Първият ден от 2024 г. е денят, в който първите филми за "Мики Маус" от 1928 г. стават част от домейна на общественото достояние (public domain) заедно с много други забележителни произведения от цял свят, прочули своите автори.

Първи януари се отбелязва от творци, архивисти и активисти от цял свят, както и цели общности като движението "Уикимедия" и Internet Archive, посветени на създаването, съхраняването и предоставянето на свободен достъп до знание и културно наследство, като Ден на общественото достояние (Public Domain Day).

Празнува се правото и възможността на човечеството да черпи безпрепятствено от световния фонд на изкуството и науката или най-общо от достиженията на човешката цивилизация, което днес все повече се разбира като незабавен и неограничен достъп до цифрово съдържание от всяка точка и по всяко време.

Общественият домейн обхваща всички знания и информация - включително книги, фотографии и аудио-визуални произведения - които не са защитени с авторски права и могат да бъдат използвани без ограничения

През 2024 г. първият публикуван късометражен анимационен филм с героя на Мики Маус - Steamboat Willie - става обществено достояние, след като периодът на авторските права на филма изтече в Съединените щати и той вече е достъпен за всички. По този повод пълнометражна версия с висока разделителна способност на Steamboat Willie днес (1 януари) е публикувана на първа страница на англоезичната "Уикипедия".

Сега всеки е свободен да споделя и ремиксира Steamboat Willie, без да е необходимо първо да получи лиценз. Това се отнася и за голям брой творчески произведения, публикувани през 1928 г., като "Къщичката в къта на Пух" от А. А. Милн (втората от двете книги за Мечо Пух) и симфоничната поема "Един американец в Париж" от Джордж Гершуин ("Рапсодия в синьо/в стил блус", публикувана за пръв път през 1924 г., вече стана обществено достояние).

Малко под осем минути, Steamboat Willie не само представя най-популярния от многото анимационни герои на "Уолт Дисни", но също така е един от първите анимационни филми с напълно постпродуциран синхронизиран саундтрак. Това допринася за популярността на филма след излизането му през 1928 г.

При филми срокът на авторското право е 70 години след смъртта на последния преживял измежду режисьора, сценариста, оператора, автора на диалога и автора на музиката, ако тя е била създадена специално за филма.

Авторските права върху Steamboat Willie първоначално трябваше да изтекат през 1984 г. През десетилетията компанията "Уолт Дисни" успешно лобира за удължаване на срока на авторските права съгласно законодателството на Съединените щати.

Реформата от 1998 г. дори получи прозвището "Законодателен акт за защита на Мики Маус", защото най-известният бенефициент от него беше именно известният анимационен герой на Дисни. Удълженият срок на защита обаче изтече вчера.

Същевременно трябва да се има предвид, че изтекли към днешна дата са само авторските права върху филма от 1928 г. - персонажът на Мики Маус остава защитен като регистрирана търговска марка. Авторското право върху тези произведения също продължава да съществува в редица юрисдикции извън Съединените щати.

В някои страни цялото музикално творчество на руския композитор Сергей Прокофиев - включително "Петя и вълкът", една от най-известните му творби - става обществено достояние въз основа на правния принцип за изтичане на защитата на авторските права 70 години след смъртта на създателя.

Сред останалите световно известни творения, които днес стават общодостъпни в юрисдикциите, в които срокът на авторското право е 70 години, са стихотворението "Не си отивай кротко в тъмнината" от Дилън Томас (заглавието е от превода на български език на Александър Шурбанов от 1992 г;. в оригинал поемата е озаглавена Do Not Go Gentle Into That Good Night).

Творбите на Сергей Прокофиев са илюстративен пример за това колко трудно е да се очертаят границите на общественото достояние, отбелязва Лукас Мезгер - медиен и ИТ адвокат с докторска степен по авторско право от Университета в Кил, редактор (доброволец) в "Уикипедия" на немски език. Съгласно руския закон за авторското право работата му вече е обществено достояние от няколко години и много други юрисдикции вече са последвали примера.

И все пак в Съединените щати авторските права върху "Петя и вълкът" всъщност бяха възстановени след изтичането им и удължени до 2031 г. в много обсъждана реформа на авторските права от 1994 г. (законодателен акт на Конгреса на САЩ, който въвежда в американското законодателство Споразумението от Маракеш от 1994 г. , сред чиито ефекти е предоставянето на защита на авторското право на чужди произведения, които преди това са били обществено достояние в Съединените щати.)

Авторското право се закриля за определен срок от време. Тъй като законите се различават в световен мащаб, статусът на авторското право на някои произведения не е еднакъв.

Когато дадено произведение е влязло в домейна на общественото достояние, вече няма правно основание за налагане на ограничения върху използването на това произведение. Докато произведенията могат да бъдат посветени на домейна на обществено достояние с отказва на създателя от неимуществените му авторски права, повечето произведения с такъв статут са обществено достояние, защото са достатъчно стари, за да са изтекли авторските им права.

За произведения, създадени преди 1870 г. или около това време, обикновено е безопасно да се приеме, че са обществено достояние по целия свят.

Повечето юрисдикции са обхванати от един от трите основни типа срок за авторско право за исторически литературни и художествени произведения:

През последните десетилетия се наблюдава разширяване на обхвата на авторското право както по отношение на времето, така и по отношение на защитения предмет. През ХХ век авторските права са разширени, за да отговорят на интересите на притежателите на права за сметка на домейна за обществено достояние

С изключение на Беларус (50 години след смъртта) и Испания (80 години след смъртта на създатели, починали преди 1987 г.), произведение става обществено достояние в Европа 70 години след смъртта на създателя, ако е един, или 70 след смъртта на последния жив автор, ако произведението е със съвместно авторство.

В Европейския съюз има и действаща специфична разпоредба по отношение на произведенията, станали обществено достояние, които никога преди това не са били публикувани. Тя урежда временно сродно право за издателите на непубликувано преди това произведение, дори когато то вече е с изтекли авторски права по отношение на автора. Срокът на закрила на непубликувани преди това произведения съгласно Директивата на ЕС от 12 декември 2006 година за срока за закрила на авторското право и някои сродни права е 25 години от момента, в който произведението е било законно публикувано или законно публично съобщено за пръв път.

В повечето страни от Африка и Азия, както и Беларус, Боливия и Нова Зеландия произведение става обществено достояние 50 години след смъртта на създателя. През 2004 г. авторското право в Австралия се промени от закон "плюс 50" на закон "плюс 70" в съответствие със Съединените щати и Европейския съюз.

По подобен начин Канада измени своя Закон за авторското право през 2022 г. от закон "плюс 50" на закон "плюс 70", който влезе в сила на 30 декември 2022 г., но не възобнови изтеклите авторски права. В резултат на това авторските права на автори, чиито произведения досега не са били обществено достояние, няма да изтекат в Канада преди 1 януари 2043 г. (тогава обществено достояние ще станат произведенията на автори, които са починали през 1972 г.).

Обхватът на авторските права се определя спрямо понятието "автор" и съответните законово признати обекти. Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение на литературата, изкуството или науката. Обект на авторско право са произведения на литературата, изкуството или науката, които са резултат от творческа дейност и са изразени по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма.

Прехвърлянето на имуществените права създава категорията "носители на авторско право", докато неимуществените права са неотчуждими.

Не са обект на авторско право нормативните и индивидуалните актове на държавни органи (закони, наредби, постановления, правилници, заповеди и пр.), както и официалните им преводи, както и всякакви идеи и концепции, фолклорни творби, новини, факти, сведения и данни.

Вижте още: