Украинското общество още не е разделено от войната, но Киев трябва да внимава
Конфликт между президент и генерал, разделени украинци без оръжия, вътрешнополитически битки - всичко това би било мечтата на Русия и би я доближило до разгрома на Украйна почти 23 месеца след пълномащабната инвазия.
Ако беше напълно вярно.
Украйна действително е в труден момент. Две години след войната поводите за оптимизъм са по-малко, мнозина са уморени. Общо единство има, но то - за разлика от Русия - не върви без дебат, нито без така познатото на украинците недоверие, забравено за малко заради войната.
Въпреки военното положение критиките не са изчезнали от публичното пространство. Много често обаче адресатът на политическия дебат са не самите украинци, а Западът, докато тече битката за отпускане на помощ. В тези условия неизбежната мобилизация, която готвят властите, крие рискове.
Как ще изглеждат нагласите в украинското общество е важно в година, в която пред Киев предстоят тежки решения. Избори за президент едва ли ще се състоят, но без подкрепата от населението за войната Киев трудно ще спечели, който и да е на власт.
"Дневник" обобщи известното от публикациите в украински, западни и рускоезични медии за нагласите в обществото, прегледа едно от изчерпателните проучвания и разговаря с двама експерти (авторът на изследването е единият) по тези въпроси.
Промените две години по-късно
Разочарованието на мнозина украинци бе от слабите резултати на контраофанзивата и усещането, че заради вътрешнополитически сметки на запад потокът от оръжия секва. Усещането за война постепенно се завръща и в столицата Киев, докато нападенията срещу нея зачестяват.
Фондът за демократични инициативи публикува в края на годината и проучване, проведено между 8 и 15 декември миналата година в повечето украински области (подконтролни на Киев, в които не се водят бойни действия). То сочи, че:
- над половината (55%) украинци гледат с надежда към бъдещето си, но почти 61% са дали този отговор за бъдещето на Украйна;
- над една трета изпитват тревога и оптимизъм за това двойно бъдеще, като тревогата расте с по няколко пункта спрямо края на 2022 г.;
- всекидневието на 95% от хората е засегнато от войната, за 61% - по решаващ начин, и то най-вече (макар и далеч не само) на изток;
- 88% от украинците вярват в победата, но намалява делът на хората, които вярват, че тя ще е безусловна - 63%, при 85 на сто миналата година;
- една трета от хората смятат, че войната ще продължи година или две, 15% - три до пет години;
- все още, 2 години по-късно, повечето украинци (63%) лично са прехвърляли средства на организации, помагащи на въоръжените сили;
- всеки четвърти украинец е помагал да се произвежда оборудване за армията.
Общо 45 на сто вярват, че Украйна се развива в правилната посока, при 51% през септември-октомври 2022 г. Също 45% вярват, че Украйна ще трябва да работи дългосрочно за решаване на проблемите си.
Променя се според изследователския директор на Фонда за демократични инициативи и усещането на украинците за война. "Когато руснаците бяха край Киев, всички се бяха мобилизирали, защото знаехме, че са близо до Киев. Усещането беше, че всеки прави каквото може", каза за "Дневник" Олексий Харан, който е и професор по сравнителна политология в Националния университет Киевско-Могилянска академия (наследник на най-старото висше учебно заведение в Украйна).
Обратно, продължава той, макар всички в Киев да изпитват сегашните бомбардировки на гърба си, "ако няма бомбардировки и се разхождате в Киев, изглежда, има кафенета, ресторанти, хората водят нормален живот".
Изглежда, сякаш войната е някъде, не тук. Важно е отново да се мобилизира обществото. Не само с набиране в армията и доброволчество, дарения, подкрепа за вътрешно разселени.
"Всеки европейски президент би завидял на Зеленски"
Властта, която има предвид по-буквален вид мобилизация и я смята за неизбежна, за да устои на Русия, може да наблюдава тези изводи с известна тревога.
Войната на Русия изправя Украйна пред още по-трудни решения през 2024
Други социолози измерват по-рязък спад в дела на украинците, които вярват в неизбежен триумф на Украйна: 60% през октомври при 70% миналата година според "Галъп". Почти една трета (31%) от анкетираните смятат, че мирните преговори с Русия трябва да започнат възможно най-скоро, при 26% миналата година. Повечето поддържащи преговорите са от Южна и Източна Украйна.
Повечето проучвания потвърждават, че рейтингът на Зеленски, след като се изстреля над 80% в началото на войната, сега приближава 60.
Фондът за демократични инициативи отчита малко над 70% доверие за Зеленски в края на 2023 г., недоверие изпитват под 24 на сто (балансът между двете е над 47 пункта). Според това проучване доверието в армията например може да е по-високо от това в президентската институция, но "мисля, че всеки президент или премиер в Европа би завидял на Зеленски", каза Харан.
Много или малко е този процент във война, още повече в Украйна? За Украйна ниският рейтинг на властта не е нищо необичайно. "Преди войната само 20% вярваха на правителството на Зеленски. Така беше и с (Виктор) Юшченко, и с (Петро) Порошенко", каза той.
