издание преди няколко години.
Съвсем буквално: с площ 30 млн. кв. км, ако бе държава, Африка би била най-голямата в света. Изглежда по-малка от Русия (17 млн. кв. км); всъщност доста над "Русия и половина" би се побрала в нея. По-голяма е от Китай, Индия, САЩ без Аляска, Япония и по-голямата част от Европа, взети заедно.
Заблудата, резултат от начина, по който се правят географските карти, е известен пример за погрешните представи за континента. В последните години Африка работи все по-усърдно срещу другите стереотипи, от изкуството до модата, на места дори в икономиката.
В това усилие тя притежава най-ефективното средство в света: хора. Медианната възраст на континента е 19 години, половината от тази в Съединените щати и Китай.
"Докато светът "посивява", млада Африка цъфти", написа "Ню Йорк таймс" в подробен разказ за начините, по които тя ще влияе на света в следващите години. Тази и други публикации, както и разговор на "Дневник" с наблюдател от континента, сочат, че бъдещето в Африка ще е трудно. Но носи и поводи за оптимизъм.
Малко факти
До 2050 г. всеки четвърти жител на планетата ще е африканец. Подготовката за ефекта от тази експлозия може вече да се усети в африканските общества.
"Това е сеизмична промяна, която вече се усеща. Можете да я чуете в музиката, която светът слуша. Можете да я видите във филми, мода и политика. Можете да я усетите в предприемаческия подтик на младите африканци, в трескавото търсене на работа", пише "Ню Йорк таймс".
Малко данни, събрани в тази публикация и по други източници:
- Медианната възраст в Африка е едва 19 години, при 29 в Индия и 38 в САЩ и Китай. В Япония е 48. Дори на континента тя се увеличава (при 17 г. миналото десетилетие), но по-бавно, отколкото на други места.
- До десетилетие Африка ще стане континентът с най-голяма работна сила, по-голяма от тази на Китай и Индия. Това означава милиард души на възраст между 15 и 65. И в момента милион африканци излизат всеки месец на пазара на труда според Световната банка (но една четвърт от тях си намират работа във формалния сектор).
- До по-следващото десетилетие в Африка ще се раждат две от всеки пет деца на планетата.
- През 1950 г. 8% от хората по света са африканци. Век по-късно, освен една четвърт от човечеството, те ще са една трета от всички млади между 15 и 24 г. според прогнозите на ООН.
- Африка е най-бързо урбанизиращият се континент на Земята.
- Тихо расте и богатството ѝ. "Креди Сюис" очаква милионерите ѝ да се удвоят и да достигнат 768 хил. души до 2027 г. - броят им расте най-бързо на континента. Пазарът се нагажда към промените. "Хилтън" планира да отвори 65 нови хотел в слесващите пет години. Вечерята в нов японски ресторант в Найроби, Кения започва от 200 долара на човек.
- Към 2030 г., според McKinsey, 250 млн. африканци могат да добавят 3 трлн. долара към глобалното потребление.
Както отбелязва за медията директорът на Africa Research Institute в Лондон Едуард Пейс:
Африка навлиза в период на зашеметяващи промени. Светът се променя и трябва да започнем да преосмисляме мястото на Африка в него.
Всичко това ще създаде много възможности пред Африка. Остава отворен въпросът как тя ще се възползва.
Към 2050 г. се очаква християните в Субсахарска Африка да са 1.3 млрд. или 38 на сто от всички в света. Към 2020 г. те са 643 млн. Към 1990 г. са едва 7.4 млн.
И много проблеми
Младото население на Африка иска глас и шанс. И ООН предупреди наскоро, че, за да не се превърне това човешко богатство в бомба със закъснител, ако не се подплати с такива възможности.
Някои от тези възможности вече са предоставени и това рязко увеличава населението ѝ. В средата на 80-те, когато с инициативата Live Aid се набират средства за Етиопия по света, населението ѝ е 40 млн. души. Днес е 120 млн. През същата година в Нигерия живеят 85 млн. души; днес - 213 млн. Седемте милиона в Нигер през същата година днес са 27.
