Земята се затопля със скорост, която е безпрецедентна в историята на човешката цивилизация. Средната температура на повърхността на Земята се е повишила с 1.2°C (градуса по Целзий) от прединдустриалния период, а 19 от 20-е най-топли години в историята са настъпили след 2000 г.

През миналата година глобалните температурни рекорди бяха разбити и докато не бъдат "подобрени", 2023 г. ще остане най-топлата година в историята. Това се дължи на комбинация от предизвикана от човека промяна на климата и природни фактори като Ел Ниньо, промени в слънчевата активност и масивно подводно вулканично изригване.

Глобалната средна температура за 2023 г. от януари до октомври беше най-високата в историята, с 1.43°C над средната за прединдустриалния период от 1850 - 1900 г. и с 0,10°C по-висока от средната за десет месеца за 2016 г., която беше най-топлата календарна година на рекорд до 2023 г.

Няколко месечни рекорда също бяха счупени през 2023 г. Например октомври 2023 г. беше най-топлият октомври, регистриран в световен мащаб, със средна температура на въздуха на повърхността 15.3°C, 0.85 градуса по Целзий над средната за периода 1991 - 2020 г. за октомври и 0.40°C над предишния най-топъл октомври през 2019 г.

Септември 2023 г. беше най-топлият девети месец, регистриран в световен мащаб, със средна температура на въздуха на повърхността 16.38°C, 0.93°C над средната за септември 1991 - 2020 г. и 0.5°C над температурата от предишния най-топъл септември през 2020 г.

Лятото на 2023 г. беше най-горещото в северното полукълбо в историята, допринесло за екстремни метеорологични явления като океански бури, горски пожари, наводнения и суши. Според НАСА юли 2023 г. е бил по-горещ от всеки друг месец в историята на температурните измервания, като в някои региони като Гренландия и Антарктическия полуостров е отчетено повишаване на температурата с около 4°C над средното.

В САЩ град Финикс преживя 30 поредни дни с дневни температури 43.3°C или по-високи и регистрира най-топлата си нощ с температури на 19 юли от или над 36.1°C.

На 17 и 18 ноември 2023 г. средната температура на въздуха в близост до повърхността на Земята беше с 2 градуса по Целзий над средната от прединдустриалната епоха за първи път в епохата, отнасяща се за съвременното човечество.

През октомври, след като четвъртият пореден месечен глобален температурен рекорд беше поставен, учените климатолози обявиха, че очакват 2023 г. да бъде най-топлата година в историята. Въпреки че на пръв поглед стойността, с която септемврийски средни температури счупиха рекорда, не изглеждаше като толкова голямо увеличение, то привлече много внимание и предизвика значително безпокойство, защото бе значително по-голямо в сравнение със стъпка на увеличение при предишните рекорди.

Според професор Колин Джоунс, учен по климата в Националния център за атмосферни науки, базиран в британската национална метеорологична служба (Met Office), в бъдеще може да се очаква да продължат да се проявяват временни ускорения като това, което наблюдаваме през 2023 г., и забавяне на глобалното затопляне на повърхността на Земята. Това е свързано с периодичните колебания на Ел Ниньо и Ла Ниня.

По време на събитията Ел Ниньо затоплянето на повърхността се увеличава в тропическия Тихи океан и в световен мащаб, докато по време на Ла Ниня излишната топлина се смесва по-дълбоко в океана, под повърхността, и скоростта на затопляне на повърхността се забавя, докато тази топлина не се появи отново на повърхността след известно време. "В резултат на това глобалното затопляне има тенденция да се случва стъпаловидно, вместо просто да се увеличава с една и съща скорост всяка година", обяснява Джоунс.

Ефектите от Ел Ниньо обикновено се проявяват през годината след образуването му, така че експертите прогнозират, че 2024 г. вероятно ще бъде още по-гореща.

Според Службата за изменение на климата "Коперник" месеците юли, август и септември през 2023 г. са били с повече от 1.5°C по-топли от прединдустриалния референтен период. Това ясно илюстрира глобалните температурни крайности през 2023 г., но не трябва да се тълкува погрешно като доказателство, че Парижкото споразумение, което си постави за цел да задържи повишаването на средната глобална температура доста под 2°C над прединдустриалните нива - и да се стреми към 1.5°C, вече е нарушено.