Ние, украинците, традиционно сме много критични към всяка власт. Това е историческо наследство, защото са ни управлявали чужди държави. Украинците не се доверяват на властта.
Отчуждение
След тежки човешки жертви и значими щети за икономиката украинското общество изглежда по-скоро устойчиво на базата на тези данни, предвид трайните усилия на Русия да сее раздор. Когато става дума за рисковете пред украинското единство, Харан отговаря: "При нас има единство и дебат. Това е трудно. Можем да демонстрираме единство като в Русия, но не това искаме." В Украйна за разлика от Русия той вижда ценен простор за дебат. Дори това да означава да критикува Зеленски.
Комбинацията от отдръпването на подкрепа от Зеленски и липсата на напредък на бойното поле обаче подхрани говоренето в западни медии за главнокомандващия генерал Валерий Залужни, който според "Галъп" има по-висок рейтинг от Зеленски (88%) дори спрямо щедро измерената от "Галъп" подкрепа от 81% за държавния глава и който след мнение и колонка в "Икономист" през есента за настъпилата "патова ситуация" на фронта предизвика реакции и от Зеленски. И не само западни. Събеседник на рускоезичното електронно издание "Медуза" в президентската администрация казва по темата: "По всичко изглежда, че (Залужни - бел. ред.) ще се кандидатира."
Ще се кандидатира за какво? Избори едва ли ще има във военно положение. За отлагането им се споразумяха политическите партии, поискаха го и редица неправителствени организации. Те накрая бяха отхвърлени и от Зеленски като неподходящи в хода на войната. Наблюдатели смятат, че няма как да са честни.
За някои наблюдатели спадът в подкрепата не само за Зеленски е заради недоволство от корупцията и неуспеха на контраофанзивата. За други е закономерност.
В Украйна действа "ефектът от сплотяване около знамената", каза за "Дневник" политическият психолог Свитлана Чунихина, която живее в Киев. Тя има предвид краткосрочното повишаване на рейтинга на властта във война или друга криза. Този ефект може да не е единственото обяснение, тъй като е изследван повече върху нападащи държави и има по-малко емпирични случаи като украинския.
Така може да играят и други фактори, но ако ги има, може и да не са контраофанзивата и корупцията. Вероятно никой не вини Зеленски за паритета на бойното поле, смята Свитлана Чунихина. Дори усещането за корупция и свързването ѝ в някои публикации със спирането на потока оръжейни доставки според нея може да е само "рационализация". Проблемът е по-скоро в задълбочаващото се отчуждение на властта.
По-скоро смятам, че Зеленски сам се отстрани, че забрави, че има народ, с когото да разговаря. Всяка вечер се дава изявлението си, но това е формално, всъщност сега не говори с хората си.
Всички обичат "Икономист"
Впрочем не само Зеленски видимо се е "отстранил" след две години война. Без нужда да се "спечели" украинският глас за избори, логиката на конфликта превърна Запада в основен адресат на политически послания отвъд цитираните вечерни обръщения.
Край на политическото примирие в Украйна: Кличко нападна Зеленски
Зеленски не спираше да отправя искания за помощи на международни форуми и в западни медии. Пред тях често говореше и съпругата му Олена Зеленска. Направи го пред "Икономист" и много по-внимателно подбиращият изявите си Залужни през есента. Не след дълго бе ред на кмета на Киев Виталий Кличко, който в коментари за украински медии вече бе загатвал търканията си със Зеленски; в две интервюта за немскоизични издания изведе критиките на ново ниво, като зае и "страната" на Залужни.
Олексий Харан дава знак, че е твърде рано да се говори за подобни разделения. Обяснява защо рейтингът на Залужни не фигурира в проучването му (където с близък до този на Зеленски рейтинг е само областният управител на Миколаивска (Николаевска) област Виталий Ким, с 65%). "То беше за политици. А и повечето хора все още се доверяват и на Зеленски, и на Залужни; няма разделение."
Може ли обаче да се появи такова разделение с времето? "За съжаление да, ако и двете страни предприемат не особено умни стъпки. Русия това и чака."
Не е мъдро да се обсъжда дали Залужни ще влезе в политиката или не. Ще го обсъждаме след войната. Ако го правим, влизаме в услуга на руската информационна кампания. Целта на Русия е да раздели украинското общество.
А защо Залужни избра да говори през "Икономист" и на кого? "Мисля, че го направи, за да привлече вниманието на Запада към войната в Украйна, за да ни предостави съвременни боеприпаси", смята той. "Интересното е, че използва метода на Зеленски."
"Имаме основание да подозираме, че не всичко е гладко. Отношенията очевидно се измениха", казва Свитлана Чунихина. "Тоналността, с която президентът говори за Залужни, е друга (а Залужни изобщо не говори за президента) и разбираме напрежението."
