Ако космическата надпревара е продължение на геополитиката с други средства, то 2024 г. е стъпка към отговор на въпроса дали все още доминиращият в световната система играч може да продължи да задава успешно пътя в нея за XXI век.

Съединените щати се завръщат на Луната (и около нея) след половин век отсъствие. Правят го по-късно от други държави. Но с ясно подредени стъпки към трайно присъствие с надеждата то да превърне естествения земен спътник в спирка към Марс, а защо не някой ден и други дестинации.

Голямото космическо събитие на 2024 г. обаче изглежда ще е в самия ѝ край - на 24 декември американската сонда Parker Solar трябва да профучи толкова близко до Слънцето, че специалисти от програмата на НАСА го сравняват с "кацане върху звезда". "Това ще бъде монументално постижение за човечеството. То ще бъде равносилно на кацането на Луната през 1969 г.", обясни за Би Би Си д-р Нур Рауафи, който иначе работи за Лабораторията за приложна физика към университета "Джонс Хопкинс".

По Коледа догодина сондата ще е достигнала скорост, с каквато не се е движило нищо, създавано от човек - 195 км в секунда или 700 064 км/ч. Причината е чудовищната привличаща сила на Слънцето, покрай чиято "повърхност" Parker Solar ще премине на "само" 6.1 млн. км.

Следват още няколко обиколки и събиране на уникални научни данни, които да допълнят вече събиращият информация от ноември 2021 г. европейски проект Solar Orbiter. Той ще работи до 2030 г., но преминава най-близо на 42 млн. км, т.е. е 7 пъти по-далеч от целта на НАСА.

Космосът обаче все повече изглежда като начинание, изискващо сътрудничество между страните. Индия, Китай, Япония, Обединените арабски емирства ще работят по собствени проекти догодина, но някои от тях ще си партнират със САЩ. Индия същевременно ускорява тестовете, които да отведат нейни астронавти до Луната и да ѝ дадат собствена космическа станция през следващото десетилетие. Такова присъствие ще търси и Китай.

Ето и кратък списък на мисиите, които ще бележат 2024 г. по пътя към тези цели.

Частната компания "Астроботик" (Astrobotic) трябваше да спусне на 25 януари първия американски апарат на Луната от 1972 г. насам.

Датата се отлага; излитането трябваше да е около Бъдни вечер, за да се постигне този график, но технически проблем забави процеса. Апаратът обаче остава в готовност за старт в началото на януари, когато новата американска ракета носител "Вулкан Кентавър" (Vulcan Centaur) излети. С нея ще пристигнат няколко лунохода (включително куп малки мексикански). Тя ще се "конкурира" с още една мисия - на компанията Intuitive Machines - която ще лети с "Фалкън 9" на "Спейс Екс" (SpaceX) също през януари.

Това "завръщане", в момент на повишен интерес на световни сили към Луната, носи голям залог за САЩ и друг апарат, "Орион", го олицетворява.

Десет месеца след двете лунни мисии "Орион" ще направи първия пилотиран полет от "Артемида II". След успеха на първата мисия "Артемида", при която капсула обиколи Луната през ноември 2022 г., подготовката бе по-дълга. Излитането не се очаква преди ноември 2024 г. Осемдневното пътуване около Луната на трима американци и един канадец е само крачка по пътя към желаната цел - стъпване на хора на повърхността ѝ най-рано през декември 2025 г. ("Артемида III"), а по-късно и изграждане на лунна станция. "Прилуняването" на хора трябва да стане на Южния полюс, където и достигна тази година индийският апарат "Чандраяан".

Засега процесът върви по план - през ноември астронавтите написаха имената си на "Орион". Гигантската ракета Space Launch System (SLS) в момента е на етап сглобяване.

След период, в който разходите за космически проекти бяха ограничени, САЩ предпочитат да действат крачка по крачка. Ако стъпването на Луната стане през 2025 г. (или дори да се забави, голяма вероятност за което има, и да е например през 2026-2027 г.), 15 години по-късно НАСА се надява друга дестинация - Марс - да е достигната.

Как САЩ ще проправят пътя към Луната (а обикалянето ѝ е част от тази подготовка) е важно и за България, след като страната се присъедини през ноември към споразумението "Артемида" на НАСА за мирно изследване на Космоса, Луната, Марс, комети и астероиди. Това ще отвори вратата по-широко за български фирми и включването им проекти с чуждестранни компании и търсенето на инвестиции.

Толкова американски мисии (седем) не са се отправяли към Космоса от 1997 г. Толкова много хора (26 души) не са изпращани от 2009 г., когато полетяха 35.

През 2010-2011 г. совалките бяха изведени от употреба. Почти десетилетие - до историческото скачване на кораб на "Спейс Екс" с хора на борда с Международната космическа станция през 2020 г. - пилотираните полети бяха спрели.

Компанията на американския милиардер Илон Мъск промени това. Тя работи както по програми на НАСА, така и с частни мисии, като е превозила 40 души с 11 полета на четири капсули.

Пет от планираните полети са на "Спейс Екс", включително първата космическа разходка с търговска цел по време на второто пътуване в Космоса на бизнесмена Джаред Айзъксман. За НАСА по-съществени може да са превозите до МКС на астронавти от други държави: Турция, Италия, Швеция (вече са извършвани полети за Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства).

Другият е споменатият в програмата "Артемида" и първият тест през април на CST-100 Starliner - капсула на "Боинг" за многократна употреба. Двама астронавти ще излетят за МКС, където ще останат поне осем дни. Стартът вече бе отложен поради технически проблеми. Ако последната мисия успее, тя може да се превърне във вододел в частните изстрелвания - първата, при която американска капсула каца на сушата вместо в океана.

Или тя, или полет на "Спейс Екс" (двете компании спечелиха договора на НАСА за частен транспорт на астронавти през 2014 г.) ще са първият пилотиран полет от "Кейп Канаверал" вместо от обичайния за целта Космически център "Кенеди".

Интересът към превоз на хора в Космоса може само да се увеличи с развитието на частната индустрия; отвъд мисиите със стратегическо значение за САЩ компании като Blue Origin и Virgin Galactic може да продължат със суборбиталните полети. Русия и Китай също се очаква да изпратят още космонавти и тайконавти.

Космическите мисии тази година далеч не се изчерпват със САЩ.

Индийската космическа агенция ISRO например е подготвила 12 мисии за предстоящата година след триумфа на Луната от 2023 г.

Една от тях, NISAR, в сътрудничество с НАСА, ще изпрати в орбита ново поколение сателити. Други ще издигнат спътници, нужни на метеорологията и борбата с бедствия и аварии в страната с 1.4 млрд. души. Oceansat-3A ще даде нови възможности в океанографията.

Трябва да има и тестови полети за изпращане на индийски астронавти; страната също се надява индиец да стъпи ла Луната, но до 2040 г. Пет години преди това да е изградила собствена космическа станция. В много от тези мисии ключов е набъбващият частен космически сектор с 523 стартъпа и компании; 297 търсят подкрепа за научноизследователска дейност и тестове.

Европейската космическа агенция насрочи за периода 15 юни - 31 юли 2024 г. изстрелването на новата ракета Ariane 6, след успеха на ключов тест във Френска Гвиана в края на ноември. Разработката на Ariane 6 бе обявена преди десет години, покрай нарастващата конкуренция на пазара на частните космически изстрелвания, но технически проблеми забавяха завършването и изстрелването ѝ.

Ракетата ще носи малки сателити, включително два от НАСА - полезният товар е ограничен, тъй като полетът все пак е тестов. Жизненоважно за Европа е той да успее: Ariane 5 летя последно на 5 юли 2023 г., а по-малката Vega C не извършва превози след проблем през декември 2022 г.

Япония се надява да спусне успешно на Луната изключително малък апарат SLIM на космическата си агенция JAXA на 19 януари, след като влезе в окололунна орбита на Коледа. При успех това ще е петата държава след Съветския съюз, САЩ, Китай и Индия с подобно постижение. Възможно е и второ японско кацане, но към края на годината - ако този път космическият стартъп ispace успее, след като предишният апарат се разби заради грешни изчисления на разстоянието и скоростта до Луната.