Преминаването на прага на глобалното затопляне от 1.5°C - 2°C се отнася за дългосрочни средни годишни глобални повърхностни температури, а не за отделни месеци. Което не променя факта, че при консенсус в научните среди за човешката дейност като водеща причина за климатичните промени усилията за ограничаване на щетите и ускоряване на екологичния преход и устойчивото развитие не просто трябва да се запазят, но и да се увеличат.

Дим от горски пожар погълна емблематичния силует на Ню Йорк, обвивайки "Емпайър стейт билдинг" в антиутопична оранжева мъгла. Огромен топлинен купол счупи температурни рекорди в Тексас, причини претоварване на електрическата мрежа (за климатични инсталации) и уби 13 души. Пороен дъжд наводни долината Хъдсън и Върмонт, отнасяйки домовете на жителите, които бяха принудени да се придвижват по улиците в центъра на града с кану. "Това лято Съединените щати приличат на снимачната площадка на касов филм за катаклизъм", написа националният кореспондент на "Ел Ей Таймс" Джени Джарви на 12 юли 2023 г.

Около 100 милиона американци от Калифорния до Флорида бяха предупреждения за горещини или екстремни горещини и посъветвани да останат на закрито.

Бенджамин Къртман, професор по атмосферни науки в Университета на Маями и съпредседател на Работната група за климатични прогнози на Националната администрация за океаните и атмосферата, отбеляза, че докато горещите вълни са "типични летни неща" в щати като Флорида, е най-шокиран от бързо затоплящи се морета. Отчитането на температурата на повърхностната морска вода в широка ивица от Флорида Кийс - и части от Мексиканския залив - показа близо 5 градуса над нормалното за това време на годината.

Още преди лятото обаче Азия преживя най-лошата гореща вълна в историята на температурните измервания на континента. В средата на април 2023 г. горещи вълни настъпиха в няколко страни в Южна Азия, Индокитай и части от Китай и няколко града в региона отчетоха рекордни температури. В Луанг Прабанг, Лаос, температурите достигнаха 42,7 °C - най-високите в регистрираната история на Лаос, докато съседен Тайланд достигна рекордните 44.6 °C. Най-малко 13 души загинаха в щата Махаращра, Индия, в резултат на топлинен удар. През май Виетнам регистрира най-високата си температура - 44.1 °C.

Национална метеорологична служба на САЩ (NOAA) съобщи наскоро, че ноември 2023 г. е бил най-топлият, регистриран от агенцията. Горещите вълни доведоха до топене на морския лед и според измерването количеството му през ноември е било второто на най-ниско за този период от годината.

Катастрофите, предизвикани от климата, имат опустошителни и убийствени глобални последици - от интензивни горещи вълни до обилни валежи.

Панамският канал също достигна най-ниското си ниво от отварянето му преди 109 години поради рекордно малко количество на валежите. Това сериозно наруши световната търговия, тъй като каналът прави възможна около 6% от нея. Сушата принуди канала да ограничи преминаването на контейнеровози, което означава, че само по-малки кораби и кораби, превозващи по-малко товари, могат да използват 82-километровия изкуствено създаден пролив. Случаят с Панамския канал е крещящ пример за финансовото бреме на екстремните метеорологични явления върху бизнеса, тъй като ограничените водни пътища водят до забавяния в транспорта на някои стоки, достигащи до пазара, и могат да принудят някои спедитори да използват нови маршрути.

Горещите вълни обаче причиняват и други климатични събития с убийствени последици, какъвто бе случаят с проливните дъждове в различни части на Индия. През юли рекордни мусонни дъждове убиха повече от 100 души за две седмици в части от Северна Индия, включително в Химачал Прадеш, който беше най-тежко засегнат. През август проливни мусонни дъждове предизвикаха наводнения и свлачища в хималайския регион на Индия. Цели села бяха потопени, близо половин милион души бяха засегнати от тежките наводнения, хиляди от които бяха настанени в лагери. Макар проливните валежи, причинени от мусоните, да са обичайно явление в хималайските региони, увеличаването на екстремните метеорологични явления в района разтревожи учените. През 2022 г. година десетки жители на Индия и Бангладеш загинаха при сезонните наводнения, а милиони останаха без дом.