"Ню Йорк Таймс": Путин уведомил, че приема спиране на огъня в Украйна, но има условие
Ако обаче се стинде до оставка на Залужни, за украинците, дори да е нежелан сценарий, "няма да бъде катастрофа", каза тя. "По-страшно е за нас, че няма да ни дадат оръжие, че Западът ще се отвърне от нас." Според нея условен "рейтинг на безпокойството" би извел на първо място събитията в Конгреса и западните публикации за преговори с Русия. "Безпокоят ни десет пъти повече от това, което може да стане между Залужни и Зеленски."
Украйна е голяма страна, но е много малка от гледна точка на дистанцията с властите. Това е илюзията, че хората на власт са ни подотчетни... но в Америка съвсем нищо не контролираме и е разбираемо.
Зеленски също даде интервю за "Икономист" в началото на януари - с барабанене по масата, липса на обичайната увереност и плам. В него Чунихина видя послание не само за европейците ("Путин ще ви изяде за вечеря"), но и за сънародниците. Президентът обвини украинците, че преминали към вътрешна политика; ако я искали обаче, трябвало да решат дали предпочитат избори, ако те ще сложат край на борбата за деокупация.
"За четири години свикнахме с тази черта на характера му - обидчив е. Сега се обиди на своя народ. Мисли, че не среща достатъчно благодарност за всичко, което прави. Тази пасивно-агресивна позиция я проявява, когато се чувства уязвим." Чунихина отхвърля идеята, че украинците са минали към вътрешна политика. "Това е невъзможно, всички разбират, че войната и заплахата никъде не са отишли."
Сега усещането за заплаха е по-силно, отколкото бе по същото време миналата година. Тогава имаше повече надежда, че най-лошото е зад гърба ни. Сега не е така. Разбираме, че няма гаранции. Не знаем какво да очакваме, ситуацията може да се развива по-добре, но може и по-зле.
В търсене на нов подход
Комуникацията на държавни политики също може да е предизвикателство, докато Украйна, в очакване на нова военна помощ от Запада, събира най-важното си оръжие - хората.
За нуждата от мобилизация говори и Залужни пред "Икономист", но Зеленски няколко месеца по-късно повдигна темата, като обяви идея за набиране на 500 хил. души за идваща от армията.
Това бе дни преди първата украинска Коледа по западен стил. Навръх празника украинското правителство предложи законопроект за мобилизацията, който намалява призивната възраст (27 на 25), въвежда електронна мобилизация; налага строги ограничения за отклонилите се от служба (забрана за напускане на страната, шофиране, операции с движимо и недвижимо имущество); намаляват случаите на допустими отсрочки, ще подлежат на мобилизиране например чиновници и прокурори, хора с частична слепота; без един бъбрек или бял дроб или по-ниски от 130 см; въвеждат се три месеца базова общовойскова подготовка.
Някои от предложенията слисаха украинците. Управляващите обещаха да променят законопроекта (включително да не отпада отсрочката за определени категории увреждания). Юристи видяха нарушение на редица закони. Появиха се три конкурентни проекта в парламентарното деловодство. Текстът бе върнат на правителството на 11 януари за преразглеждане.
В новините се появиха съобщения за затягане на контрола по границите; в Киев и Киевска област - информация за блокпостове за връчване на повиквателни в опит да се затегне контролът върху бягащите от служба.
Украйна затяга контрола за напускане на страната
"Мобилизация е необходима, разбираме го", каза Харан. Въпросът е как се обясни на хората например, че ако армията ги мобилизира, това не ги праща на фронта. "Не всеки може да хване оръжие, но ни трябват много други професии. Електротехници. Готвачи. Счетоводители. Инженери. И много други." Да се обясни, че студентите остават доброволци ("Студенти от моя университет отидоха доброволно, някои от тях загинаха"), но и да се прецизират правилата за набор във висшите училища. "Колегите ми са притеснени, че преподаватели без докторантура могат да бъдат мобилизирани" според първоначалния текст, продължи той.
Свитлана Чунихина отива по-далеч. Според нея усещането за задълбочила се отчужденост на властта от украинците "може драматично да се отрази на мобилизацията". Има усещане за хаос и съмнения. "Хора чуват разкази от фронта колко е тежко, откъм муниции, ранени, с въоръжение, с жестоко отношение на командира."
Ръководството не говори за това и хората се захранват от слухове, получават само мъгляви обещания, че ще има закон и всичко ще е справедливо. Говори се само за затваряне на границите и това е опасно.
Чунихина спира за уточнението, че целта ѝ не е да очерня ръководството пред международна аудитория; "от това зависи" помощта. "Не казвам, че всичко е зле. Но комуникацията трябва да е прозрачна, честна, открита. Има риск от напрежение в обществото."
И все пак много по-тревожна от мобилизацията е хипотезата за преговори с Русия, която се прокрадва в западни издания, смята тя. "Преговорите не са приемливи за нас. Мобилизацията е страшна, но разбираме, че това е способ да победим. Преговорите са път към поражението."
