Директорът на Института Ройтерс: Най-голямата заплаха от дезинформация са политиците
Това ще бъде година на големи избори, включително в Индия, Мексико, САЩ и вероятно Обединеното кралство. Хората с основание ще бъдат нащрек за дезинформация. Голяма част от политическите дискусии по темата обаче пренебрегват най-важния източник: представителите на политическия елит.
Така започва коментарът на проф. Размус Клайс Нийлсен, публикуван във "Файненшъл таймс" на 2 януари 2024 г. Нийлсен е медиен изследовател и директор на "Института Ройтерс за изследване на журналистиката". Като учен, работещ в полето на обществените изследвания и политическата комуникация, той е прекарал "години в тези дебати, които продължават да бъдат забележително откъснати от това, което знаем от изследванията", пише самият Нийлсен.
Резултатите от академичните изследвания многократно подчертават действителното въздействие на политиката, докато политическите документи постоянно се фокусират върху възможното въздействие на новите технологии, синтезира в едно изречение основния проблем Нийлсен.
Съвсем наскоро британският Национален център за киберсигурност (NCSC) предупреди как "хиперреалистични ботове, създадени от изкуствен интелект, ще направят разпространението на дезинформация по-лесно и манипулирането на медийно съдържание за провеждане на deep fake кампании вероятно ще стане по-добро". Това предупреждение е сходно с тези, отправени от много други публични органи, които игнорират дезинформацията от най-високите нива на вътрешната политика, отбелязва Нийлсен и дава конкретни примери:
|
Това са действителни проблеми на дезинформацията и явлението не е ново, подчертава Нийлсен. И продължава с примерите:
Администрациите и на Джордж Буш, и на Барак Обама, обвиха в мъгла ситуацията около Афганистан. Правителството на Буш и това на британския му колега Тони Блеър представиха фалшиви и подвеждащи твърдения в навечерието на войната в Ирак. През годините видни политици отричаха реалността на климатичните промени, причинени от човека, предлагаха шарлатански приумици за лечение на COVID-19 и много други.
| Това са примери за погрешна информация и, в най-явния случай, за дезинформация - дефинирана като умишлено разпространение на невярна или подвеждаща информация за политическо предимство или печалба. |
Тази основна точка поразително отсъства от много политически документи - в доклада на NCSC, например, не се казва нищо за вътрешната политика. И той не е изолиран пример.
"Вземете официалната препоръка на главния хирург на САЩ от 2021 г. за справяне със здравната дезинформация, който призова за подход, при който "цялото общество" има роля и поема отговорност, и въпреки това в нея не се каза нищо за политиците и озадачаващо са пропуснати многото подвеждащи твърдения, направени от действащия президент по време на пандемията, включително рекламирането на хидроксихлорохина като потенциално лечение", пише Нийлсен.
"Действащият президент", за когото говори в този пример, е същият, към когото реферира и по-рано - изреклият най-малко 30 хил. подвеждащи и неверни твърдения по време на кандидат-президентската си кампания през 2016 г. и мандата си в Белия дом (предшестващ този на настоящия президент на САЩ). Същият отново е в кандидат-президентска кампания.
Уникалната 2024 г. – избори ще има в рекордните повече от 70 държави
"Този пропуск е проблематичен, тъй като дезинформацията, идваща от върха, вероятно ще има много по-голямо въздействие от тази от повечето други източници, независимо дали това са публикации в социалните медии от обикновени хора, враждебни актьори или мошеници. Хората обръщат повече внимание на това, което казват видни политици, а поддръжниците на тези политици са по-склонни да вярват в това и да действат според него", обяснява Нийлсен. И продължава:
"Знаем това, след като от години го изследваме. Милиони американци вярваха, че е имало систематична измама при отчитаните на гласовете на изборите през 2020 г., че в Ирак са открити оръжия за масово унищожение, че човешката дейност играе малка роля в изменението на климата и че рисковете и страничните ефекти от ваксините срещу COVID-19 надвишават ползите за здравето.
Общото между всички тези подвеждащи вярвания е, че те са прокарвани систематично от политически актьори - от десните в САЩ. Но например в Мексико има много дезинформация, идваща отляво. Междувременно дискусията за политиката е зациклила в това как да контролираме съдържанието, генерирано от изкуствен интелект, като същевременно отвлича вниманието ни от това как някои политици - вероятно със съзнанието как технологичните компании в крайна сметка блокираха Тръмп в последните дни на неговото президентство - настояват за правни изключения от модерирането на съдържание."
Технологии и демокрация през 2023: между прекрасния нов свят и технопаниката
Анализът на Нийлсен завършва със скорошни примери за това как изкуственият интелект вече действително се използва за генериране на дезинформация в най-различни форми (в Аржентина и Нова Зеландия, но и в САЩ - от комитет, подкрепящ Рон ДеСантис) и прогнозата, че те ще се увеличават в хода на годината и провеждането на предизборни кампании на почти всички континенти. Той обаче отново подчертава, че въпросът не е просто как да се регулира технологията, е как политиците ще използват тези инструменти.
Когато става въпрос за най-сериозните случаи на невярна информация, те обикновено идват от вътрешността на къщата. Технологиите няма да променят това, така че нека спрем да баламосваме обществеността и да изкажем недвусмислено, навлизайки в тази голяма година на избори, че дезинформацията често идва от върха.
Проф. Нийлсен е директор на "Института Ройтерс за изследване на журналистиката" и професор по политическа комуникация в Оксфордския университет. Преди това е бил директор на изследванията в "Института Ройтерс" и главен редактор на International Journal of Press/Politics.
Работата му се фокусира върху промените в новинарските медии, политическата комуникация и ролята на цифровите технологии и в двете. Автор и ръководител е на задълбочени изследвания на журналистиката, американската политика и различни форми на активизъм, както и на множество сравнителни изследвания в Западна Европа и извън нея. Водил е университетски курсове по политическа комуникация, новинарски медии и журналистика в Оксфорд, по европейска политика и международни отношения в Колумбийския университет, Мюнхенския университет "Лудвиг Максимилиан", Копенхагенския университет и Роскилдския университет.
Сред заглавия на книги, на които е автор и/или съавтор, са The Changing Business of Journalism and its Implications for Democracy (2010, редактор Дейвид Леви), Ground Wars: Personalized Communication in Political Campaigns (2012) и Political Journalism in Transition: Western Europe in a Comparative Perspective (2014, редактор Реймънд Кун).