Връхлитайки Европа през втората третина на юли, рекордна гореща вълна засегна много страни на Стария континент, като последиците се усетиха най-тежко в Гърция, Италия, Испания и части от Югоизточна Европа. Екстремното метеорологично събитие бе наречено от Италианското метеорологично дружество "Цербер" на името на многоглавото куче на Хадес от гръцката митология. Горещата вълна през третата седмица на юли 2023 г. също получи прозвище, вдъхновено от древногръцката митология и отново от подземното царство на бога на смъртта - Харон, лодкарят, който прекарва мъртвите през реките Стикс (на омразата) и Ахерон (на скръбта).

Повече от 80% от хората на Земята са преживели по-горещ юли, предизвикан от изменението на климата, установиха учени, провели изследване, което оценява ролята на изменението на климата за 4700 града в 200 държави. Докладът, представящ резултатите от изследването, бе публикуван под заглавие "Ежедневните последици на изменението на климата в световен мащаб по време на най-горещия месец на Земята". Анализът с помощта на инструмент за определяне на дневната температура Индекс на изменение на климата (CSI) показва, че причинените от човека промени в климата правят необичайно горещите температури през юли 2023 г. най-малко три пъти по-вероятни по целия свят.

Хората, живеещи близо до екватора и на малки острови, са изпитали изключително силно въздействието на причинени от човека промени в климата върху юлските температури, се посочва още в доклада. На места с тропически климат сравнително малки дневни температурни аномалии могат да окажат силно въздействие върху CSI. Малките островни развиващи се държави - включително 11 в Карибския басейн - представляват 16 от 28-е държави с най-високо средно ниво на CSI за юли (5.0), което показва, че за наблюдаваните условия е поне пет пъти по-вероятно да се дължат на изменението на климата, причинено от човека.

През всеки ден от юли 2023 г. два милиарда души са преживели горещини, станали поне три пъти по-вероятни поради изменението на климата, а 6,5 милиарда души са изпитали това въздействие поне един ден от месеца, установили за изследователи.

Тъй като метеорологичните модели продължават да стават все по-нестабилни, перспективата за предизвикана от климата миграция все повече се превръща в основен проблем. Според ООН екстремните метеорологични явления, включително обилни валежи и суши, вече са накарали "средно повече от 20 милиона души да напуснат домовете си и да се преместят в други райони в своите страни всяка година". Според портала за миграционни данни през 2022 г. около 8.7 милиона души в "88 държави и територии са били принудени на вътрешно разселване в резултат на бедствия".

Държави с най-високи нива на вътрешно разселени лица поради проблеми, свързани с времето, като наводнения и бури, са Пакистан, Филипините, Китай, Индия и Нигерия.

Според организацията Climate Refugees, която документира нарастващата заплаха от изтласкването на хората от местата, където живеят, поради измененията на климата, то може да се проявява като "мултипликатор на заплахите" - изостряне на съществуващите рискове и създаване на нови, като несигурност на храните и водата и конкуренция за ресурси, което допринася за конфликти и комбинирано разселване.

За тези, които вече са избягали от конфликт и търсят убежище в нова страна, изменението на климата ще засегне сериозно вече разселеното население. Тук е важно да се отбележи, че в международното право терминът "климатичен бежанец" не съществува и този тип миграция не отговаря на условията за закрила съгласно Конвенцията за бежанците от 1951 г.

Хора, засегнати от изменението на климата, "всъщност не искат да прекосят Средиземно море, защото все още имат своята ферма, която трябва да пазят, все още имат собственост в страната си", обяснява Юджин Бюн - говорител на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН). Така че разказите за "потоп от бежанци", идващ към глобалния север, не отразяват реалността и не са полезни за разбирането на климатичната миграция, отбелязва Симперингам.

Учените прогнозират, че 2024 г. ще продължи тенденцията с температури, достигащи нови висоти, която дефинира 2023 г. Британската национална метеорологична служба очаква средната глобална температура през следващата година да бъде между 1.34°C и 1.58°C над средната. И докато според NOAA Ел Ниньо почти ще изчезне през 2024 г., топлината, която се генерира по време на модела, може да се задържи през значителна част от годината.

В допълнение към Ел Ниньо в Северния Атлантик и Южния океан се наблюдават високи температури, които представляват аномалия, и заедно с изменението на климата тези фактори са причина за новите глобални температурни крайности, обяснява ръководителят на дългосрочните прогнози на NOAA Адам Скейф,