Промяната в здравеопазването, известното подобряване на продоволствената сигурност, рязкото ограничаване на детската смъртност, отвориха нови възможности. Близо половината африканци завършват гимназия (при 27% през 2000 г.). Нищо от това обаче не премахва бедността; Нигер е на дъното на Индекса на човешкото развитие на ООН.
"Африка има нужда от индустриализация и продукция с добавена стойност", каза за "Дневник" Овигуе Егуегу, анализатор на политики в консултантската организация Development Reimagined.
2.4 млрд. души ще живеят тук през 2050 г., само след 30 години, и трябва да се действа спешно. Удвояването на хората ще е натиск върху политическата система.
На много от страните липсват въображение, воля, капацитет за добри политики. Има и структурни проблеми: например в натрупването на капитал. "Военни преврати и военни правителства няма да решат тези проблеми... Не мисля, че тези лидери ще тласкат процеса напред."
Десетки милиони семейства още нямат достъп до образование. Пътищата водят до крайбрежието от времето на колониализма, вместо да свързват страните. Както пише "Ню Йорк таймс" за шестотинте милиона африканци, които още нямат електричество: "средностатистическият американски хладилник потребява повече енергия от средностатистическия човек в Африка".
Какво точно ще работят тези хора? Въпросът вече създава напрежение.
Общ знаменател
Според скорошен доклад на ООН промяната ще дойде само ако "тези поколения бъдат напълно овластени да осъществят потенциала си" и младите бъдат включени във вземането на решения.
Континентът обаче няма време за поетапна, бавна но сигурна, промяна; безперспективността и в момента е опасна.
| Възходът на екстремистките групи в Сахел, често наричан "глобален епицентър" на джихадисткото насилие (но и известен като мястото с най-висока раждаемост в света), е свързан с липсата на поминък (включително в случаите, когато лошото управление и климатичните промени са го заличили): или хващаш оръжи, или бягаш. Това сочи доклад на ООН, каза го тази година пред "Дневник" и Елвис Пол Тангем от Африканския съюз. |
Африка гради Велика зелена стена въпреки пандемия, война и преврати
Вторият избор тревожи Европа, където въпреки застаряването и трудното запълване на работни места миграцията поражда ожесточени дебати, облечени в националистически (понякога ксенофобски и расистки) послания и зле прикриващи страха от промяната и битката за все по-оскъдните публични средства.
Има и "трети" път, за който Африка припомня напоследък. В него се очертава най-яркият разлом между "млади" и "стари": радикалната промяна.
Дузина преврати (в някои страни - по два) белязаха континента в последните три години, от успешни в Мали и Габон до опити в Гвинея-Бисау и Сиера Леоне. Дори за тези събития е трудно да се говори с обобщения, предвид различните причини за недоволство в различните страни. И все пак може би ги обединява една ключова дума.
"Ако има има едно, което свързва всички преврати в Западна Африка и Сахел, това е, че виждаме смяна на поколенията", казва Овигуе Егуегу. "Всички лидери (в белязаните от преврат страни в Западна Африка - бел. Ред.), без нигерските, са млади. Ибрахим Траоре в Буркина Фасо е на 35. Асими Гоита в Мали е на 43. На 43 е и Мамади Думбуя в Гвинея." На 38 идва на власт обявеният от военните за президент на Чад Махамат Идрис Деби, наследил убития си през 2021 г. Баща.
В Африка са някои от най-старите лидери в света - и по възраст, и по време на власт. Те нямат нови идеи.
"И това влиза в играта на такива като Думбуя и Махамат Деби. Думбуя казва: "Вижте този човек, толкова е стар. Няма решение за проблемите ни. Знаете ли, аз мога да донеса нещо ново", продължава нигерийският изследовател.
Два преврата в Африка трябва да отрезвят и Запада, и Русия
Подобна е равносметката на юг от Сахел. Президентът на Камерун Пол Бия е на 90. Теодоро Обианг (Екваториална Гвинея) е на 79. Бола Тинубу в Нигерия е на 71 и е демократично избран, в иначе динамичната нигерийска политическа система; но и най-младият му опонент бе на 63. "Важен фактор е и колко години са били на власт ("рекордьорът" Теодоро Обианг е с 44 години - бел. ред.). Лесно е за недоволен военен да каже: тези хора нямат какво да предложат. Нека сменим режима."
Тъкмо затова, продължава Егуегу, след преврата в Габон имаше пълна промяна в ръководството в камеруснкото министерство на отбраната, в сигурността, в президентската гвардия. "Очакваха, че може би вълната от Западна Африка се прехвърля в Централна Африка и направиха промените."
Сваленият в Мали президент Ибрахим Бубакар Кейта бе на 75 при преврата през 2020 г. Ибрахим Траоре свали в Буркина Фасо друг превратаджия, Пол-Анри Дамиба, тогава на 41, който бе отстранил избрания президент Рок Каборе, тогава на почти 65. В Гвинея, по време на преврата, Алфа Конде бе на 83. Как изобщо, съгласно препоръката на ООН, да се "овластят младите" на континента?
Успехите се губят в огромните мащаби
Не всичко е загубено. След изпитания като причинените от COVID-19 и войната в Украйна, а и икономическото забавяне от предшестващото десетилетие на рязко икономическо забавяне. В резултат на едва 1.1% растеж средно за последните десетилетия, 60% от африканците продължават да живеят в бедност (абсолютният им брой се е увеличил с 30 млн.).
Африка опасно се задъхва под тежестта на войната в Украйна
В мащабите на безизходицата на стотици милиони африканци не изпъкват успехите на конкретни страни, градове и сектори, превърнали се в източници на иновации, продуктивност и растеж, се казва в доклад на консултантската компания McKinsey от лятото.
Не съществува "една Африка" в икономически план, продължава докладът. Растежът в държавите, където живеят близо половината африканци, надхвърля средния за континента. Редица страни показват увеличения на инвестициите, износа и урбанизацията също над средните, а това повишава продуктивността от Етиопия и Руанда до Гана, Демократична Република Конго и Кения. Не може да се каже за забавящите се най-големи икономики на континента (Египет, Нигерия и Южна Африка). Тези системно или напоследък забавящи се страни формират около 75% от брутния вътрешен продукт на континента към 2019 г.
Същевременно в системно и напоследък ускорилите растежа живеят 50% от населението на Африка към 2019 г. Растежът на континента твърде силно зависи от градовете, но в много от тях са базирани големи частни компании със сериозен неразработен потенциал за растеж. Най-малко 345 компании към момента имат годишни приходи от над 1 млрд. долара, а заедно имат приходи от над 1 трлн. Общо 230 от тях са създадени в африканска страна, от местен предприемач. От тях едва 52 са държавни. От приходите на всички тях обаче 70% идват от шест сектора: петрол и газ, минно дело, търговия на дребно, потребителски стоки, производство и телекомуникации.
Преходът от земеделие и добив към услуги става много бързо; въпросът е как да се повиши производителността. Делът на услугите в брутния вътрешен продукт расте: от 50% през 2000 г. на 56 на сто през 2019-а. За нови работни места, които действително ще се увеличат със стотици хиляди, тъкмо повишената производителство ще отвори нови възможности, смята McKinsey. Според компанията, до 2030 г., сектор услуги ще създаде най-малко 85 млн. нетни работни места - достатъчно за половината нови влизащи на трудовия пазар във високопроизводителния сегмент.
Броят на нови работни места в услугите почти би се утроил, ако Африка имаше продуктивността на най-силния хъл за услуги в Азия, а това би добавило 1.4 трлн. към икономиката на континента.
Друга ключова стъпка: нужно е да се повиши свързаността на икономиките. Едва 10% от вноса и 17% от износа на континента са между регионите му: повечето са свързани с Европа, Китай и (много по-малко) със САЩ. Подобряването на продуктивността, ефективността и достъпа до нови пазари може да увеличи приходите на споменатите големи компании с 550 млрд. долара, смята McKinsey.
