Според тях аудиторията на услугата за съобщения в Русия за две години е нараснала с повече от 30 милиона души и към октомври 2023 г. възлиза на 82,3 млн. - със седем милиона по-малко от тази на "ВКонтакте".

На трето място по популярност е "ТикТок" с аудитория 67,6 млн. души, следвана от "Одноклассники" с 50,1 млн. "Одноклассники", или OK.ru, е услуга за социално-медийна платформа, използвана главно в Русия и бившите съветски републики.

След блокирането на платформата аудиторията на "Инстаграм" е намаляла повече от два пъти до малко над 25 млн. и тя вече е на пето място по брой потребители в Русия, пред "Фейсбук" с малко над 18 млн. потребители. И "Инстаграм", и "Фейсбук" са собственост на "Мета", която е призната за екстремистка и забранена в Руската федерация.

През есента на 2023 г. рекламата в каналите на "Телеграм" поскъпна с 15-30%, информира "Комерсант", позовавайки се на представители на комуникационни агенции. Като причини за покачването на цените се изтъкват сезонният растеж, голямото търсене и законите за обозначаване на рекламите. Оказва се, че блогърите, които сами отговарят за модерацията на публикациите си, страхувайки се от грешки на трети страни, са повишили цените си най-много.

През декември основателят на "Телеграм" Павел Дуров съобщи, че броят на потребителите на платен абонамент Premium се е учетворил през годината, и обяви Telegram Premium за най-бързо развиващия се абонамент сред услугите за съобщения.

Telegram Messenger FZ-LLC е основана през август 2013 година от основателя на "ВКонтакте" Павел Дуров и брат му Николай. Наричан "руския Зукърбърг", Павел Дуров е изпълнителен директор на компанията, чието седалището се намира в Дубай. Според профила му във "Форбс" към януари 2024 г. нетното му състояние възлиза на 11,5 млрд., отбелязвайки петорен ръст между 2020 и 2021 г. с пикова стойност над 17 млрд. От 2021 г. той има френско гражданство.

През 2018 г. "Телеграм" беше забранен в Русия след отказа на Павел Дуров да предостави на властите достъп до потребителските данни, събирани чрез приложението. Тъй като ограниченията, които включват блокиране на IP адреси, са лесни за заобикаляне, ползването на услугата продължи и по време на забраната, отменена в средата на 2020 г.

В момента "Телеграм" е най-популярното приложение в Google Play (тоест за устройствата с ОС на "Гугъл" - "Андроид"), докато в Русия "Телеграм" отстъпва лидерството на "Уотсап" на "Мета". В България "Телеграм" заема 16-ото място, а на първите три места са "Тему", "Трендс" на "Инстаграм" и "ТикТок".

В световен мащаб "Телеграм" има повече от 700 млн. активни потребители месечно. Платформата обаче не беше включена в първата група на услугите, отговарящи на определението за много големи онлайн платформи съгласно Европейския законодателен акт за цифровите услуги (ЗАЦУ), който налага по-строги правила за оценка на риска и отчетност на платформите, които имат повече от 45 млн. на вътрешния пазар. "Телеграм" не е страна и по Кодекса за добри практики на ЕС за противодействие на дезинформацията.

През есента на 2023 г. Европейската комисия публикува доклад на дирекцията на комисията (DG CNECT), отговаряща за прилагането и надзора на задълженията за много големите платформи и много големите търсачки ("Гугъл" и "Бинг") съгласно ЗАЦУ с подзаглавие "Приложение на рамката за управление на риска към руските кампании за дезинформация".

В доклада е отбелязано, че има риск от "крос-платформено манипулиране" и по-специално "насочването на аудитории [от по-регулирани платформи като "Фейсбук"] към най-слабо регулираните среди" като "Телеграм". В него се казва също, че публикациите в "Телеграм" многократно се използват като илюстрация на нежелано съдържание и всъщност в 6 от всеки 13 случая на показване на нежелано съдържание от потребителите на социално-медийно платформи това съдържание е видяно в "Телеграм" - повече от всяка друга от петте най-големи онлайн платформи.