Израел ликвидира високопоставен командир на ливанската група "Хизбула" и обяви, че сдържа успешно силите на елитното ѝ поделение, само два дни след като 62 ракети засегнаха военен обект от израелската страна на границата. Дипломат след дипломат от Запада пристигат в двете държави и обсъждат възможностите да се успокои напрежението.

Като опасни се разчитат дори малките жестове: в неделя на летище "Рафик Харири" в Бейрут имаше кибератака, парализирала системата за обработка на багажа и изкарала послания срещу "Хизбула" на електронните екрани: "Хасан Насралла, няма да имаш повече защитници, ако Ливан влезе във война."

Израел и "Хизбула" се ожесточават един към друг не само на думи, откакто преди почти седмица бе убит Салех ал Арури, вторият човек в "Хамас", в Южното предградие на Бейрут (известно с арабската дума за предградие "Дахия" и крепост на влиянието на "Хизбула").

С 200 хил. израелски военни по границата залогът за изключително зависимата от "Хизбула" ливанска държава е висок. Движението и Израел, изглежда, полагат усилия едновременно да покажат решителност и да ограничат ескалацията, но Ливан продължава да носи опасен заряд.

В петък ръководителят на "Хизбула" Хасан Насралла произнесе втората си реч само за два дни (а той говори рядко от началото на конфликта в Газа) с обещания и заплахи да отмъсти за убийството на Ал Арури. Като изпълнение на обещанието изглеждаше атаката от събота, при която 62 ракети поразиха (по признание и на Израел) авиобаза на север, отвъд обичайните зони на прицел на движението, а не само наблюдателен пункт, както се съобщаваше в началото.

В отговор Израел нанесе удари по военни обекти и обяви, че успешно изтласква елитните сили на "Хизбула", "Радуан", от границата чрез прилаганите мерки. В неделя някои от ударите по обекти на групировката достигаха и цели, отдалечени на 40 км от ливанско-израелската граница.

Кулминацията на тази вълна атаки от последните 48 часа бе съобщението в регионални медии и "Ройтерс", че Уисам ат Тауил, заместник-командир на "Радуан", е убит при удар по южното ливанско село Маждел Селм. "Това бе много болезнен удар", казва един от източниците на "Ройтерс" в сигурността. Според друг "нещата сега ще ескалират".

Досега Израел е убил над 130 бойци на "Хизбула" в Южен Ливан, откакто войната в Газа доведе до обстрела от двете страни на границата.

Същевременно до момента Насралла избягва да говори за пълномащабна война и за сблъсък с мащаба на този от 2006 г., когато "Хизбула" и еврейската държава бяха в пряка военна конфронтация в продължение на месец. Тогава загинаха близо 120 ливанци, включително 250 бойци на "Хизбула", и почти 170 израелци, от които 121 цивилни.

Много близката до Иран групировка, чието име означава буквално "Партията на Бог", е създадена след войната в Ливан от 1982 г. с помощта на бойци на революционната гвардия на новосъздадената тогава ислямска република и с амбицията да оказва съпротива на Израел. Десетилетие по-късно тя обаче започна да трупа и политическо влияние и се превърна и във водеща сила в парламента, черпейки влияние (макар и отслабващо в последните години) от шиитския електорален блок в дълбоко поделената по верски принцип политическа система.

В първите седмици на войната премиерът Нажиб Микати полагаше усилия да покаже, че конфликтът зависи от неговата държава, а не от силите на "Хизбула".

Организации като "Хизбула" и хутите (или хуси) в Йемен често са определяни единствено с интересите на Техеран в Близкия изток (наричани от Иран заедно с групи като "Хамас" и "Ислямски джихад" "Ос на съпротивата"). Дори това да не е цялата истина, за Израел стълкновенията с "Хизбула" са част от усилията срещу него на верни на Иран сили, възползващи се от войната с "Хамас".

Израел вижда подобно струпване на "Оста" в Сирия, където в последните седмици започна безпрецедентна вълна смъртоносни удари по инфраструктура и персонал, участващи в доставките на оръжия на Иран за региона.

В някои израелски медии се изразява очакването, че и двете страни опитват да избегнат по-нататъшна ескалация, и то не само заради продължаващия фокус върху военни цели. Те "стъпват внимателно, за да избегнат нарушаване на баланса на взаимно възпиране", пише за "Аарец" журналистът Цви Бар'ел.

Той обръща внимание и на конкретни думи на Насралла от една от тези речи: "Пред нас е историческа възможност за пълното освобождаване на териториите ни и установяване на уравнение, което ще попречи на врага да нарушава суверенитета ни." С тези думи Насралла има предвид опитите на специалния пратеник на САЩ Амос Хохстийн да се постигне обсъждана от известно време демаркация на израелско-ливанската граница, за което официален Бейрут отново поиска помощ от ООН през юли.

Двете страни помнят Хохстийн от първото споразумение за морската си граница и други опити за диалог. Подписаният миналата есен документ бе и първият в историята случай, когато Израел и Ливан са се договорили за каквото и да било.

За подобна инициатива Насралла побърза да си припише заслуга, като заяви: "Това е възможност, която създаде ливанската съпротива." Всъщност преговорите биха били сложни, биха включвали и Сирия и според "Хизбула" са възможни само след войната.

Други публикации в същия вестник сочат, че и Израел, и Ливан вероятно се стремят да ограничат сблъсъците си до размяната на огън и удари от двете страни на границата, но ситуацията на терен не дава гаранции, че това ще продължи вечно, а американската дипломация в района засега действа бавно. Остава и рискът от неточен удар, който да порази погрешно цивилна цел и с това конфликтът да излезе извън контрол.

И според израелския анализатор Даниел Купервасер двете страни показват "ниска готовност" за регионален конфликт, а и "Хизбула" далеч не е единствената, която действа по белязаната от напрежение граница: там са и сили, свързани както с "Хамас", така и с "Фатах".

Границата на Израел и Ливан е дипломатическият епицентър на конфликта в последните дни. Освен споменатия Амос Хохстийн послания за деескалация в района изпращат първите дипломати на Европа и Съединените щати Жозеп Борел и Антъни Блинкен.

Борел бе в Бейрут в неделя и обсъди с началник-щаба на националната армия Жозеф Аун ситуацията по границата, преди това говори и с Микати. "Абсолютно необходимо е страната да не бъде завлечена във война", каза още той. Задочното послание към Израел от Ливан бе: Никой няма да спечели от голям регионален конфликт.

От другата страна на границата ще е Антъни Блинкен - американският държавен секретар каца днес в Израел, а ситуацията по границата с Ливан ще е в дневния ред заедно с въпроси като продължителността на войната (Тел Авив заговори за бойни действия до края на годината) и бъдещето на следвоенна Газа.

И Блинкен, и Борел са изправени пред изпитанието редом с други да ограничават дори възможностите една от страните грешно да прецени контролираните си удари по другата и да въвлече Израел в пълномащабна война с най-мощната милиция в Близкия изток със здрава хватка върху държавата, затънала в една от най-тежките икономически кризи в историята.