Меката сила (а по-късно - и твърдата)
С всичко това се променя и африканската политика. Русия търси там дипломатическа подкрепа, Китай спечели известно влияние с многомилиардни инвестиции или най-малкото неосъждане, Западът опитва да засили ангажимента си, докато и други търсят място.
От този интерес произтича ново самочувствие. Илюстрация бе разговор на президента на Намибия с германския посланик тази година; пратеникът на Берлин изуми лидера в приемащата страна с изразени притеснения от присъствието на много китайци; отговорът със сигурност го е разочаровал.
Какво "печели" Русия в Африка за сметка на Запада и Украйна
Изобилието на ресурси превръщаше Африка в обект. Преходът към многополюсен свят и пресичането на геополитически апетити, младото население и всички произтичащи възможности за развитие ѝ дават шанс да е субект, дори без единен глас на 54-те държави. Африканският съюз през септември стана част от Г-20 и се нареди до Европейския. Значението на присъединяването на Египет и Етиопия към БРИКС още е неясно, но поканата за тях отразява нарастващия интерес към региона от държавите с амбиция да са "алтернатива" в многополюсния свят.
За изборите, които правят държавите в тези обстоятелства, не може да се мисли само през призмата на противопоставянето между лагерите. Овигуе Егуегу даде пред "Дневник" пример с превратите от последните години.
Тези преврати нямат общо с Русия. Дори тези в Мали, Буркина Фасо и Нигер нямат с Франция, а с националния интерес. Ако той и външнополитическите цели клонят към конкретна страна, ще се работи в тази посока, била тя Русия, САЩ или Китай.
Дори погледът към позициите във войната в Украйна показва това: едни сигнализират подкрепа за руската позиция, други, без да са "за" Украйна, могат да признаят притесненията на Украйна.
Ясно разбираме, че или сме близо до Студената война, или в ожесточена надпревара на големите сили, всички трябва да внимават, формулирайки външната си политика.
Това говорене за Студената война означава ли, че мисленето от този период ще остане и когато старото поколение политици отстъпи на новите? Колониализмът може да приключи преди доста време политически, "но икономически още е тук; младите израснаха в система, възприемана като колониална в много отношения", казва Егуегу. "Никоя държава не може да забрави историята си. Не можеш да забравиш нещо толкова експлоататорско. И това ще продължи със смените на поколенията, колкото и да сменяте правителствата."
Още преди държави на континента да могат и да си помислят да бъдат "полюси", меката сила на "произведеното в Африка" все повече се усеща. "Ню Йорк таймс" дава пример с афробийтс звездата Burna Boy, напълнил място в Лондон с капацитет 80 хил. души тази година. Африканската мода все повече приковава вниманието. Континентът не спира да обогатява френския език.
Платформата "Нетфликс" изобилства с африканска продукция (дори, например, неангажиращи комедии за богати семейства в Нигерия), за чийто бум, според събеседник на "Ню Йорк таймс", врата отворил холивудският филм "Черната пантера". През 2018 г. той взе "Оскар" за саундтрак, в който влиза песен с мотив от Али Фарка Туре - пионер на все по-известния пустинен блус (поне четири от най-популярните имена са в списъка с гостували в София между 2019 и предстоящото лято, включително двама от най-големите виртуози).
Афробийтс пък често се бърка с афробийт - стила на емблемата на нигерийската музика в средата на миналия век Фела Кути с влияние в световната музика и до днес. "Фела не бе просто музикант, а политик, който искаше да промени света", каза френският президент Еманюел Макрон, когато посети клуба му в Абуджа през 2018 г., като част от усилията да се хареса повече в Африка.
Мали - бедност, преврати, джихад и много музика
Африка постепенно заема мястото, което мащабите ѝ ѝ отреждат в света. Дори процесът да е по-бавен, отколкото ѝ се иска, а крайният резултат да не е предизвестен.